Никак не му е лесно на старши треньора на националния ни тим по баскетбол Пини Гершон. Клубът му Макаби Тел Авив ще пропусне четвъртфиналите в Евролигата за първи път от доста години насам, а изглежда, че Гершон и състезателите му ще трябва да се борят със зъби и нокти за титлата в Израел. Въпреки това, Пини бе категоричен след победата на отбора му над АЛБА в Берлин, че следи възможно най-отблизо как се справят българските баскетболисти и какво се случва в нашето първенство.

„Благодаря за наградите, които получих, но те са и за играчите. Съжалявам, че не дойдох на церемонията за 90-годишнината на българския баскетбол, но ще дойда възможно най-скоро”, обеща Гершон пред Гонг в Германия.

Наставникът отдели време да сподели как се чувства след отпадането на Макаби от най-престижния европейски клубен баскетболен турнир и какво мисли за родните национали.

„Невъзможно е да кажа, че не съм разочарован, но ние знаехме целите преди да дойдем и знаехме, че няма да е лесно. Целта преди да дойда беше класиране за Топ 16. Това го постигнахме. Записахме две победи като гости и достигнахме до Топ 16. Програмата не ни беше лесна. Не успяхме срещу испанските отбори, въпреки че един от тях – Уникаха Малага ни победи два пъти и не е в Топ 8. Нека да кажем, че не е лесно да дойдеш по средата на сезона. Това изисква време първо играчите да ме опознаят и да се нагодим един към друг. Направихме доста промени и то не само, защото играчите бяха добри или лоши. Те не паснаха на отбора и съща така икономическата ситуация се отрази. Клубът имаше играчи, нека да кажем, че бяха прекалено високоплатени. Трябваше да коригираме ситуацията. Също така по време на сезона има по-малко опции за закупуването на играчи, защото в повечето случай наистина добрите остават в отборите си. Освободихме четирима баскетболисти и подписахме с двама. Вярвам, че това са двама от най-добрите, с които можем да подпишем по средата на сезона. Не е оправдание, но имахме лош късмет с контузии и особено за мача с Реал Мадрид. За първи път в последните 10 години клубът не достига Топ 8 и затова разбира се, че е малко разочароващо.”

- Следите ли какво се случва в българския шампионат и с българските баскетболисти?

- Първо да кажа, че следя българското първенство и също така Балканската лига. Следя какво се случва с Филип в Испания, с Деян в Задар и с Калоян в Испания, само не мога да видя как върви Аврамов в Памеса. Определено следя как се справят играчите. Малко съм разочарован със ситуацията при част от тях, че не играят достатъчно и не могат да са в максимална форма, но се надявам във времето, в което ще бъдем заедно през лятото да се справим добре.

- Не успяхте за дойдете за церемонията по повод 90-годишнината на българския баскетбол. Там трябваше да вземете две награди. Едната чака от миналата година – за Номер 3 в България, а другата за най-добър в баскетбола за 2008. Какво бихте казали на хората, ако бяхте там?

- Благодаря много на хората, които са ме избрали. Оценявам това изключително много. Това не е награда само за мен, тя е също така и за играчите, защото без тях нямаше как да успеем. Справихме се благодарение на работата, която свършиха и гордостта, която показаха през лятото. Надявам се, че ще бъде така и в бъдеще, и ще постигнем още успехи. Нали знаете, на колкото по-високо ниво отиваш, толкова по-трудно става. Треньорът никога не взима трофеи сам. Обикновено в Израел, когато отборът загуби основният винен за това е треньорът, а обикновено играчите печелят мачове, турнири, трофеи, така че отдавам заслуженото но играчите. Много съжалявам, че не дойдох. Имах достатъчно причини да дойда, но за съжаление ситуацията през тази седмица беше ужасна. Много бях разочарован, че не дойдох. Реших, че няма да мога да дойда нощта преди да пътувам, а даже багажът ми беше готов за тръгване. За съжаление не успях, но възможно най-скоро, когато мога ще дойда в България.

- Ние се шегуваме, че отпадането на Макаби, може би означава повече време за вас да пътувате до България?

- В следващите няколко седмици трябва да се готвим здраво, за да спечелим шампионата на Израел. Подписахме с още един нов играч, а да го накараме да играе добре заедно с останалите в отбора, не отнема седмица или две. За нас в Израел всеки мач е като финал за титлата, защото всички играят срещу нас на 110% и искат да победят Макаби. Не е лесно. Никой не ни дава победата без съпротива, така че мога да кажа, че е истинска битка всеки ден.