Антон Генов, последният български футболен рефер със сериозно международно реноме, гостува в предаването „Код спорт“ по ТВ+. 

Той коментира нововъведенията в съдийството, които бяха приложени по време на Купата на конфедерациите, както и любопитни моменти от кариерата си на терена.

- Как се представиха реферите на Купата на конфедерациите?
- Наблюдавах всички мачове с интерес. Видях и новите въведения. Общото ми мнение за съдиите, които ръководиха мачовете е, че се представиха на добро ниво. Те бяха от всички континенти и е нормално, защото все пак това е мини световно първенство. Въпреки всичко се показа, че класата на Европа и съдийството на Стария континент е много по-добро, отколкото примерно в Африка или в Азия. Това не е нова тема. Колкото до нововъведенията, аз съм малко скептично настроен специално за видео съдиите. Не знам, може би защото съм от миналия век, но за мен не е нормално, губи се чарът на футбола. Досега се показваше картон, а сега се показва екран. Мачът се спираше с минути, публиката освиркваше тези неща, губи се ритъмът на футбола. Да, ако примерно в топката има чип, това е окей. Защото знаем много добре, че дори с пети и шести съдии имаше много положения, дори на световни и европейски първенства, когато топката е минала голлинията, но реферите не са я видяли. Тогава чипът помага и отборът ще е удовлетворен, ако е постигнал гол. Но тези видеонаблюдения – дали рамото му е с 5 см по-напред... Минало е положението, вкаран е гол и накрая той да бъде отменен - малко ми се струва…

- Един твой колега Атанас Узунов е на същото мнение. Според него футболните мачове в този вариант се превръщат в „Плейстейшън“.
- Да, мисля, че скоро ще пуснат роботи за съдии, оборудвани с камери – един в средата и двама отстрани. Става друга игра. От основаването на футбола в Англия преди 160-170 години само няколко пъти се промениха правилата. Затова футболът има чар и е спорт №1 по света.

- Джани Инфантино каза, че тази система ще работи и догодина на световното първенство. Смяташ ли, че ще има момент със „задна скорост“ или всичко ще продължи в този ритъм напред?
- Купата на конфедерациите беше с малко отбори. Участваха само осем състава. Световното първенство вече е в много по-голям мащаб. Силно се надявам да няма опорочени срещи заради видео наблюденията, спирането на играта, изнервянето на футболисти и треньори и т.н. Но ФИФА е решила да въвежда тези неща. Световното първенство ще покаже какъв ход е това, защото там ще има много повече мачове и много повече ситуации. Щe видим дали реално това видео наблюдение ще остане и в бъдеще. Знаете, че в миналото са се опитвали да наложат някои промени във футбола, включително двама съдии, което също се оказа неудачно, тъй като всеки един съдия си има собствено мнение. Ако за един ситуацията е наказателен удар, за друг това - не е дузпа. Футболът затова е интересен спорт. Грешките на съдиите също са част от играта.

- Във финала между Германия и Чили имаше огромна дискусия около ситуация, в която чилиец удари германец с лакът, играта бе спряна за повече от минута, за да се покаже в крайна сметка жълт картон. Правилно ли беше?
- Разбира се, че не беше правилно. Това е най-малко жълт картон, може да бъде и червен. Да не навлизаме в подробности – колко е силата, камшичен ли е ударът, близко ли е, нарочно ли го е ударил и т.н. Но защо трябва да се спира играта за три минути, за да се покаже картон, който е явен? Или как може рефер от Африка да обърка състезател и да трябва видеото да се връща? Видео съдията му казва нещо, той показва друг картон, пак се връща… Няма нужда от тези неща.

- Как си представяш един български мач, ако ФИФА ни нареди да има трима съдии извън стадиона? Ние сега не можем да се оправим с главния, със страничния, президенти атакуват… Как го виждаш и с трима рефери в отделна стая?
- Представям си това помещение да бъде барикадирано отвсякъде с барети. По радио уредбата да се съобщава головете дали са правилни или неправилни. Вече имаме такъв случай на „Армията“. Шегувам се, естествено. В интерес на истината в момента не си го представям. Мисля, че нашите съдии са достатъчно добре подготвени, за да се справят с нивото на футбола ни в България.

- Но ако ни задължат, няма връщане.
- Ако ни задължат, естествено, че ще трябва и ние да въведем тези неща. Светът се променя, променя се и футболът.

- Кой е най-големият проблем на българското съдийство?
- Има много проблеми, но най-големият от тях е много близката връзка между съдийството, футбола, президенти, клубове. Имаме много качествени съдии, много добри момчета. Ръководят в години, в които никой не ги притеснява в сравнение с миналия век и това, което преживя нашето поколение. Има много дискусии по тази тема. Присъствието на г-н Марк Бата в България е много положително и това се вижда. Не само затова, че съдиите са свалили един тон от своето тегло образно казано, но винаги е по-добре нещата да се видят отвън, защото хората, които са вътре в нещата в една страна малко капсулирано не виждат проблемите. А външен човек, който примерно идва един път в месеца, ги вижда. Знае къде трябва да се пипне и какво трябва да се направи. Мисля, че неговата роля е много положителна и за съдийството, и за футбола. Един съдия не се гради за една-две години, а за пет-десет години. Дай Боже, с негова помощ скоро някое от младите момчета, които са международни съдии, да бъде на по-голям форум - примерно европейско първенство до 21 години.

- Това са хубави пожелания и дори мечти, защото ние сме забравени за големите мачове. Станислав Тодоров води един двубой от групите на Шампионска лига и дотам. А видяхме, че и нашият регион дава съдии, защото сърбин ръководи финала на Купата на конфедерациите.
- Познавам го много добре Милорад Мажич. Той започна да се занимава със съдийство, когато бях в най-силните си години. Водим си кореспонденция. Той не е по-различен от нашите първи трима-четирима съдии и го казвам с ръка на сърцето. Не че защитавам българското, но той не е по-добър от тях. Просто ситуациите са такива, че трябва още малко да се помогне на нашето съдийство, за да излезе на европейската сцена. Ами, турският съдия Джунейт Чакър също ръководи на много високо ниво. Скоро се видяхме с него в Истанбул. Примери от нашия регион има.

- Атанас Узунов и покойният вече Стефан Орманджиев имаха полуфинали в турнира за Купата на УЕФА. Това е знак, че няма тенденция срещу нас. Може би нямаме това прословуто лоби?
- Няма защо да си кривим душата – без лоби няма как да се получи. Ние сме малка държава и един съдия може да върви нагоре. Всички трябва да го подкрепят, за да може да се развива, както беше и с г-н Узунов и преди това с големите ни съдии – Богдан Дочев, Никола Дудин, Йордан Жежов и всички останали. Трябва още малко търпение, малко повече обучение и самоконтрол от самите съдии, за да започнат да излизат на големи форуми.

- Кои промени, макар и козметични, в правилника през последните 20 години одобряваш и кои бяха грешка?
- За мен въвеждането на допълнителните съдии е положително. Въвеждането на системите, с които се чуваш и говориш, също е хубаво нововъведение, тъй като вече имаш връзка със своите колеги. Дори и да си загърбил някои ситуации, те ти подсказват. Съвсем друго е. Тези неща са много полезни за съдийството. Също и чипът в топката. Това трябва да бъде продължено. За настоящите промени съм скептично настроен, но може би такова е бъдещето и нашите внуци ще гледат такива мачове.

- Не стана ли прекалено бърз футболът в последните години, което затруднява много съдиите? Видяхме как лайсмените изоставаха на Реал (Мадрид) – Байерн (Мюнхен).
- Да, така е. Затова и съдийските комисии на ФИФА и на УЕФА са взели мерки. Имахме един норматив през годините, който се промени. Хванах и новия, който е точно защото футболът се промени и стана по-бърз. Сега съдиите и асистентите се подготвят по съвсем друг начин. Най-добрите трябва да отговорят на този бърз футбол и на звездите, които играят в най-добрите клубове. Може би поради тази причина ФИФА е взела тези мерки за видео наблюдението. При една бърза атака на Реал (Мадрид) примерно, един асистент няма как да издържи на темпото на Гарет Бейл. Подготовката е насочена точно в тази област. На 45 години се приключва съдийската кариера, ако ще да си Пиерлуиджи Колина. Доколкото знам, има тенденция възрастта да се намали, за да може съдиите да са по-млади, да бъдат по-близо до играта и да вървят в тези нови тенденции.

- Как реагира, когато разбра, че напускаш футболния терен? Трудно ли го прие?
- Бях подготвен за това нещо, тъй като нескромно звучи, но съм един от малкото, успели да завършат напълно до 45-годишнината си. В последния сезон знаех, че в края на годината ще приключа със съдийството. Може би с тази вътрешна убеденост, по-леко приех нещата и влязох в другия живот – да наблюдавам мачовете и съдиите отстрани. По-плавно минах към другото поприще. Не ми беше трудно, защото бях подготвен.

- Липсва ли ти футболният терен?
- Много ми липсва. Но и в момента съм съдийски наблюдател и се стремя да бъда близо до терена и до съдиите.

- Кой е най-тежкият мач в кариерата ти?
- По принцип най-тежък бе предстоящият ми мач. Като се замисля, може би най-отговорните мачове, които съм ръководел, са били между Левски и ЦСКА. Знаете, че каквото и да направиш, половин България не те обича. Не че искам да ме обича цяла България, но се случват такива ситуации.

- Грешката, която не можеш да си простиш?
- Грешката, която не мога да си простя е, че приех да отида с моя бригада на приятелски мач в Македония. Ръководих срещата Македония – Канада. Не знаех, че имаше една седмица до техния Конгрес и там ме забъркаха в едни политически неща, които не мога да си простя. Единият претендент да изпъкне над другия. Това стигна до УЕФА и до ФИФА и за съжаление ми повлия много в следващите години.

- Решението, което си взимал най-трудно на терена?
- Решенията на терена ги взимам бързо, за части от секундата. Обратното е пагубно. Затова казвам, че съм против тези нововъведения. Какъв съдия си, ако не вземеш решението бързо? А ако е и правилно, още по-добре. Иначе какво става? Всеки може да бъде рефер. Застава там, взима една свирка и започва. Води мача до някаква спорна ситуация, казва: „Чакайте малко“. Отива, гледа я, вижда как е и продължават.

- Имало ли е случай да откажеш да свириш български мач?
- Никога не съм отказвал. Дори и в най-трудните времена.

- А да те откажат да свириш?
- Не успяха, въпреки че имаше опити.

- Най-трудното за един рефер, който свири „Вечното дерби“?
- Най-трудното е да повярва в себе си и в своите сили. Да знае, че като приключи мачът, няма да е виновен той за постигнатия резултат. Този резултат е спортно-технически и това са заслужавали двата отбора.

- Колко е психологическият натиск по десетобалната система?
- 11.

- Защо футболните съдии се поддават на натиск от страна на президентите на клубовете?
- Това е много интересен въпрос. Футболните съдии са различни, както и хората са различни. Някои от тях може би се поддават, защото ги е страх за тяхното бъдеще. Други може би в някакви етапи от живота си са били в по-приятелски отношения с някой президент, защото и съдиите са хора, и те се срещат с определени кръгове от спортни деятели, бизнесмени и т.н. Останах приятел с много футболисти и извън терена. Винаги съм им казвал преди мач, а и го научиха в годините, че това, което е на терена се забравя с края на двубоя. Аз може да съм много близък с някого, но ако той сгреши на терена или премине правилата на играта, ще бъде наказан. След срещата вече всичко се забравя. Бих дал съвет на младите съдии да забравят какви са им отношенията с определени хора от момента на първия сигнал до последния. Сигурен съм, че тези хора ще разберат във времето, че са били прави, а не обратното.

- Помниш ли първия мач? Как го изсвири? Имаше ли драми и скандали?
- Спомням си първия мач в „А“ група. Беше в Плевен между Спартак и Добруджа и ми е останал в съзнанието. Иначе помня всичките си мачове – и в „Б“ група, и в ниските дивизии. Този мач беше особен с това, че в Спартак (Плевен) играеше Пламен Гетов. Като млад винаги съм му се възхищавал. Имаше два-три червени картона. Добруджа беше много силен отбор, дори поведе. Спомням си, че резултатът беше 1:1 и имаше нарушение на 3-4 метра пред наказателното поле за Спартак. Аз млад, „зелен“ съдия отсъждам фаул. Изведнъж Пламен Гетов идва до мен и докато залагаше топката казва: „Направи ми само стената на 9,15, защото сега ще вкарам гол оттук.“ Казвам: „Да, г-н Гетов, толкова трябва да бъде.“ Измерих разстоянието и наистина той вкара гол, а Спартак победи с 2:1. Това ми се е запечатало в съзнанието. И на него съм му го казвал в наши разговори.

- Кой е рефер №1 в България в момента?
- Не искам да деля младите ни международни съдии. Има поне три имена, които са много добри. Според мен в момента най-добре се представят Никола Попов и Георги Кабаков. За мен те са водещите съдии, но и шестимата имат качества и могат да ръководят мачове от всякакво естество.

- Кой ти импонира от световните съдии?
- Промениха се много генерациите. Тези, с които аз ръководех, отдавна вече не са на терена. За мен много добри в момента са италианските съдии и както винаги германските. Много ми е близък Джунейт Чакър и бих казал, че е сред първите трима в света.

- Най-добрият рефер за всички времена?
- Както има спор кой е най-добрият футболист – Пеле или Марадона, така е и при съдиите. Изключително добър рефер беше Пиерлуиджи Колина и това е ясно. Мисля, че той е отличаващото ниво за най-добър съдия. Разпознаваем е и мисля, че и в бъдеще роботите може да са с голи глави.

- С кой собственик или президент на клуб си имал най-много проблеми?
- Щом съм приключил с кариерата на 45 години, значи не съм имал проблеми.

- А играч? На кого си показвал най-много картони?
- Това вече е много спорно. Не съм правил тази статистика, но мога да проверя, защото съм отбелязвал картоните, както и наказателните удари на мачовете ми. Последните години много симпатичен ми беше Александър Александров от Черно море. Нямаше мач, в който да не бъде декориран с жълт картон. Като ме видеше и си знаеше.

- Дай обратния пример – най-коректният президент, треньор, футболист?
- Не искам да обидя някого. Много са били коректни към мен. Е, имало е случаи и когато са припламвали искри, но…

- Ти си най-известният ветеринар в България, беше началник по контрола на храните у нас. Сега сигурно пак си шеф?
- Да, директор съм на областната служба по храни в София.

- След края на кариерата си известно време остана извън футбола. Защо?
- Най-вероятно, защото отново трябваше да мина йерархията от най-ниските групи като съдийски наблюдател. Така се практикува с всички, а аз съм един от всички, не съм богопомазан. Започнах като съдийски наблюдател от най-ниските групи. Докато стигна до професионалния футбол, минаха години.

- И сега от два месеца имаш ново предизвикателство...
- Да, за съжаление. Бог да го прости г-н Стефан Орманджиев, който почина в началото на годината. Той беше шеф на нашата съдийска асоциация. Поради тази причина направихме събрание на футболните съдии в България преди два месеца, тъй като председателят на асоциацията се избира от реферите и ме избраха за председател. Тази асоциация е с нестопанска цел. Общо казано е като профсъюз на съдиите. В Управителния съвет влязоха и няколко млади момчета - действащи съдии, тъй като имаме това право. Работим заедно за бъдещето на съдийството.