Бившият елитен футболен рефер Момчил Врайков бе осъден на година и половина затвор от Окръжния съд в Пловдив, за източване на банкови карти, съобщава marica.bg.

Той беше признат за виновен, въпреки че през цялото време в хода на делото и с последната си дума продължаваше да твърди, че с подправянето на платежните документи за крадене на чужди пари се е занимавал убитият бизнесмен Димитър Стоянов - Лудия, който след това го е натопил.

Въпреки че присъдата е ефективна, на този етап Врайков остава на свобода с мярка подписка, защото съдът не счита, че има опасност той да се укрие.

През 2012-та Врайков бе обявен за издирване от ирландските власти за източване на милиони евро от чужди банкови сметки.

Арестуваха Момчил Врайков, източил милиони от дебитни карти

Оставиха Момчил Врайков в ареста, ще решават за екстрадацията му в Ирландия

И още от историята на Врайков

Врайков и Каубоя аут от съдийството

Преди да кривне от правия път, Врайков бе считан за най-обещаващия български съдия в по-новата ни футболна история. Бившият военен старшина от Белене се издигна стремглаво в кариерата благодарение и на симпатиите към него на най-успешния български рефер през 90-те години Атанас Узунов.

Именно Узунов, когато бе шеф на Съдийската комисия към БФС, нарежда на Врайков да се премести да живее в Пловдив, за да стане част от пловдивската колегия, която след оттеглянето му няма класен ръководещ арбитър, а само добри асистенти.

Врайков идва под тепетата и под давлението на Узунов започва да учи английски, който е единствената му пречка да върви нагоре в международен план. След малкото провинциално градче Белене обаче на Момчил Пловдив му се струва като Ню Йорк и той бърза да навакса пропуснатите сладки неща от живота. Зарязва английския и това е началото на края на кариерата му. Два пъти не издържа езиков тест на семинар на УЕФА и му е отнета значката на ФИФА.

Във вътрешното първенство обаче Врайков продължава да ръководи мачове, като заради безспорния си талант няма издънка в голямо дерби. На малките отбори обаче им разказва играта. Пословичен е фактът, че на мач между два тима от провинцията един от президентите тръгва да си ходи пеша, след като Врайков отсъжда три дузпи срещу отбора му и гони двама негови играчи. Малка подробност е, че по същото време Момчил е квартирант на директора на другия отбор.

Най-накрая Врайков си намира майстора в лицето на президента на Славия Венци Стефанов. Босът от страховитата групировка СИК публично заявява, че реферът му е искал пари, за да удари рамо на неговия отбор.

Последния пирон в съдийския ковчег на съдията забива бившият член на съдийската комисия Ичко Лозев. На семинар във Велико Търново шегаджийството на Врайков му изиграва лоша шега. Със сериозен тон Лозев казва: Вие, съдиите, сте един отбор на терена и не трябва да показвате клубни пристрастия. Тогава Врайков се провиква: Ние с теб сме в един отбор бе, бате Ичко. На въпроса кой е този отбор, последвал отговор: От Литекс сме бе, бате Ичко.

По същото време из кулоарите на БФС върви упорита мълва, че именно Лозев лобира за тима на Гриша Ганчев в определянето на нарядите. Две седмици след този случай Момчил Врайков завинаги е изхвърлен от съдийството. Преди това той стига и до съд, след като в габровска дискотека се сбива с футболист на Видима. Врайков е герой в още няколко кръчмарски екшъна, но главата му пада след неуместния опит за шега с Ичко Лозев, информира в-к "Марица".