ЛеБрон Джеймс е безспорната най-голяма млада звезда в НБА през последните години. През настоящия сезон обаче Крал Джеймс напълно доказа своя статус, като изведе Кливлънд до първи финал в историята на клуба. В Мач №6 от полуфиналната серия срещу Детройт, „Избраният” не блесна с много точки, но отново бе най-полезен за своя тим и показа на специалистите, че може освен да вкарва, и да подава, и да се бори.

Джеймс отговори на журналистите след успеха в серията с 4 – 2 победи.

ЛеБрон, можеш ли да опишеш какво означава този успех за теб, като имаше предвид колко критики имаше след Мач №1?

Ако можех да изкажа с думи какво ми минава в момента през главата, ще ви се наложи да стоите тук поне три часа. Но това е нещо много специално, момчетата бяха наистина добре подготвени. Искаме да отдадем заслуженото и на Детройт, защото те определено извадиха най-доброто срещу нас. Но просто ние си повярвахме, независимо дали отборът бе воден от своя лидер, или от последния човек в състава, просто му вярвахме.

ЛеБрон, първият човек, при когото изтича след края на мача бе Зидрунас Илгаускас, Големият Зи, какво му каза на него?

Определено отидох първо при Зи, защото той бе първият човек от тима, когото видях, след като ме избраха в Драфта (2003 година). Той е преминал през много, преживял е доста неуспешни сезони, година след година след година, и аз му обещах да го променя, когато ме избраха. Ако си спомняте, преди казах, че ще направя Кливлънд като Лас Вегас. Страхотно е, някой ден дори мисля да стана генерален мениджър на отбора.

В Мач №5 ти вкара 29 от последните 30 точки, изговори се много как ти си човекът – отбор. От какво значение се оказа, че тази вечер всички останали поеха тежестта? И както означава за отбора достигането на Големия финал?

Знаете какво ще кажа, и как го чувствам. Ако това беше моно-спектакъл, никога нямаше да достигнем и да спечелим финала на Източната конференция. Това никога не може да се случи в НБА, няма как един човек да върши всичко. Моите съотборници са моето семейство. Аз съм с тях повече време, отколкото със собствените си деца, честно! И всеки път, когато заедно влизаме в залата, ние си вярваме и правим нещата да се случат.

Забелязахме в съблекалнята, на шкафчето ти, снимка как забиваш през Тим Дънкан. Тя виси там цял сезон. Сега вече можеш да го повториш, тъй като ще го срещнеш на финала. Кажи ни как се чувстваш в тази позиция?

Сан Антонио е най-елитният отбор в Лигата, те играят най-добрия баскетбол. Те са ветерани, били са на финал и преди, специални са. Затова ние трябва да сме още по-бързи, да използваме физиката си и да се настроим психически за онова, което ни очаква преди да започнем серията в четвъртък. Но вие ще си спомните, че от първия ден аз се стремях към титлата. И когато го изричах на глас, всички ме гледаха с присмех. Но на мен не ми пука, аз продължавам, боря се всеки ден. И накрая се получи. Това е специално.

Какво значение оказа изгонването на Рашийд Уолъс? Вие имахте солидна преднина, но оставаха цели осем минути до края. И все пак нещата се наредиха по вашия начин, като че ли…

Когато видяхме, че се откъсваме в четвъртата част, започнахме да осъзнаваме, че и късметът е с нас. Беше крайно време да се случи нещо хубаво и на Кливлънд, а и ние направихме доста сериозна разлика. Толкова се вълнувам, че дори забравям въпроса ви, докато отговарям (смее се). Знаете как е. Да, нещата се пречупиха, когато Рашийд бе изгонен, предполагам…(продължава да се смее).

Когато дойде в Лигата през 2003 година, представяше ли си, че можеш да стигнете дотук с този отбор? Кажи ни нищо и за критиките, които бяха отправени към треньора ви по време на сезона.

Никога не съм си поставял граница или срок, кога ще стигна до този етап от развитието си. Но аз вярвах, че ще ставаме по-добри с всеки сезон, и така стана – в първата година спечелихме около 30 мача, във втората – 40, но пропуснахме плейофите. В третата и четвъртата година успяхме да вземем по 50 победи…Така че ставаме все по-добри, като добавяме липсващите части всяка година. Нуждаехме се от човек като треньор Браун, които да ни напомня „защита, защита, защита”. Невероятно е колко много критики можеш да отнесеш по време на сезона. „те не разполагат с играчи, не могат да стрелят, на треньорът му липсва това, на ЛеБрон му липсва онова…”. Но ние си вярвахме през цялото време и затова сме специален отбор.

ЛеБрон, кажи ни какво означава, че победихте точно Детройт на финала в Източната конференция? Можеше да е всеки друг тим, но да отстраниш Детройт сигурно е нещо страхотно?

Мисля, че просто ни бе дошло времето. Ние всички уважаваме безкрайно Детройт. Това е невероятен тим, те са страхотни, но аз бях сигурен, че вече е нашият момент.

Сега сме на финал и все още имаме работа. Ще празнуваме, ще си починем един ден и продължаваме в понеделник. Трябва да се подготвим добре за „Големият лош вълк от Запада"...