Бившият футболист на "Милан" Ибрахим Ба даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Един от първите му спомени е от 17 ноември 1993 година, когато гледа на трибуните на "Парк де Пренс" най-славния мач в историята на България. Бившият френски национал гостува в София за юбилейния мач на Христо Стоичков.

- Бяхте един от гостите на Христо Стоичков. Как ви се видя атмосферата, феновете?

- За мен е голяма чест, че бях поканен на този спектакъл. За един футболист изключително удоволствие е да играе пред много хора. Това се случи в София. Всичко беше страхотно. Видимо е колко много хората обичат Христо Стоичков. А и той се забавляваше. Беше направо невероятно всичко, което се случи под дъжда.

- Не за първи път участвате в подобни бенефисни мачове. Бихте ли сравнили този с някой от предишните?

- На такива мачове футболът не е най-важното. Трябва да се покаже уважение към юбиляра. Вие видяхте, че нашите тела вече не са същите, както едно време. На подобни мачове атмосферата винаги е подобна – феновете празнуват с човек, когото обожават. И си спомнят какво сме правили, когато бяхме на терена. Затова феновете обичат подобни мачове. Те ги връщат към историята. Ето, например в София, стадионът подскачаше, когато Христо се включваше по лявото крило, излизаше един срещу един със защитника. Това е момент, който хората са запомнили от кариерата му. От ЦСКА, от националния отбор, от „Барселона”, от „Парма”...

- Не сте играл заедно с него, но помните ли мачове срещу него?

- За съжаление не сме се срещали на терена. Малко по-млад съм от Стоичков. Но аз израснах с неговите мачове. Бях на трибуните на „Парк де Пренс”, когато България победи Франция и се класира за световното в Щатите. 

- Наистина ли?

-Да, там бях. Още бях малко момче. 

- На колко години бяхте?

- Бях на 18 години. Беше истински шок за цялата страна. По това време играех в юношеския национален отбор на Франция. Помня как Христо си партнираше отлично с Георге Хаджи и Ромарио в „Барселона”. Всеки харесваше този тим. Той беше една ера във футбола.

- Какво означаваше за Франция загубата от България. Вестниците в страната тогава написаха, че Франция се е класирала за световното през... 1998 година. Тогава страната ви беше домакин. Спомняте ли си атмосферата на това първенство?

-Футболът е еволюция. Франция се поучи от загубата. Всички държави воюват във футбола, но и се разбират, уважават се. Ето например европейското ни изправя срещу Албания. Кой го е очаквал, кой можеше да го предвиди съвсем доскоро? Навсякъде хората се учат и почти винаги се научават как се гради футбол, какво трябва да се направи. Една загуба не може да сложи край на подобен процес. Ние признаваме, че по това време България имаше велики играчи. И Франция съвсем не е единственият отбор, който загуби от българите. За нас беше болезнено да разберем, че един мач се играе до последната минута, а може вече и до 95-ата. Ние тогава не го направихме и бяхме наказани.

- Какво направи Франция, за да стане наистина могъщ футболен отбор в следващите десетина години?  

- Имахме търпение. Също и много силно поколение, което бързо излезе да играе извън страната. Когато Франция стана световен шампион през 1998 година, само неколцина бяха в местното първенство. Всички останали играеха и то с успех  в чуждестранни отбори. Някои в Италия, някои в Англия. Това им даде безценен опит, направи ги по-силни. За да станеш световен шампион, ти трябва и поне малко късмет. Франция го имаше на въпросното първенство. Но имаше и качеството. Подобно на България случихме на златно поколение.

- Ерик Кантона е изключително популярен и в България. След мача на „Парк де Пренс” той прекрати кариерата си. Как така без най-силния си играч Франция стана... по-силна?

- За нас Ерик беше идол. Младите го копирахме във всичко – каква е стойката му, как тича, как стреля. Всички го обожавахме. На мен ми беше примерът. Но по това време Франция имаше и други силни играчи като Давид Жинола например.  Сигурно на треньорите не им е било приятно, че Кантона се отказа. Но на такъв велик човек трябва да се уважава решението. 

- Какво е чувството да станеш световен шампион у дома, както направи Франция?

- Трудно е да се опише. Франция е участвала много пъти на световно първенство, губила е полуфинали. Но дойде нашият час. Играхме у дома. На финала се изправихме срещу голямата Бразилия. „Стад дьо Франс” бе препълнен и ги бихме с 3:0. За всички французи това ще остане незабравим спомен.

- Като футболист спечелихте Шампионската лига с „Милан”. Това ли е най-големият ви успех?

- Да си част от „Милан” е невиждана чест. Това е велик клуб, въпреки сегашните му проблеми. Да, Шампионската лига беше нещо знаменито и аз благодаря на съдбата, че имах щастието да бъда част, да изживея този триумф.