Бившият старши треньор на Ботев Пд Енрико Пичони живее в момента в България, гледа мачове от първенството ни и учи български език с идеята да продължи кариерата си тук.

Гонг потърси италианеца за интервю, за да разберем и защо си е татуирал емблемата на Ботев. Мустакатият спец дори вече е проговорил и малко български.


- Г-н Пичони, как се чувствате в България, три месеца след последния ви мач като треньор на Ботев?

- Добре съм. Следя българския футбол. Гледах почти всички мачове, които бяха изиграни до този момент. Мога да направя много по-задълбочени проучвания на играчите и отборите в първенството. Правя си собствена картотека и селекция на всички футболисти, за да имам винаги на разположение целия спортно-технически багаж, който ми е необходим в България.

- Какво мислите за българския шампионат в момента?

- Шампионатът навлезе във важна фаза. Миналия кръг станахме свидетели на важната победа на Литекс срещу Левски. Аз гледах мача, в който Литекс заслужи победата. Някои тимове инкасират удари. Говоря за Черноморец и Левски. Смятам, че битката за титлата ще бъде между Литекс и ЦСКА, може би с включването на още един отбор, който да се окаже изненадата.

- А кой ще стане шампион?

- В момента отборът, който играе най-европейския футбол е Литекс. За мен това също е и най-добре комплектуваният отбор по отношение на състава. Още не съм видял ЦСКА с новите покупки и новия треньор. По отношение на играта обаче, повтарям Литекс е отборът, който се доближава най-много до европейския модел.

- А вие очаквате ли оферта от български клуб, различен от Ботев?

- Вижте, аз продължавам да се надявам, че ще работя тук, понеже се чувствам много привързан към вашата нация. Говоря много хубави неща за България в моята родина. Освен това, италиански отбори, както от Серия „А“, така и от Серия „Б“, които търсят от мен информация за младите таланти в българските тимове. В Италия винаги има интерес към млади и талантливи играчи, които могат да бъдат трансферирани. Надявам се оттук до месец юни да мога да намеря отбор в България, още повече в този момент изучавам българския език. Не казвам, че го говоря добре,

но го уча. В моята професионална работа да знаеш езика е много важно.

- Какво можете да кажете на български сега?

- /Ха-ха/ Аз съм българче!

- Видяхме една интересна снимка. Татуирали сте си емблемата на Ботев на рамото. Защо направихте това?

- С Ботев се получи любов от пръв поглед. Тази любов е вътре в мен, влезе в сърцето ми. Направих пред себе си едно обещание преди дербито с Локо Пд – че ако спечеля най-важния мач, ще направя нещо, което да бъде винаги с мен. Страстта на феновете към клуба е голяма. Бях на 98-годишния юбилей на клуба и „тифозите“ направиха наистина нещо впечатляващо. Такова нещо трудно може да се види някъде, дори и в Италия.

- Как виждате близкото си бъдеще? Тук в България, може би в Италия или някъде другаде?

- Аз имах обаждания от Италия. Аз обаче разчитам да остана тук. Не за друго, а защото смятам, че мога да дам нещо важно на българския футбол по отношение на тактиката и затова как се работи в Италия и изобщо в Европа.

- А защо сега живеете в България, а не в Италия?

- Ще се върна в Италия през следващата седмица. Съществуваше проблемът с хотел „Империал“, в който нашият президент беше организирал лагерите преди шампионатните срещи и не плати една сметка. От хотел „Империал“ обаче изискваха това от мен. Адвокатите ми се занимават с това, но аз нямам нищо общо. Аз съм независим от Ботев, а когато един човек е собственик на нещо, той поема и отговорността за него. Така е по света.

- А тези италиански футболисти и други чуждестранни играчи, които бяха дошли тук, за да подпишат евентуално с Ботев, какво правят сега?

- Четири-пет момчета играят в момента в Италия. Други все още не играят, защото имаха проблем с пристигането на жълтите им карти от Ботев.

- Това, което се случи с Ботев, вие как го оценявате?

- Наистина е много жалко, защото Ботев има толкова много фенове в голям град като Пловдив, който обича футбола. Да бъде изваден един отбор от „А“ група е нещо много странно. Това не се случва често, почти никога. Клубът можеше да се ръководи по-добре от сегашния все още президент на Ботев.