Иван Драголов е като всички останали българчета на 16 години – с мечти, трепети и тинейджърски емоции. Но съдбата му е отредила живот, далеч от родината. С това го е лишила едно, но му е дала нещо друго – любовта към футбола. Иван тренира може би в най-добрата школа за млади таланти в Чикаго (Sockers FC Chicago). Бърз е, последователен и всеотдаен на терена. Любимата му позиция е крило, защото му позволява да изразява себе си. Треньорите обаче го използват и изтеглен зад нападателя, защото се справя завидно добре с пасовете и включването от втора позиция.
Влюбил се е в играта в България. Опиянява се от футбола още когато е на 5 години. „Спомням си, че играех в нашия заден двор с баща ми. На 8 години започнах да играя в официален футболен отбор в Атланта, Джоржия, и на 12-годишна възраст се присъединих към моя отбор в момента. Големите футболни клубове, както в Европа, така и в САЩ, организират летни кампове - лагери за млади таланти, и така бях избран да играя в сегашния ми клуб, който е частен“, разказва за прохождането си в спорта Иван.
източник: Личен архив
Младият българин има уникалния шанс да се възползва от възможностите, които му предоставят Съединените щати. Въпреки че зад Океана има редица спортове, които са на по-голяма почит, Иван, вероятно под направлението на своя баща Тодор, се насочва към футбола. Но и в това няма нищо случайно. В последните години на местна почва, т.нар. сокър бива развиван с огромни темпове.
Подобно на своите връстници в България и Иван тренира почти всеки ден, с продължителност около 2 часа. Когато няма занимания, ходи на фитнес. Младият талант се състезава за академията на Чикаго, във възрастовата група – 15-16 години. Всяка година школата участва на големи международни турнири, които се провеждат в различен щат, с участието на тимове от цял свят.
източник: Личен архив
„Тази година лятото бяхме в Далас, Тексас, за 5 дни. Там бяха Манчестер Юнайтед, Айнтахт Франкфурт, Ювентус (15-19 години). Отбори от Колумбия, Мексико, Боливия и много други страни. Само преди две седмици се завърнах от Флорида бяхме та също 5 дни. Участвахме в приятелски мачове между избрани отбори ,като тези срещи се наблюдават от футболни специалисти. Мисля, че сега лятото ще пътуваме за Испания и Португалия на турнир. Много съм се амбицирал, защото това ще ми е първо излизане в Европа на голямо ниво. Натрупал съм доста опит играл съм срещу отбори от целият свят, не се притеснявам дали е Барселона, или някой друг гранд, винаги излизам и играя само за победа”, споделя още Иван.
източник: Личен архив
За щастие, талантът на Иван се развива в тази посока, благодарение на своето семейство. Баща му не пропуска нито мач на своя син и не крие, че е доволен от факта, че го е научил на самодисциплина, постоянство и търпение. Трите най-важни качества за всеки спортист, осмелил се да гледа напред в бъдещето.
Като всички останали и Иван има своите кумири. „Моите любими играчи са Роналдо, Марсело, Фалкао, Меси, Бербатов, Йовов. Това са играчите, които ме вдъхновяват, защото всеки от тях неповторим. Надявам се един ден да мога да бъда като тях”, споделя Иван.
източник: Личен архив
„Нашето първенство е малко по-различно от Мейджър Лийг Сокър. Пак играем най-добрите отбори (ние все пак сме ученици), но при нас е разделено на североизточни щати, югоизточни, западни и т.н. Като свърши сезонът играем плейофи между първите отбори и така се излъчва шампион. За моя радост, ние станахме шампиони тази година.”
източник: Личен архив
Дори и далеч от България, цялото семейство следи какво се случва у нас, но най-вече - родното първенство, все пак нашето си е наше...
„Моят любим отбор в България е Левски. Цялото ми семейство ги подкрепя, така че как да не мога да ги подкрепям. Спомням си в България като малък, когато сме гледали мачовете срещу ЦСКА, винаги е било забавно. В България а и Европа всички са влюбени в европейския футбол. Докато тук, в САЩ, малко не я разбират тая игра. Говоря за хората, които гледат даден мач, само ръкопляскат, няма я тръпката. Само баща ми на мачове е като запалянко. Даже миналата година във Вирджиния на един мач на полувремето той отиде да пита съдията защо свири тенденциозно и че не сме пътували 650-700 мили за това, а съдията го изгони от стадиона. Аз много се ядосах , но второто полувреме гледам един много прилича на баща ми, той сложил шапка и очила, и се върнал. Не знам как”, продължава разказа си Иван Драголов.
източник: Личен архив
„Това е мечтата ми от малък, да играя професионален футбол някъде в Европа. Всяка вечер, преди да заспя, си го пожелавам .Това е моят дом, България, там съм се родил, мисля, че там ми е мястото. Мечта ми е да играя е Реал Мадрид”, разкри най-съкровените си мечти младият футболен талант, който е наясно, че съдбата му е отредила този път, но всичко останало е само и единствено в неговите ръце.
източник: Личен архив
Коментирай