Специален очерк за бившия ни национален селекционер Пини Гершон бе публикуван в официалния сайт на Евролигата. „Никой не остава безразличен към Гершон“, пише дългогодишният журналист и пресаташе на Евролигата Владимир Станкович в очерка си, публикуван от Superbasket.bg.

„Всеки треньор си има своите най-добри качества. Може да са познанията му за играта, опитът му или може би интуицията му. Може да е отношението му или способността му да комуникира с играчите, възможностите му да ги мотивира или умението за взима правилни решения навреме. Разбира се, тук е ролята и на характера, като неизменна част от човешката личност“, започва статията, посветена на Пини Гершон и още:

„За повечето треньорите, характерът е много важен, но мисля, че при никой друг не е толкова отличаващо, колкото в случая на Пини Гершон.

Гершон е роден на 13-и ноември 1951-а година в Тел Авив. Детсството му е белязано от липсата на баща, който изоставя семейството, когато Пини е още малко момче. С майка си винаги е имал изключително близки отношения, толкова че, когато печели Купата на Израел през 1996-а година с Апоел Йерусалим, изкрещява към телевизионните камери: „Майко, донесох Купата“.

Гершон играе футбол в Апоел Тел Авив и Баскетбол в Макаби Даром – отбор, който е свързан с Макаби Тел Авив, но състезателната му кариера приключва рано, заради контузия. Вече обхванат от баскетболната треска, той избира тази игра и единствения начин да остане близо е треньорството. Пътят му е дълъг и бавен, но той не бърза. Гершон започва на 25 с Бейтар Тел Авив през сезон 1976-77 и след това се мести в Апоел Холон за два сезона. Тогава работи в Апоел Ган Шмуел до 1981-а година. Тренирал е 12 израелски отбора, почти цяла лига. Цялата му кариера е белязана от пристигания и раздели. Назначаван и уволняван, когато е с даден клуб е смятан за „проблем“, заради голямата си уста, но когато вече не е там, проблемът е дори още по-голям.

Треньор и шоумен

Гершон винаги е бил отличен треньро, но кариерата му е белязана от необичаен имидж, заради множеството си изказвания. А той никога не се отмята от това, което казва. Понякога пресича някои лини и после си понася последствията, но в повече случаи думите му са част от „Шоуто на Пини“. Никой не остава безразличен към Пини Гершон. Преди мач срещу отбор, воден от друг популярен израелски треньор, журналист пита Пини за сблъсъка между два мозъка. А отговорът на Пини е въпрос: „Кой е другият мозък?“ Другпът, след като губи мач от Купа Корач с изключително талантливия, но много млад състав на Апоел Галил Елион, той изрича: „Понякога, когато спиш с бебета, се събуждаш мокър.“

След престоя си в Гали Елион 1981-а до 1983-а, Макаби Хайфа /1983-85/, Апоел Тел Авив /1985-86/, пак Макаби Хайфа /1986-87, отново Бейтар /1987-88/ и пак Макаби Хайфа /1988-89/, Апоел Хайфа /1989-90/ и Ирони Рамат Ган /1990-92/, Гершон се връща още веднъж в Галил Елион. И тогава се случва чудо: Воденият от Пини Гершон състав на Галил Елион става шамион на Израел, нарушавайки продължилата 26 години доминация на Макаби Тел Авив! Във финалната серия, Галил Елион побеждава Апоел Тел Авив с 3:1 победи и това е големият миг на Гершон. Моментът, в който той печели мясотто си в елита на израелския баскетбол.

Когато Гершон тренира скромни отори, той често критикува Макаби и ги обвинява във всичко, дори в купуването на съдии. Онова, което сигурно най-малко очаква е, че един ден ще стане треньор на Макаби... но се случва. През сезон 1998–99 Макаби Тел Авив стартира много лошо сезона, а Гершон е свободен и пътищата им се пресичат за първи път.

Първото нещо, което Пини Гершон казва е, че е играл за макаби Даром, все едно цветовете на Макаби винаги са били негови. С Макаби постига добри резултати и се класира за Финалната четворка в Солун с Дейвид Блат като негов асистент. На полуфивала Макаби побеждава Барселона с 65:51 точки, с отлична защита, но по-късно губи от Панатинайкос на Желко Обрадович с 67:73 точки. Куриозното е, че един от екзекуторите на Макаби във финала е продуктът на Макаби и любимец на феновете Одед Каташ, който реализира 17 точки в мача. Съставът на Макаби пък включва играчи като Ариел Макдоналд, Дерик Шарп, Надав Хенефелд, Гур Шелеф, Дорон Шефер, Дорон Джамчи, както и Нейт Хъфман.

Триумф в Париж

В годината с „две Евролиги“ Макаби избира Супролигата, която е организирана от ФИБА. Отболът печели групата си с актив 15-3, а на осминафиналите побеждава Шльонск Вроцлав с 2-0. На четвъртфиналите, Макаби преодолява Скаволи Песаро с 2-0 и стига до Финалната четворка в Париж. В полуфинален мач срещу ЦСКА Москва, Макаби побеждава с 86:80 точки. Мачът за титлата е голямото отмъщение на Макаби за миналия сезон и тимът побеждава Панатинайкос с 81:67 точки. Хъфман вкарва 21 точки, Макдоналд – 21, а 27-те точки на Деян Бодирога се оказват недостатъчни.

Връщайки се в Тел Авив, Макаби е посрещнат с почести. След четири загуби в мачове за титлата в Евролигата, третата титла и първа от 1981-а година най-после е спечелена. Гершон вече е доста популярен, но все още далеч от висотите, които ще достигне години по-късно.

След големия успех, Гершон си взима почивка от треньорството, но през лятото на 2003-а се завръща, той като Финалната четворка през 2004-а ще се играе в Тел Авив. Макаби успява да се класира с легендарния изстрел на Дерик Шарп срещу Жалгирис Каунас, който изпраща мача в продължение, точно когато изглежда, че Макаби ще пропусне домакинския Файнъл Фор. Триумфът във финалите се оказва много по-лесен. На полуфинала е отстранен ЦСКА с 93:85 точки, а след това в мача за титлата с успеха над Скипер Болоня със 118:74 точки са счупени няколко рекорда. Тогава Макаби може да се похвали със страхотен отбор: Шарунас Ясикевичус, Антъни Паркър, Масео Бастон, Никола Вуйчич, Шарп, Йотам Халперин...

Трудно е да се каже кой е по-популярен по това време – играчите или Пини. На официалната пресконференция след мача, Гершон започва да говори за мача, но скоро всичко се обръща в диалог между него и премиера на Израел Арик Шарон, който се обажда да поздрави Пини. Треньорът дори отговаря на министъра с характерния глас. И всичко това се случва на живо по телевизията. На зрителите им се налага да слушат разговор на иврит почти 10 минути, преди пресконференцията да може да продължи. А Гершон се забавлява.

Ако някой би посочил, че Макаби е спечели, защото е играл вкъщи, то през следващия сезон Гершон и момчетата дадоха да се разбере, че не е било случайно. Макаби печели група В в редовния сезон с актив 10-4, а в Топ 16 е още по-категоричен с 6-0 срещу Юлкер, Сиена и Цибона. В четвъртфиналните серии е преодолян Скаволини с 2-0 победи и следва класиране на Файнъл Фор в Москва.

В полуфиналния двубой следва сблъсък Панатинайкос – Макаби и нова класика Обрадович – Гершон. Макаби побеждава с 91:82 точки и се изправя срещу ТАУ Керамика в мач за титлата. Испанският тим шокира с успеха си над ЦСКА на полуфанилите с 85:78 точки, но на 8-и май 2005-а година Макаби доказва доминацията си с победа 90:78 точки и печели втора титла поред. Ясикевичус блести с 22 точки и 5 асистенции, Бастон вкарва 18 точки, Вуйчич – 13, а Паркър – 12. В края на сезона, Пини Гершон заслужено получава наградата на треньор на годината в Евролигата на името на Александър Гомелски. През 2006-а година Макаби достига финала в Евролигата за трети пореде път, в Прага, но ЦСКА и Еторе Месина най-после успяват да триумфират със 73:69 точки.

Гершон няколко пъти е казвал, че основното му мото като треньор е „отбелязването на една точка повече от съперника“, но в няколко сезона отборите му показват много стабилна защита. Например през сезон 1999-2000, Будучност, По-Ортез и Каха Сан Фернандо отбелязват едва между 50 и 60 точки срещу Макаби.

Помощник-треньор в края

След славните години в Макаби, Гершон се мести в Олимпиакос през 2006-а година. Първото нещо, което казва, когато пристига в Атива е, че спортната му кариера започва с футбол, а тогава носи червено – цветът на Олимпиакос. През 2007-а той приема офертата на българската федерация по баскетбол за оглави националния тим на страната. Веднъж той обяснява, че го е направил по сантиментални причини, защото предците му са пристигнали в Израел от България. Гершон успява да изведе отбора до Европейското първенство през 2009-а година в Полша.

През 2008-а Пини Гершон се връща в Макаби и остава до 2010-а. През следващите две години тренира Апоел Холон, но през 2014-а година се връща в „неговия“ Макаби.. като помощник-треньор! Той е асистент на Гай Гудис, който пък е асистент на Блат, когато той води отбора. Гудис има доста по-малко опит от Пини, но Гершон няма против второстепенната роля. Така кръгът между Гершон, Блат и Гудис се затваря.

В Лил по време на Европейското първенство през 2015-а година Гершон носи националния екип на Израел, защото вече е спортен директор на всички израелски национални отбори.

Когато не се занимава с треньорство, Пини Гершон работи като телевизионен коментатор. И разбира се запазва собствения си стил – не спестява нищо и не е особено дипломатичен, но пък печели популярност сред зрителите. Пини винаги е бил от онези, които казват мнението си. А враговете му ще добавят „понякога без да мисли“, но Пини просто има собствен стил и го използва всеки ден. Повечето го уважават заради спортните му постижения, други – не, но заради думите, а не работата му. Все пак никой не би могъл да отрече, че Гершон е успешен треньор и уникална личност.

Въпросът за един милион долара е: Кога Пини Гершон ще се върне на пейката? Съмнения едва ли има, а въпросът е кога и къде.“

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS