Селекционерът на българския национален отбор по баскетбол - Росен Барчовски, даде специално интервю за Gong.bg. Българският специалист говори обширно по темите за националния ни отбор и победата над световния шампион Германия, шансовете ни за класиране на Евробаскет 2025 и представянето на Александър Везенков и неговия Сакраменто Кингс в НБА. Барчовски коментира още ситуацията и амбициите на неговия клубен отбор ЦСКА.
-Г-н Барчовски, благодарим, че ни приехте тук в залата на ЦСКА и трябва да започнем с поздравления за успеха на националния отбор на България срещу Германия.
-Добре дошли първо. И аз се радвам, че може да си говорим, мерси за поздравленията. Те не са само към мен, те са въобще към баскетбола и към спорта, защото една такава победа е от полза за всички, не само за един човек.
-Минаха вече няколко дни от този успех. Със сигурност емоциите в някаква степен са позатихнали и вече е дошло времето за анализ. И след като анализът е минал - според Вас какви бяха основните причини за това ние да спечелим този мач?
-Преди всичко психологически. Комбинация от огромно желание, надъханост и атмосферата в залата, която не позволява нищо друго, освен да се раздадеш докрай, да се биеш до дупка, както се казва. Пред такава публика излизаш и си оставяш сърцето и душата на терена и това е основата. Всичко останало е допълнение - задружната игра, добрата игра в защита, което не се случва често на българските отбори, което е по-трудната част за изграждане, оперативно водене на мача и така нататък. Но основното е това – страшното желание.
-Смятате ли, че имаше все пак някаква доза подценяване от страна на германския тим на база техния резултат в първия мач срещу отбора на Черна гора, както и на база на вашия резултат, който постигнахте в Швеция.
-При всички положения и това нещо се получава в играчите. Аз съм сигурен, че треньорът им, който е изключително опитен, много висока класа и целият им огромен щаб са направили каквото трябва, но това нещо се случва. Те бият отбора на Черна гора, който е много стойностен, с лекота, с голяма разлика. Ние падаме с немалка – 14 точки от Швеция. И особено началото! Аз да исках, нямаше да напиша толкова добър сценарий и да ни поведат толкова рано с 15 точки. Това допринася за лекото отпускане. Само че ние бяхме готови на битка и когато се върнахме в мача, при тях дойде обратният момент, който много често се случва от леко отпускане, да кажем, малко подценяване и идват напрежението и страхът от загубата. И ние ги уцелихме точно в този момент. Но това си е техен проблем, както се казва, не е наш.
-Имаше ли конкретен момент в мача, момент на моментите, който според Вас по някакъв начин предопредели крайния му завършек?
-Два са. За единия - започнахме страшно припряно в нападение. То си личеше: прибързани стрелби, липса на организация, неточност. Когато станаха 15 точки разлика, което не е никак малко, я преодоляхме много бързо. Не беше необходимо кой знае колко време. Ние още на полувремето водехме с една. Вторият момент е в четвъртата част, когато те все пак дръпнаха с 6. Влязоха със самочувствие и тук това беше, как да го нарека, втора вълна на мобилизация. Тук вече беше като на Шипка - всяка защита за всяка топка, за всяка точица. И в момента, в който изравнихме, поведохме с една точка. Залата се взриви и вече те влязоха в страшно притеснение. Аз не съм виждал немски отбор да прави толкова много грешки. Вярно, че ние ги предизвикахме с много добра защита. Имаме много откраднати топки – 12. Това много рядко се случва, особено на такива хладнокръвни спортисти като немците, но се случи.
-Можем ли да сложим тази победа в един своеобразен топ 5 на най-престижните успехи, които са се случили на българския мъжки баскетбол в последните доста години?
-Аз мога да върна доста времето назад. Без да броим поколението 50-те и 60-те години, навсякъде там имаме огромни успехи и там сме в призовите места на европейски, на световни, на олимпиади. Но три са толкова стойностните победи. Едната е през 1988 г. срещу Югославия в Пазарджик, втората е срещу Франция, 6-7 години минаха оттогава, както и тази срещу актуалния световен шампион Те станаха световен шампион през септември, преди пет месеца, не е толкова отдавна.
-Една от основните критики от хората в интернет пространството, които, както знаем, разбират от всичко напоследък, е, че видите ли, немският национален отбор не играл със световните шампиони и че едва ли не ние сме победили „Б“ отбора на Германия.
-Сега трябва по някакъв начин да се оправдавам. Първо, това си е техен проблем с кого са дошли. Дошли са с когото могат, но не, нека да кажем. Значи играчите на немския национален отбор играят в Барселона, в Гранада, в Байерн Мюнхен, в Алба Берлин, в Евролига. Топ играчи! Липсваха основно играчите им от NBA и някои от Европа. Ама и ние не бяхме в пълен състав, нали? Ако така разговаряме, няма го Везенков, който знаете какво представлява за нас, да не казвам колко %. Играхме без капитана на отбора ни Павлин Иванов, също изключителна фигура и без единствените си двама високоръстови играчи Емил Стоилов и Симеон Лепичев, които бяха контузени. И за нас тия четири човека също са нещо сериозно. Мачовете се броят с тези отбори, които се срещат. Като погледнеш другите спортове, винаги някой липсва, някой е контузен, така че не мисля, че тук трябва да бъде фокусът. Но който има нужда да го споменава, да го споменава.
-Знаем, че Александър Везенков е незаменим за националния отбор. Може ли да се каже, че такава роля в момента има и Коди Милър-Макинтайър?
-Да, нещо подобно. Коди мина през един период на адаптация. Той е по-различен профил играч, той е типичен гард-организатор, плеймейкър, както се казва, отличен защитник, създава за другите и това го правеше в първите мачове. Сега се наложи да поеме и функцията на реализатор, той и това направи. И сега представете си вече Коди Милър и Везенков. Само може да си мечтаем как би изглеждал отборът.
-А можем ли да си мечтаем именно за това да изглежда отборът по този начин? До края на европейските квалификации предстоят още 4 мача.
-Не бива, защото това би значило Везенков да се върне в Европа. Докато е в NBA, няма шанс. Не, че е лошо, защото, ако се върне, той ще се върне в топ отборите. Дали ще е в Олимпиакос, дали ще е в Реал или Барселона… Кариерата му, стига да е здрав, оттук нататък е това ниво или от това ниво нагоре. Предпочитам той да се стабилизира и да си намери мястото в NBA. Ние може да се класираме и без него, но като дойде европейското, то ще е лятото и тогава ще дойде и той.
-По-късно пак ще Ви питам за Везенков, но при това за национален отбор още. Може би гръбнакът в момента на националния отбор е съставен от опитни играчи, които се подвизават в българското първенство. Какво обаче идва отдолу? Готови ли са те да бъдат заменени от някои други по-млади състезатели, които може би в момента играят в някои български отбори?
-Непрекъснато, когато правя състава за определен лагер-сбор и за определени състезания, непременно търся вариант да има поне няколко играчи, които ще са бъдещето в следващите 7, 8, 10 години. Трябва да кажем, че с много важна роля беше Коцето Костадинов, който е на 20 години, скоро ще стане на 21. Косьо Тошков е 21 години. Ето ви двама човека, много млади още. Йордан Минчев, Иван Алипиев. Така че има играчи, споменах и Емил Стоилов и Симеон Лепичев. Винаги е имало оплаквачи на българския баскетбол, които казват „Това е и свършва“, ама то никога не свършва. Винаги продължава и ще си го има.
-Още четири мача казахме, че остават. Първите два от тях са два двубоя на разменено гостуване с Черна гора. Смятате, че тези мачове именно ще бъдат ключови за крайното класиране и наше евентуално постигане на класиране на Евробаскет. Да кажем, че първите три отбора от четирите се класират на първенството.
-На практика смятам, че с още две победи ние ще се класираме. Те могат да дойдат от двата ни домакински мача с Черна гора и Швеция. Но това не значи, че няма да играем при гостуването на Черна гора и в Германия, но за следващия ноември това ще е фокусът. Ще се опитаме да заемем максимума, но е много далеч. Аз не знам тогава дали ще успеем този състав, който бяхме сега, да го съберем. Аз не знам Коди Милър къде ще играе. Така, както върви, може да отиде в NBA или може да отиде в някой отбор от по-високо ниво в Евролига и да не го пуснат, един Господ знае. Ще ми се това ядро, което бяхме в неделя, да го съберем, но е много, много дълъг периодът. Лятото ще се опитаме нещо да направим. Трябва да намерим някъде някакви състезания и някакви мачове, но то ще е по-скоро подмладен отбор, така че до ноември има да изтече много вода.
-Споменахме вече името на Александър Везенков. Вие във Ваше интервю казахте, че следите абсолютно всеки негов мач. Какво е Вашето мнение за представянето му до момента в NBA за това, което показа и това, ако можем да кажем, не му позволиха да покаже до момента?
-Това, което показа е, че в момента, в който той е на терена, Сакраменто играят добре и победно. Има един много специфичен статистически елемент, който не е познат на широката публика. Казва се плюс/минус и показва, когато ти си на терена, какво се случва. Обаче е ужасно показателен и той винаги, когато е на терена, е в плюс. Отборът играе много по-събрано, много по-победно, много по-разумно, наподобява повече европейския баскетбол. Това изглежда, не се вижда от треньора и щаба му. Не знам, не съм в кухнята. Далеч съм от мисълта да давам оценки на треньор в NBA. Много, много съм далече от тази мисъл, но имам право да си изкажа мнението, аз това виждам. Неговата сила е тази, докато там са изключителни индивидуалисти, да не кажа егоисти. Неговият стил на игра е много по-отборен и мисля, че може да помогне. Засега не се получава, още треньорът му няма доверие. Сега пък една контузия, втора, нелепа, но първата година много малко са играчите като Дончич, като Йокич. Даже и те още от първата година не почват да блестят. Силно се надявам, че сега, като се завърне, ще получи повече доверие, още по-добра изява и мисля, че втората година ще бъде тази на истината за него.
-Какви са вашите наблюдения не само във вашия клуб ЦСКА, но и цялостно - появи ли се нов интерес сред подрастващите благодарение на Александър Везенков, както може би ще се появи и сега с тази победа, която постигнахте над Германия?
-Това е целта. Целта на едно такова отиване на един играч на това ниво, разбира се, е негов личен успех, няма спор. Или една такава победа, но те не са самоцел. Основната идея е да се подпалват младите хора, техните родители, освен да отидат в залата, освен да се трудят, то най вече да повярват, че може да се стигне на това ниво. Защото при нас няма толкова много успехи, не само в баскетбола, не само в спорта, но въобще. И една от причините е липсата на вяра. Вярата води до усилие. Ако ти вярваш, че може да направиш това нещо, ще направиш необходимите усилия. Това е примерът, но вие правите каквото можете. Отзвукът е огромен, за което благодаря на вас, журналистите. Толкова много в медиите не сме били, чак се чувствам преекспониран, даже досаден се чувствам чак на хората, но вие правите каквото трябва. Но ние, баскетболните хора, федерация, клубове, то от нас зависи повече как трябва да се експлоатират това нещо. Примери много, все ги даваме тук в съседните държави, ама те са драстични. Много малко хора помнят, че 80-те години ние бяхме по-добри от гърците. Нашият национален отбор биеше предимно в тия мачове, много рядко гърците са ни били. Появиха се Галис и Янакис, две страхотни звезди, направиха много големи успехи, станаха европейски шампиони, клубен европейски шампион с Арис Солун. Как експлоатираха това нещо? Обърнаха пирамидата. Ние казваме, че всичко трябва да е долу, маса, и тя да отиде нагоре тази пирамида. Там стана обратно - от големия пример се подпали цялата нация. И сега, като отидете, в 12 през нощта ще видите площадки, където си играят 3 на 3, 5 на 5, аматьори, деца, възрастни хора, жени, мъже. Но ние не успяваме в това нещо. Примерът с 1994 година с футбола се изтърка. Той е клише, но не успяхме да го използваме. Успехът беше огромен! Имахме изключителни футболисти и не успяхме това нещо да го експлоатираме. Аз съм го виждал и съм виждал и обратен пример, ако си спомняте. Франция, след като отпадна от нас през 1993 г., какви мерки се взеха и докъде стигнаха? А ние елиминирахме преди три години Латвия, която е първият европейски шампион, между другото, хората не знаят. Те оттогава не са пропуснали форум и вървят само нагоре, биха и Испания. Значи един такъв неуспех също е сигнал за действия и обратното. Това не го умеем тук. Не можеш да го купиш в магазина, да видиш как става. Трябват много усилия, но това е тема на много сериозен разговор. Но нищо не може да стане без две неща. Никога не може да стане без база, за което може само държавата и общината да се погрижат. Няма клуб, който да може да построи стадион или зала. Не може да стане и без финансиране. Без тия две неща можем да си говорим сутрин и вечер колкото си искаме, но нищичко няма да се получи.
-Защо според Вас, тъй като засегнахте темата, в София има толкова голям проблем със спортната инфраструктура? Баскетболът е един от засегнатите спортове?
-Може да отидем до Румъния или до Унгария, не е далече. С кола ще стигнем за между 5 и 10 часа. Да видите за какво става въпрос - стадиони, площадки, зали. Държавна политика… няма как да стане. Какъв е проблемът? Бюджетът на Столичната община е огромен, на държавата вече е огромен. Това не е 90-те години. Тук в София липсват не 10, а липсват две зали, да кажем за по 4000 човека, даже и за 3000 да е. Тази зала (б.а. визира залата на ЦСКА) е неизползваема. Чудесна, обаче тя е неизползваема. Това е вече двумилионен град. Ние, ако имаме две такива зали, модерни, направени, хубави, те ще се пълнят с баскетбол и волейбол най-вече от сутрин до вечер, стига да са достъпни. Дадох един пример с мястото до „Васил Левски“, говоря за мястото на „Юнак“. Там чашката е готова и няма нищо. Изключителна инфраструктура, метро, градски транспорт, паркинги и каквото искаш. Една зала няма да е толкова скъпа и около нея може да сложиш и магазини, и ресторанти, и кафета, да е търговска част. Обаче ние тия неща ги правим и те не се случват и не се случват. Не знам колко да алармирам, колко да говоря. Някой в тая власт да си каже: „Абе, аджеба, чрез спорта аз мога да извлека много дивиденти, като направя тая зала на това място“. Примерно, давам им идея.
-Вие бяхте, г-н Барчовски, ако не се лъжа, за малко заместник-министър в служебно правителство. Видяхте ли тогава отгоре, когато погледнахте надолу, нежелание в други участници от целия процес, когато сте имали тогава друга перспектива?
-Служебното правителство няма никакви хоризонти, няма законодателна инициатива, не се гледа насериозно, не може да участва при създаването на бюджета. То се появява и изпълнява Закона за държавния бюджет, приет от предишната година. Можеш да направиш някакви дребни неща. Аз имах идея да финансираме една моя инициатива, която не знам къде отиде, на книга я направих. Става въпрос за държавно финансиране на 681 треньори от различни видове спорт. Това 681 го взех от създаването на държавата ни. Ставаше въпрос за 6-7 милиона лева и тия 681 треньори да получават по определени критерии заплащане от държавата. Цяла система бях написал… и нищо. Заварих страхотен проект за ремонтиране, реновиране и строителство на нови салони в училищата в България още по времето на Красен Кралев. Прекрасна идея, подсигурена, финансирано и нищо не се получи от нея по 100 причини - обществените поръчки се обжалват, някъде се крало, някъде някой завежда не знам какво, лоши проекти, една идея не се е осъществила. Това ми е болна тема. Мога да говоря, пак казвам, три дена, но не е въпрос на говорене. Въпрос на дела е.
-Нека се върнем върху ЦСКА и спортното представяне на терена. Завършихте пети в редовния сезон, ако не се лъжа. Реално или не е това класиране? Сигурен съм, че има и много фактори, но каква е оценката, която Вие давате към този момент на това, което се случва през сезона?
-Ние имахме една корекция в проектофинансирането за целия сезон. Съвсем обективна, хората знаят за какво става въпрос. Наложи се ние да освободим най- силните си играчи, за да може да завършим сезона спокойно, без да бавим заплати и без да лъжем хората, защото има и такова поведение. Към този момент, когато това нещо беше съобщено на целия отбор, ние бяхме втори на една точка разлика от първия Черноморец Бургас и от този момент направихме една поредица от загуби. Беше шок. Опитахме се, играхме добре и се смъкнахме чак до пето място. Нереално спрямо амбициите ни и това, което бяхме, но спрямо състава ни в момента е абсолютно обективно.
-Утре (б.а. днес) ще се тегли жребий за Купата. Вие имате ли Вашите предпочитания за евентуален съперник? Всъщност обективно ли е да се борите за спечелване на Купата, която миналата година пък загубихте доста злощастно на финала?
-Загубихме злощастно, така е. Но ние сме, както се казва, лошо поставени. Жребият е така - първите четири срещу вторите четири. Ние ще се паднем срещу някои от фаворитите. Те са и четирите отбора силни. Нямам никакви предпочитания. Каквото е рекъл Господ, това.
-Знае се, че обикновено в края на сезона има подсилване в отборите с амбиции за титла. Ще се отвори ли някакво финансово прозорче за вас за подсилване на състава в последния момент?
-В последния момент картотекираме един висок играч, американец, Камерън Грегъри, който е тук от два дена и направи четири тренировки. Щеше да играе в първия мач срещу Балкан, но се разболяха няколко от играчите ни. Някакъв грип, буквално за два дена. Благодаря на Балкан! Искам специално да благодаря на ръководството на Балкан, че се отзоваха. Помолихме ги да отложим мача. Те можеха да откажат, но не го направиха. Между другото, нашето първенство е добър пример в това отношение. Преди време ние направихме така, когато Спартак Плевен бяха в такова състояние. Помолиха ни да отложим мача, ние бяхме в пълен състав. Те бяха болни и може би щяхме да победим. След време играхме, победиха ни. Сега Балкан направиха този жест. В това състояние, в което сме ние, а ние сме преки конкуренти, те щяха да ни победят. Но това е един добър пример за феърплей и за разбирателство, че нещата не са до един мач. Има много по-глобални и сериозни неща.
-Финалите за Купата ще се играят в новата зала в Бургас. Не знам дали сте успели да я посетите лично. Мисля, че миналата година Черноморец игра с Балкан мачовете си там. Смятате ли, че тя е подходяща за провеждане на подобно събитие и като цяло за баскетбол?
-Аз съм минавал само покрай нея и гледах по телевизията мачовете, не съм влизал вътре. Ние трябва да се радваме на всяко едно спортно съоръжение. Тук историята около тази зала… не ми се говори за нея. Обаче подобна е залата в Пловдив. Тя е многофункционална зала за всичко, в Пловдив за колоездене, тя е колодрум. Аз не съм чул там да има състезание по колоездене. Отстоянието от баскетболния терен е огромно и се налага да се ограничава около терена, което намалява капацитета. Подобен е случаят в Бургас. Публиката е страшно далеч, това не е баскетболна зала. И това нещо да направиш многофункционална зала може да има смисъл само, ако е пълно със състезания, атлетика, колоездене, а то няма никакви състезания. Е, кажете ми за какво е това. Сигурно ще стане много добро състезание. И чест им прави на Бургас, че правят тия усилия. И ние като треньори и играчи да направим всичко възможно да е атрактивно. Моята мисъл е съвсем различна, не е за самото състезание.
-Мога да Ви кажа за миналата година, тъй като бях на почти всеки мач от финалите, които проведохте съвместно като домакини заедно с Левски. Мисля, че се получи, поне по лично мнение, оптимално и се събраха доста повече хора, може би дори от очакваното. И като усещане залата беше много приятна.
-Много хубаво беше! Арената тук, между другото, е чудна зала за баскетбол, за волейбол. Това е пример, когато участват ЦСКА и Левски на високо ниво. Ето това се случва в спортните игри, ако ги има. Сега е напът от следващия сезон и двата отбора да ги няма. Съвсем реалистично е. Повече приказки не са необходими.
-Аз проследих в социалните мрежи, че Вие бяхте споделили една статия, свързана с Партизан и Цървена звезда и тяхното финансиране от държавата. Трябва ли да има нещо подобно тук според Вас?
-Не може по друг начин. Аз го споделих в една от социалните мрежи, знаех го много добре. Това е финансиране от държавата, там натискат държавните фирми, още е малко от старата система, която тука по-трудно може да стане, но там го има. Има бет компании. Някой казва: „Защо бет компаниите са в Партизан и Звезда?“. Защо? Защото така. Като са позволени, те имат интерес, взаимен интерес и държава. Държавата може да помага чрез държавни предприятия и най-вече може да направи някакъв закон. В края на краищата да се помисли за справедливост. Защото в момента, в който се спомене такова нещо, данъчни облекчения на фирми, това си го говорим открай време, рискът да се краде и да се изпразни хазната е огромен, ама трябва да се седне и да се помисли. Има и приоритетни спортове. Не може да развиваме 300 вида спорт, има такива с успехи, с традиции и социални такива, които страшно много деца и младежи ги практикуват. Аз не съм чул сериозен дебат на тема развитие на спорта в България. Само така между нас, на кафето, един с друг. Сериозен дебат не съм чул и не знам дали ще чуем някога.
-Връщам Ви отново на тема, свързана с ЦСКА. Покрай проблемите с финансирането се появи един медиен казус, където двама души, свързани с ЦСКА, визирам Роберт Гергов и Александър Чакмаков, започнаха да си говорят през медиите. Моля Ви за вашата перспектива за това какво се случи и как повлия това всъщност и на клуба като цяло.
-Ще бъда абсолютно честен. На мен ми беше неприятно, а и на двамата също. Това беше принципен спор в такава една тежка ситуация. Аз не мога да кажа, че някой не е прав. Сашо Чакмаков иска отбора на ЦСКА да се бори за първото място, прави всичко възможно. В неговата представа не може да има отбор, който се бори за седмо място или да оцелява. Роберт Гергов е президент на клуба и МОЛ, хората знаят какво е МОЛ, той е длъжен да държи финансите в изрядност. Не е от хората, които ще направят един милион дългове към НАП, към НОИ, към жилища, към хора и така нататък. И тук се получи един спор, който е професионален, който се изчисти във времето. Сега и аз съм между двамата, защото много ми се иска и на мен като Сашо Чакмаков, аз съм си потомствен цесекар и това искам. Разбирам и Роберт, нормално е всеки един човек, който отговаря за нещо, да иска нещата да са му в ред. Така е в едно семейство, като когато станат проблеми с финансите, се появяват скандалите. Въпросът е, че сме разумни хора. Всичко е наред и ще завършим сезона. Даже взехме и един играч още. Няма да се предадем. Това е сигурно.
-Това е много позитивен край на нашия разговор. Все пак какво си пожелавате Вие до края на сезона?
-Не беше чак толкова позитивен в някои отношения (смее се). Разбира се, в спортен аспект - първо да сме здрави, защото сме с много къс състав и да имаме този късмет, това си е до късмет. Да можем така да се представим, че хората, от които зависи съществуването на клуба, да се усмихнат, да са доволни и да кажат: „Продължаваме!“.
2Коментара