От дълги години изтъкнатият бивш футболист на Славия живее в Германия, след като преди това там направи и солидна състезателна кариера. Тръгнал за големия футбол от любимата Славия той и днес си спомня с носталгия времето, в което пази бялата крепост. Ананиев, който е рекордьор по брой мачове сред славистките вратари, говори специално за вестник „Славия“.

„Роден съм в Павлово, учих в 5-то училище и растях в една славистка среда. Районът е изцяло свързан с белия клуб. Баща ми бе почитател на Славия и още много малък ме водеше на мачове на стадиона. И аз от дете бях доста запален. В този период в школата на клуба работиха Христо Евтимов-Майцата и Петър Панагонов, които обикаляха училищата в квартала и гледаха футболни двубои в часовете по физическо възпитание. Така избираха момчета, които да попълват съставите в юношеската школа. Бях ученик в долните класове, когато ме видяха и заедно с още четирима души ми казаха да се явим на тренировка.

С детския отбор на Славия стигнах до шампионската титла през 1979 г. Играхме много силно и се класирахме за финал на републиканското първенство срещу Етър. Нашият набор’65 е знаков и за „виолетовите“. В редиците им бяха Краси Балъков и Трифон Иванов. Но така се случи, че имах много нелепа контузия на единия пръст и не играх. Пази вторият вратар. Успяхме да победим. За радост и на нашия треньор Емануил Манолов. И до сега пазя много добри чувства към него. Използвам възможността да го поздравя специално“, върна се назад в спомените си Ананиев.