Със скръб и голямо почитание, България отдаде последна почит на своя футболен вратар от онова велико американско лято - Борислав Михайлов.

Футболният елит, съотборници, роднини и хиляди признателни фенове се събраха в храм „Света София“, за да се простят с него.

Цялото футболно семейство, от клубни ръководители и настоящи играчи до ветерани и привърженици, обединени от скръб, отдадоха дължимото на човека, чийто живот беше отдаден на спорта.

Неговият изключителен път от вратарския пост в Левски и националния отбор до президентското кресло на БФС оставя вечна следа в нашата история.

Той е сред най-значимите фигури в българския футбол със 102 мача за националния отбор. С основен принос за успехите на златното поколение, спечелило бронзовите медали от Световното първенство в САЩ през 1994 година.

Трикратен шампион и трикратен носител на Купата на България с Левски. Футболист на годината за 1986. След осем сезона за Левски преминава в португалския Беленензеш и френския Мюлуз. В средата на 90-те години на миналия век се завръща в България с екипа на Ботев Пловдив. Следват престои в английския Рединг и Славия. Завършва кариерата си в швейцарския Цюрих.

От 2000 г. е член на Изпълнителния комитет на БФС. По-късно става и първи вицепрезидент. През 2005 г. е избран за президент на Централата и остава на поста до 2023 година. 

Михайлов е женен за трикратната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова. Има три деца (две дъщери и син) – Бисера и Николай от първия си брак, и Елинор – от брака си с Петрова.

Христо Стоичков: "Имали сме най-хубавите моменти. Преживяхме много хубави неща, преживяхме и много трудни неща в нашия живот, но намерихме сили в един от най-трудните моменти да си стиснем ръцете и да кажем „Дотук, продължаваме напред!“. През годините ми беше много трудно, бях тук, но живеех с тази мисъл, че един ден ще има тази прегръдка, която я имаше от първия ден, в който се запознах с него и започнахме да играем заедно.“

Йордан Лечков: "Бяхме доста близки. Мисля, че тепърва ще усещаме неговото отсъствие във всяка една сфера.“

Красимир Балъков: „Добрите хора по принцип винаги са критикувани. Навсякъде е така, винаги когато човек замине, тогава най-много може да го оценим.“

Христо Крушарски: „Ще запомня Борислав Михайлов с чисто човешкото отношение. Познавам го от много години. До последната възможност, която сме имали да си говорим, винаги сме били с едни и същи чувства един към друг.“

Тодор Батков: „Голямо име. Много добър човек и не беше справедливо това обругаване. Нищо, Господ всичко вижда. Измъчи се накрая. Продължаваме да обичаме Левски, продължаваме да обичаме футбола“.