Д-р Михаил Илиев, един от корифеите на спортната медицина у нас, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Десет години работи в Славия, пет в Левски и 15 в националния отбор по футбол. Има доста впечатляваща визитка с много успехи. Д-р Илиев е и експерт в шахмата. Дори беше успешен шеф на федерацията в началото на века.

- Здравейте, д-р Илиев! Виждам ви със съдийска фланелка – изненадваща промяна…

- В предварителния разговор ме попитахте: „Излязохте ли от футбола?“ Аз мога да изляза на ония свят от футбола. В момента отговарям за всички юношески отбори. Снабдявам методично националните ни отбори. Сега са много – има и жени, и плажен футбол, и т.н. Имаме стройна медицинска организация. Аз съм секретар на медицинската комисия. Правим по две конференции в годината, по 130-140 човека, защото стана много дефицитна длъжността футболен доктор. Едно време беше много хубаво да бъдеш спортен доктор, защото взимахме двойни и тройни заплати. Ходехме в чужбина, а колегите от „Пирогов“ не можеха. А защо съм със съдийската фланелка? Племенникът ми д-р Великов е допинг ченге на УЕФА. Даже сега имаше голям престиж за българския футбол. Той беше допинг ченге на супер финала Реал (Мадрид) – Атлетико (Мадрид). Оттам ми донесе този подарък. Сложил съм я нарочно, за да провокирам. Знам, че ще говорим за футбол и за шах. Имам колекция от фланелки на футболни съдии. Най-скъпата ми е на Никола Рицоли, италианската звезда. Той ръководи мача с Украйна, на който Валери Божинов ми уреди контакта. Там бях с един от големите треньори Алек Петрович Василевич. Той е легенда и бях посрещнат както подобава, както аз съм го посрещал в Славия. Вярвам във футбола на футболистите, не на журналистите. Учил съм се на някои от болестите от стари футболисти, което не го пише никъде по книгите.

- За излизането от футбола имах предвид друго, защото може би най-известният спортен лекар по света, германецът Мюлер-Волфарт, на 78 години още прави спринтове на „Алианц Арена“ под бурните аплодисменти на футболистите…

- Всеки човек трябва да намери точното време да се оттегли, когато приемаме, че е на върха. Оттегли се, за да останеш! Мога да направя едно извинение, защото аз съм най-малко десет години по-малък от него. Имам два оперирани менискуса от д-р Василев и д-р Мазнейков. Но не от футбол или от шах, а от туист. На мен натоварването ми е „Twist again”. За три минути ги скъсах. Куцайки и с надутото коляно бях на онзи прочут мач в Турция с четирите дузпи. На двубоя с Швейцария не можеше да отсъствам. Направиха ми ги и на третия ден работех, разбира се. Така че съм се отказал не заради оплаквания. Реших, че е крайно време. Както държавата ме пенсионира на определената възраст, да се пенсионирам и аз. Беше свързано с някои приятни и неприятни мои моменти. Смятах, че последният ми мач в кариерата ще бъде Левски – Славия. Вдигаме купата, тя чака, премиите чакат. И само д-р Мишо Илиев им казваше: „Играем със Славия – бил съм десет години там, знам какво може да се случи.“….

- Човек, който познава и двете страни…

-  И двете страни на медала. Това не се случи и останах от морални съображения. Бяхме се разбрали с Иво Тонев, но останах още една година. Кой е тъжният момент? В стария вариант на кабинета ми имах една масичка, на която бях разположил всевъзможни медали. Не само от спорта, но примерно и от командосите. Имам златен медал за заслуги. От Славия златната значка, от шаха, от едни мачове на Левски срещу ЦСКА. Няма да ги псувам, защото съм левскар, но ми откраднаха медала от мача с Лацио, който ми беше последният официален мач, този за ветераните не се брои. Пред 25 хиляди души казах, че това е последната ми среща. Откраднаха ми плакета, които ми връчиха за три шампионски титли с Левски, а другите отличия не ги откраднаха. Значи са били левскари, които със сигурност съм преглеждал без пари – или пенсионери, или млади дихатели. За мен беше много тъжно.

- Доколко е контузен българският футбол?

- Българският футбол е много контузен по ред причини. Пълните предавания и вестници с анализи, които в повечето случаи са пожелателни и изсмукани от пръстите. Който не е бил в съблекалня на футболен отбор, той не разбира абсолютно нищо! Няма да забравя как в Славия един генерал се опитваше да обяснява на Петрович Василевич тактиката. Той му каза: „Аз разбирам, а вие не разбирате и от утре няма да сте на стадиона.“ Изпъдиха генерала, а не треньора. Треньорът е важен. Защо казваме, че проблемите са много и няма да бъдат лесно преодолени? Сега има много школи, което е много радостно, млади и амбициозни треньори, но те са изключително зле платени и оттам започват корупционните схеми. Бащите плащат децата да играят.

- Много активни са и майките.

- Майките са изключително активни. Ще разкажа една смешка – обичам да ходя от време на време да гледам деца и юноши как играят. Отивам на „Царско село“, където правим конференциите за докторите, валеше един дъждец. Треньорът на малки 13-14-годишни деца беше много щастлив, че ще бъдат допуснати до истинската трева. Децата щастливи, обули специалните обувки за естествен терен, но вали дъжд. И майката пита треньора: „Те сега ще тренират ли?“ Той казва: „Да.“ А майката отговори: „Но вали дъжд, ще се изкалят.“ Взе си детето, то се разплака, сложи го в джипа… Е, как ще стане футболист? Прически, татуировки и на 18 години – първа точка да карат кола. Аз ги пъдя от кабинета и казвам: „Кола, когато си изкараш ти. Това е!“

- Левски и Славия – двата отбора на сърцето ви през призмата на последния финал за купата на България?

- Тези мачове ги гледам безпристрастно. Вече не се вълнувам като едно време – да подскачам като треньорите на пейките. Табарес не подскочи, защото е стар треньор. Кажи ми един млад треньор или изпълнителен директор, издържал с годините. В Левски ги сменихме хем кадърни, високо интелигентни, с езици, да не ги изброявам всичките. Не може! Треньорът на сериозни отбори трябва да е над 50 години и да не подскача като Сампаоли като палячо с татуировки, а да бъде като Табарес – с костюма, с патериците. Тези емоции съм ги загърбил. Наблюдавах мача професионално – кой как играе. Естествено, че в тези моменти има и Господ. Не знам кой го е довел Гомес, който според мен е представител на „Джони Уокър“. Той е крачещият пешеходец! Големият футболист Желязков ми каза така: „Назад и аз мога да я подавам.“ Господ ни наказа два пъти. С Бистрица излязохме с четирима защитника, четирима защитни халфове, половин нападател и изпуснахме дузпата… Сега Гомес изпусна. Мачът трябваше да завърши 5:0 за Левски при начина на игра. Отборът играеше много добре, но не вкарва голове. Затова има Герд Мюлер, Кройф – тези, които вкарват. Показа се прокобата на миналите през Левски. Гошо Петков ни взе мача за титлата, взе го и сега. Но това е спортът, беше един честен мач. Изпускането на дузпата беше от Господа.

- Най-големият професионалист и най-трудният футболист, с когото сте работили?

- За най-голям мога да цитирам много играчи. Трябва да обида някой, че съм го пропуснал. Труден играч? Пак ще кажа смешка. Когато д-р Геренов ми предаваше, ми обясни специфични неща за играчите. Каза така: „Емил Костадинов преди всеки мач ще се оплаче от контузия в кръста или в нещо друго. Той задължително е контузен, при което изваждаш инжекцията „Волтарен“. Той си я иска, но играе в мача като луд. Но това е умният футболист. Ако играе слабо, ще каже, че е контузен и е играл на инжекции.“ А вкарваше важни голове не само в националния тим. Ето как съм се учил от футболистите, наблюдавайки ги, но не като запалянко. Аз съм в Славия и ми прави впечатление, че два мача подред Емо Костадинов контузва левия бек Валери Греков. Все нещо в глезените. И вече в националния след години го питам: „Емо, това случайно ли се получаваше?“ А той казва: „Не, той ми прави шпагат да ми чупи крака, а аз скачам и му стъпвам на глезена.“ Както казват - да плаче неговата майка, а не моята. Питаш ме с кои ми е било най-трудно, но аз трудности не съм имал.

- Футболистите често се сърдят, когато са резерви, но имало ли е във вашата кариера случай, при който играч да симулира травма, за да не играе?

- Да, имало е такива, но те обикновено чувстват нагласяването на титулярния състав два дни преди мача. Имам един много хубав случай от историята на Славия. Наско Александров - Кимба, бог да го проси, е наказан за един мач. Беше голям нападател от големия отбор на Славия. Вкарват Илия Величков, юношата. А на стената на Левски и ЦСКА пише: „Щом си юноша на Левски или ЦСКА, не можеш да играеш в първия отбор.“ Трябва да отидеш другаде. Величков беше същия като Бекенбауер. Вкарва гол в Бургас – 1:0. Следващия мач Наско пак е наказан и Илия прави гол срещу Левски. Следва срещата Ботев Пловдив – Славия. Пловдивчани са със Зехтински, Младенов, Раков, Коце Костадинов, Пашев – ужас, убийствен отбор! Бяха много силни, а и трудничко се играеше с Ботев. Христо Младенов, велик треньор, при положение, че има Желязков централен нападател, пуска Лъчо Танев като фалшива деветка. Младенката трябваше да решава – Наско Александров е втори капитан и звезда, несменяем титуляр и не се контузваше. Той не загряваше, такъв човек не съм виждал. Терзийски, нашият кондиционен треньор, полудяваше, че ще скъса нещо. Младенката казва, че ще направи разбор в съблекалнята, а тя беше метър на метър в Пловдив – нещо отвратително. Казва: „С номер 10 ще излезе Желязков, 11-и Чавдар Цветков, с номер 7 Илия Величков, второто полувреме влиза Наско Александров… Заповядайте на терена!“ А Наско си е готов за мача, супер титуляр. Но става пълно нещастие и треньорът трябва да реагира. На полувремето 4:0 за Славия, гледаме като в театър и Гулията прави два гола. Наско гледа на кръв. Какво да направи треньорът? Казва: „Трендо, ела тук! Взимаш го Наско и почвате да загрявате като луди. Караш му се, ти си авторитетен.“ А той наистина беше такъв, 11 години в Спортинг Лисабон с Боби Робсън. Сега е над 70 години и продължава да работи за удоволствие. Треньорът е психолог. Никой никого не е научил да играе футбол. Моуриньо не е играл футбол, той е мениджър. Както Пената е тип мениджър. Той само кибичи, тренировки не прави, но е гениален. Бате Митко е българският Фъргюсън!

- Кой мач завинаги ще остане в съзнанието ви?

- Имам много мачове, но най-приятна бе квалификацията с Белгия. Те бяха ненормално силни, но за наше щастие голаджията им Вилмотс си удържа на думата и не взе участие, отказа се от футбола. Без него ние ги бихме 2:0. Там имаше друг смешен случай – турчин съдия, при 1:0 за нас има чиста дузпа за Белгия, но Ивайло Петков, наш възпитаник от Плевен, отива и на кристален турски казва, че е симулирала майката на този… Беше много сладко, защото с този мач реално си подпечатваме визите, защото бием конкурент. Това беше един паметен мач. Друг такъв бе уникалният двубой с Русия, когато ги освободихме от световното, както казваше Ицо. Но моят спомен е съвсем друг. Ицо и Трифон, бог да го прости, не си говореха. И досега си задавам въпроса – без да е статично положение, как Трифон Иванов е отишъл да скочи за висока топка при центрирането на гола. Бием, класираме се за световно, всички тичат навътре, а аз си останах на пейката като прегорял професионалист – не се вълнувам. Запомних едно предаване на „Евроспорт“. Обясняват, че са се играли квалификации за световното първенство във Франция, но най-важният и оспорван двубой бе между България и Русия. Те имаха един от най-силните си отбори в историята. Коментарът беше, че мачът е бил много оспорван и интересен, стадионът препълнен… Казват, че „България победи с 1:0, а съдията Крондъл свири мача така все едно, че съветските танкове са прегазили къщите на неговата фамилия“. Гошо Гинчев, който ми е добър приятел и пациент, били сме шампиони в Левски, игра в този паметен мач. Казвам, че имаше четири дузпи, а Гошо казва – две, при едната го туширах и не го пуснах, докато съдията не пусна топката. Тази среща бе паметна за мен и от медицинска гледна точка. Все се пада на най-скъпи хора – и на футболисти, и на близки, аз да им откривам лоши заболявания. Какъв отбор сме имали 1994 г., че Ивайло Йорданов беше резерва, то е въпрос на поколение – унгарците от 1951 г. нямат такова поколение. При Зума беше пълен титуляр, несменяем играч. От център нападател в център халф го направи чичо Пенчо. Той има оплакване, правя му изследване, усещам, че нещата не са добре. Което не е по моята част, аз имам най-големите консултанти в България, при които се преглежда днес, а не след един месец. Както Стилиян – връща се от чужбина, иска резонанс. Питам защо не го направи в Селтик, а то можело след две седмици. Зума напъва Ивайло на тренировки и го пише в състава, но Ивайло казва, че няма да може и Гошо Гинчев загрява. Ивайло Йорданов беше такава звезда, аз съм бил на стадиона на Спортинг, Трендо ме показваше като мечка. Видях какво е уважението към него, платиха му цялото лечение. Тогава бях изпъден от Славия. Някои се сърдят като ги махат отнякъде, но ме изпъдиха в Левски и в националния отбор, така че беше много добре! Имахме много големи футболисти и не се сърдеха, че са резерви. Специално в Левски, и в националния беше много трудно на треньора. Имаше 16-17 играчи със самочувствие, играят в елитни отбори в чужбина. Кой играе сега от нашите? Не може да искаме нещо от националния отбор, след като от шампиона няма един българин в състава.

 - Във ваше присъствие не можем да пренебрегнем шахмата – очаквали ли сте някога, че този спорт ще е най-голям проблем на спортното министерство на България, както е в момента?

- Претендирам, че разбирам шаха организационно повече от футбола и че бях най-успешен президент през 2001-2002 г. Но когато станах президент, уволних Силвио Данаилов, който съм отгледал от дете. Казах му, че не е за треньор на националния отбор, а е за главен мениджър. Той ми отказа и Веско Топалов при мен не игра на олимпиадата. Оказах се прав – Данаилов стана най-големият мениджър в света, доказа го, избраха го в европейската федерацията и т.н. За скандалите има и политически елемент. Данаилов от пръв приятел с Азмайпарашвили, който му беше заместник в европейската федерация, станаха врагове. Той докара този Макропулос, няма да кажа с истинските оценки за него. Бяха докарани тук, заблудиха министър Кралев, че третият подписал се Кирил Георгиев е световна звезда. Световните звезди са две – Веско Топалов и Антоанета Стефанова! Всички други са средна ръка добри български играчи. Питах министър Кралев в приятелски разговор: „Добре, как издържате на тази идиотщина? Този спорт от най-проспериращ отиде в канала!“ Моето предложение беше следното. Ясно е, че трябва да бъдем признати от световната федерация. Макропулос иска да стане президент, но той ще стане друг път, защото аз залагам, че поста ще заеме Аркадий Дворкович, най-приближен човек на Путин и наследник на предния президент. Според мен Макропулос заблуди определени кръгове в конкурентни държави, да не споменаваме най-великата финансово страна, да им вземе парите да участва. Той не може да спечели – това е моята прогноза. Заставайки на този пост Дворкович, ние с разумна, а не аматьорска позиция, подкрепени от министър Кралев, с добра юридическа подготовка, отиваме и ни приемат наново. Правим обединително събрание, предполагам, че аз ще държа встъпителната реч и шахматистите да си получим това, което заслужаваме. Сега имаме няколко уникални момичета, които станаха шампионки, но няма да им цитирам имената, за да не се възгордяват. Прогнозирам, че ще имаме много силен женски отбор в рамките на две-три години, конкурент на най-добрите. Това се дължи на треньорите, на които както и във футбола, никой нищо не им плаща. Плащат от джоба си родителите, но талантливите деца ги има. Имаме ги и във футбола. Сега ще изтърпим и това поколение, но новите идват и се надявам, че ще доживеем пак такива успехи!