Какво ви говори датата 23 октомври 2004 година?
Нищо?
А, 22 октомври 2004?
Пак нищо?

Сега е средата на същия този октомври. Три години по-късно. Исках да изчакам точно тези две дати, но понякога за три дни се случват повече неща, отколкото за три години, така че...
Всъщност последната седмица си беше истинско доказателство за написаното горе. За няколко дни, даже за часове, името на България намери място в най-популярните издания за баскетболни новини на Стария континент. Е, да – не заради някоя удивителна победа на терена например. Просто в комбинация с едно друго име.
Пини Гершон.
Кратко и ясно.

Или точно обратното - никак не е ясно, дали историята ще е кратка.
Един от най-успешните треньори в Европа, един от най-големите авторитети в баскетбола имал български корени. Дядото на израелеца бил българин... Факт, който заедно с непредсказуемия нрав на специалиста може да се окаже решаващ, за да се повтори онова същото от преди три години. Или почти същото.
Тогава Пини Гершон беше гост. Но и съперник. Скоро може пък да се почувства като у дома си... и не само заради нашето гостоприемство. Може да е най-ценният ни съюзник.

Всеки помни разни моменти от живота си. Хора, събития, думи...

Та, представете си въпросния 22 октомври 2004 година.
Петък. Зала „Универсиада”. На терена са едни от малкото истински баскетболни звезди идвали някога в София. Ама от най-големите. Баскетболистите на Макаби Тел Авив. Настоящ шампион в Евролигата. И техният треньор – Пини Гершон. Логично интересът на българските журналисти е огромен. И в уреченото време репортерите с камери и микрофони застават около наставника на игрището. Знаете ли с какво започна... Едно изречение.

Кратко и ясно: „Моля ви. Не стъпвайте на паркета с обувки. Аз не влизам в дома ви така, нали?”

Неговият дом... Теренът...

Вярно, че е изключително абсурдно да правя връзка или да търся някакъв дълбок смисъл във факта, че мястото бе зала „Универсиада”.

Вярно, че Пини Гершон би казал същото във всяка друга зала на планетата.

Вярно, че на другия ден – 23.10 израелецът изведе Макаби Тел Авив за приятелска среща с ЛукОйл Академик с Тити Папазов начело.

Но, ако той наистина се чувства поне малко като у дома си...? Ако наистина сантиментът към страната ни е толкова голям, че на 56 години Гершон се впусне в поредното предизвикателство и поеме именно българския национален тим по баскетбол...

Е, за това ще трябва да почакаме. Само дано не е много дълго.

До следващото лято е достатъчно...