Бившият наставник на Литекс Ангел Червенков прекрати договора си със словашкия Татран Прешов, след като остави тима на 8-мо място на полусезона в тамошното първенство. Шампионът на България с Литекс даде откровено интервю за Гонг, в което посочи причините за раздялата си с Татран, за натрупания опит и за това дали отново му се работи в България.

- Г-н Червенков, авантюра ли бе за Вас Словакия и в частност местния Татран Прешов?

- Работата ми в Татран бе едно истинско предизвикателство, защото не винаги има възможност треньорите да работят с готови, сработени отбори. При мен нещата бяха малко в пожарен вариант. Когато ме поканиха на разговори украинските съсобственици на Татран, клуба беше в доста сложна обстановка. Бяха ми дали гаранция, че нещата ще се подобряват значително, но това бе наистина авантюра, защото отборът на Татран беше напуснат от седем основни футболисти, не беше провел подготовка. Селекцията трябваше да се прави в движение. Аз пристигнах реално три дни преди началото на първенството. Така че много бързо с моя екип трябваше да анализираме ситуацията и каквото можем с общи усилия да стабилизираме отбора. Това всъщност бе и желанието на собствениците! Да се опитаме да играем добър футбол за стандартите на Словакия. В движение трябваше да попълваме отбора, да изграждаме стил и евентуално вече да се търсят след зимата нови попълнения, за да може отборът следващата година да атакува местата в Лига Европа.

- Вие защо си тръгнахте от Словакия?

- Основната причина да си тръгна от Словакия беше, че украинските съсобственици не изпълниха техните обещания. В тези отношения винаги има две страни – когато дадеш някакви гаранции и обещания и те не се спазват, тогава нещата не стават много сложни. В последните месеци, аз не получих тези гаранции, за това бъдеще на отбора, колкото и да ми беше трудно на мен и на екипа ми. И аз вече не виждах смисъл да оставам, защото идеите и целите, които си бяхме поставили, ставаха трудно изпълними. Разбира се, това е от спортно-техническа гледна точка, имаше проблеми и с финансовата част.

- Трябва да сте доволен от работата си, на полусезона оставихте Татран на осмо място, в последните две години тимът е завършвал 10-ти и 11-ти!

- Аз реално наистина съм доволен от работата си в Татран, въпреки че не е хубаво човек да говори за себе си. Това, което постигнахме, хората го отразиха по достоен начин – и като силна игра, и като точков актив. Реално никой не броеше Татран за нещо по-сериозно, от това което е бил миналата година. Но аз съм много доволен и от друго – като видях, че потенциала ни е силно ограничен, дадох шанс на много млади играчи. И не мота да не бъда доволен от това, че много бързо в юношеските и младежката гарнитура на Словакия попаднаха трима футболисти, на които им гласувах доверие и ги налагах като титуляри. Лично ми благодариха и селекционерите на тези момчета. Защото за един отбор с ограничени възможности като Татран, никак не е лошо да имаш трима национали.

- Вие сте може би българският треньор с най-разнообразна треньорска кариера в чужбина – Шотландия, Литва, Украйна, Словакия и разбира се България. Къде са най-добрите условия за упражняване на професията?

- Най-добри са в Шотландия. Там нещата са направени по най-добрия начин. Така е от години, имат невероятна традиция в това отношение. Уникални бази за деца, юноши и мъже, разбира се. Уникална обстановка по време на срещите. Там всичко мирише на футбол. Това е начин на живот. Не казва, че условията за работа в Украйна са били по-лоши, но отборът на Севастопол чувствително отстъпваше по възможност на това, което има в Шотландия. Например в една Словакия – това е центърът на Европа все пак, условията за провеждане и на тренировъчен процес, и на мачовете, наистина са отлични. Можем наистина да им завидим, ние българите, заради това, което те са направили. Стадионите са обновени, тревните покрития са страхотни. Изобщо, постигнали са доста!

- Сърбят ли Ви вече ръцете за работа? И в този ред на мисли, получавали ли сте вече оферта?

- Аз все пак наскоро се завърнах в България. Чак пък да ме сърбят ръцете – не знам. При всеки един човек има нужда и от почивка. Но с удоволствие бих обърнал внимание и бих разгледал оферти, които си заслужават внимание. Всеки един треньор би се радвал да заработи в клуб със сериозна политика, структура, цели, задачи. Но не винаги това се получава, не винаги нещата са на много добро ниво.

- В този ред на мисли, следите ли какво става в българския футбол?

- Абсолютно всичко. Аз не съм се откъсвал по никакъв начин, защото с мен имах приемник, който ми позволяваше да гледам български телевизии. Мога да кажа, че съм достатъчно осведомен.

- Кой отбор в България Ви направи най-добро впечатление и кой да кажем, недобро?

- Добро впечатление продължава да ми прави отборът на Лудогорец. Много хора се опитват да омаловажат усилията на хората в Разград. Там се забелязва едно постоянство и се работи добре. Създадени са условия за работа. Добро впечатление ми направи и отборът на Ботев Пловдив. Ферарио Спасов за кратко време успя да изгради един отбор, да го стабилизира и синхронизира. Освен това играе добре и радва публиката. Постигна много добри резултати, макар че можеше да има много по-добър точков актив. Тук трябва да сложим и Черноморец, който също показва много добри игри и вървят сериозно в първенството.

- Наближават коледните празници. Какво бихте пожелали на слушателите и читателите на Гонг, и изобщо на всички в България?

- Пожелавам най-вече здрави на целия Ви екип. Защото Вие сте специалисти, които реално оценяват нещата, много сте навътре в проблемите на българския футбол. Бих си пожелал като спортен човек и треньор, да не се вкарва толкова жълто в нещата, които се предават към българските зрители и слушател, да са по-реални. Защото аз наистина имах удоволствието да работя в една страна, където през целия ми престой не беше вкаран нито един жълт елемент или въпрос от типа: „Какво ще кажете за съдията?” Там хората се интересуват от нещата от спортно-техническа гледна точка, а другото е на заден план! Изобщо не се коментира. Това е хубаво за футбола, защото се съсредоточаваш върху това, което се случва на терена!