Те са моето вдъхновение. Тези момчета, които във вторник следобед ще облекат новите си екипи, и ще чуят българския химн на хиляди километри оттук. Те са моето вдъхновение – българският национален отбор по баскетбол за младежи.

В годината, в която българският баскетбол бе разтърсен от грандиозни скандали, грозни сцени, и продължава да се мъчи да просъществува въобще. Тези момчета ми дават надежда и сила да продължа, поне аз, да продължава да сдържам дъха си, когато са на терена.

„Познай слабостите си, за да намериш своята сила…“

Дори не знам, дали някой всъщност го е казал в този ред, но мисля, че го има в дебелите книги.

Разсъжденията ми за младежкия национален отбор по баскетбол се лъкатушат натам – знаят ли те своите, и защо това познание ги прави по-силни. Поне за това Европейско първенство, което започва от днес.

Младежите тази година в действителност представляват изключителна единица. Въпреки че си имат голяма звезда. Ако познавахте Александър Везенков, щяхте да знаете, че е готов да се справи с всичко, ако това ще означава успех за отбора. И това е напълно достатъчно. Защото няма да му се наложи да се справя сам. Защото съотборниците му знаят какво имат до себе си, и го ценят заслужено. Както и той тях.  "Нито един играч не може сам по себе си да е толкова добър, колкото всички заедно могат да бъдат като отбор," е казал един легендарен футболист, и невероятен човек, затова това не е просто клише, а абсолютна истина.

Всеки един по отделно в този отбор допринася по нещо, и при това – нещо уникално за него. А 12 уникални играчи, правят едно уникално цяло, нали?! 

Деян Карамфилов, Ники Маринов, Крис Минков, Ники Стоянов, Велислав Гълъбов, Васил Михайлов, Ивко Ивков, Николай Грозев, Венелин Христов, Денислав Вутев, Ангел Пейчинов и Александър Везенков.

Младежкият национален отбор 2014

източник: Gong.bg, Георги Димитров

Да, все още не докрай завършени, и с много трески за дялане. Няма двама в този тим, които да са еднакво добри в едно и също, което сигурно влудява треньорите, но ги прави и неповторими. Критиките са много, и са заслужени, и от треньори, и от специалисти, но… Пак но. Те са наясно – единият – че не може да стреля добре, другият, че е доста по-добре да пробие, отколкото да подаде. Третият – че може би не всеки мисли като него, а четвъртият – че просто трябва да спре и да се огледа. Едно, което всички обаче знаят е, къде са им тези слабости. И знаят къде са уязвими. Което ги прави силни.

Когато си наясно къде ще получиш удар от съперника, си наясно, и че удар ще има. Така е, останалите са по-високи, по-атлетични, играли са повече през годината. И това вече има значение, а не както при предишните възрастови групи. Тук, когато си на прага на мъжкия баскетбол, всичко това прави разлика и има значение. Но… Има и как да се компенсира.

Не обичам да слушам, че сме по-ниски, по-бавни, търкали пейката. И никой не иска да го слуша. Фактите са си факти, но накрая се брои само едно – крайният резултат. Останалото са просто оправдания.

Затова единствено съзнанието, че дори да изоставаш в част от играта, не си я загубил – единствено и само това, може да ни донесе успех. И още - без спортна злоба, без огромна амбиция, и без много, ама много мисъл за всяко действие в играта, няма как да стане. Дори най-големият талант, щеше да си е просто добър баскетболист, но не и част от велик отбор, ако нямаше гореспоменатите неща. Мислете, поне за следващото си действие.

Най-хубавото: Повечето от нашите баскетболисти дори не са достигнали още до върха на своите възможности, а някои не знаят къде е таванът им, което прави таланта им още по-интригуващ. Шансът сега си е техен, да си извоюват своето име и място сред връстниците си в Европа, най-силните 20-годишни на континента. Никой не може да им го отнеме.

Те са моето вдъхновение, и искам да намерят те своето някъде. Дали в това, че страната ще тръпне пред компютъра в очакване червените цифрички на лайвскора да покажат в наша полза, или в това, че няма да имат скоро друг шанс да покажат на съперниците са кои са… Няма значение. Обадете се на майка си, на гаджето си, на най-добрия си приятел, на треньора си…

Намерете своето вдъхновение. То ще ви трябва.

Силата си я имате вече.

Младежкият национален отбор 2014

източник: Gong.bg, Георги Димитров

PS. За баскетболните ръководители у нас, е този послепис.

Истината обаче е, че тези момчета всъщност са там, но пред тях няма нищо. След 21 юли, и независимо от успеха, който постигнат (а те ще), истината е, че почти никой от тях не е сигурен в бъдещето си. А тук вече, те наистина имат нужда от едно рамо – вашето. Защото, от тяхно име, ви обещавам – те ще направят, каквото е нужно, за да използват шанса си.

И още един Послепис

Дори и да не постигнем… Ние, те, всички заедно, някакъв грандиозен успех на това Европейско първенство, отборът си остава един от най-истинските, които могат да бъдат. И както бях спокойна миналата година, с предишния набор баскетболисти, сега съм още повече – заедно тези поколения ще ни върнат там, където ни е мястото – на Европейско първенство за мъже. Скоро, много скоро.