В края на 2018 година президентът на българската федерация по баскетбол Георги Глушков спази традицията и се съгласи да сподели своята равносметка, оценка и анализ за изминалата календарна година в баскетбола у нас.
В интервюто си за официалния сайт на централата, членът на борда на ФИБА обърна внимание на случилото се с националните отбори, за изискванията към Треньорската комисия и предстоящите проекти и събития. Спомни си с усмивка и вълнение победите на мъжкия национален отбор, но не подмина и проблемите у дома, пише basketball.bg.
- Г-н Глушков, декември е месец за анализи, равносметки и оценки. Каква е Вашата оценка, каква беше 2018 година за българския баскетбол?
- 2018-а пак бе година на транзиция. Имаше доста силни прояви на всички нива на националните отбори. Много усилия бяха хвърлени за подкрепата на всички национални отбори, а те тази година са доста. Като казвам доста имам предвид, че освен традиционните мъжки и женски национални отбори, 20-годишни мъже, 20-годишни жени, 18-годишни, 16-годишни, имахме и 15-годишни юноши и девойки, а при 14-годишните събирания с участия. Имахме две международни участия на отбора ни баскетбол на колички. И там хвърлихме усилия. Програмата беше много богата, поизпълнена със събития.
- Да започнем от голямата ни гордост – мъжкият национален отбор.
- Доиграваме финалната фаза, за която се класирахме през миналата година, в квалификациите за Световното първенство в Пекин. До последния момент, до декември, имахме шанс да продължим напред. - Националният отбор започна колебливо тази кампания, направихме няколко загуби, които се оказаха решаващи за финалната фаза в момента. В момент, в който отборът беше колектив, но показа характер. После играхме и по-добре, спечелихме срещу Франция, играхме много силно срещу Русия, спечелихме срещу Босна и Херцеговина, за да стигнем до мача с Франция като гост.
- Победата срещу Франция в Ботевград бе окачествена като историческа. Какво я различава от успехи, като онзи срещу Югославия в Пазарджик, например?
- Разликата между тази победа и някогашната победа срещу Югославия е, че тази победа на този национален отбор с този треньор идвa в момент, в който този отбор се утвърждава с добри игри и с показване на характер. Тогава Югославия беше много силен отбор. Тази година Франция бе без участието на всички онези, които не взимат участие заради Евролига и НБА, което може да омаловажи малко нашата победа. Но тя не е маловажна, защото с нея показахме, че можем да бием и силен отбор, като този на Франция, който впоследствие видяхме, че е наистина силен. При гостуването си там успяхме за 30 минути да се борим и видяхме, че все още има много съществена разлика.
Аз съм доволен от националния отбор, как се държаха, през целия период на квалификацията – и първоначалната, и предварителната. Малшанс, загубихме 3 мача с много малка разлика. Една стрелба ни делеше от победата тук, после - в Чехия. Ако бяхме взели поне 2 от тези 3 мача, които изгубихме, нещата щяха да бъдат на съвсем друго ниво и като самочувствие.
Ясно е, че имаме някои проблеми. Подкошието ни е много под нивото на другите звена в отбора. Но смятам, че треньорът знае това и ще вземе мерки.
- Далеч по-минорно е настроението, когато говорим за женския национален отбор…
- През 93-а година имахме 3-4 състезателки от НБА и пак не се класирахме за европейски първенства. Сега, в момента нямаме състезателки, които играят във водещи първенства в чужбина. Имаме едно момиче, което играе в Америка с надежда догодина да може да се ползва за националния отбор. Но в общи линии смятам, че доста сериозна работа трябва да има. Защото треньорът на националният отбор е селекционер – той селектира добрите състезателки, с които разполагаме, и прави отбор. А ние не разполагаме с такава селекция, че да се класираме вече много години. Изредихме различни треньори, чужденци, българи. Надяваме се следващите години да произведем гард, център. А ако не можем - да си намерим такъв, който да може да ни разреши голяма част от проблемите, които имаме в подкошието. Защото центърът в женския баскетбол, и то от класа, е много важен. И в мъжката част е важен, оказа се, въпреки че там е по-незначим този проблем.
Квалификацията за Европейско първенство при жените мина безпроблемно, освен че загубихме. Последната среща с Украйна я харесах доста, защото за пръв път видяхме, че отборът има характер. И въпреки че отборът на Украйна е силен отбор, показахме хъс и играхме докрай. Затова се радвам, че показваме характер, защото ако нямаме характер, нещата стават много тежки.
- Като говорим за женско направление – този сезон в първенството няма чужденки. До колко това решение работи според Вас?
- Аз се надявам, че така сме отделили място на българските състезателки да се развиват, нашето първенство да се развие. Защото останахме с два професионални отбора, което значи, че два отбора могат да развиват на високо ниво български състезателки. Аз съм благодарен на тези два клуба и се надявам да има и трети, и четвърти. Защото колкото повече отбори има на високо ниво, толкова повече бихме могли да се надяваме, че състезателките ще се развиват. Съжалявам, че ходят в други първенства и играят в по-долни дивизии, защото няма къде да играят в България.
В момента тези два клуба допълват нивото си, като участват в Адриатическата лига, а Берое Стара Загора играе също и във ФИБА турнира, има и две победи. Преди да започне този турнир, никой не очакваше, че ще бият. Ще кажете, че има чужденки – навсякъде има. Те не се борят само с отбори без чужденки. В турския отбор, с който играха, имаше 7-8 чужденки.
Ако в България има 10 клуба, които гарантират участие и създаване на женски отбори с по 3-4 чужденки, аз ще съм първият, който ще каже „да”. Но при положение, че оставаме с малко отбори, които могат да предложат професионализъм на състезателките, националният отбор ще стане аматьорски. Ако някой утре ми гарантира, че ще има 7-8 клуба, които осигурят професионализъм на българските състезателки, аз съм „За”. Но три отбора да играят с чужденки – така ние не можем да направим национален отбор от професионалистки. Не виждам защо трябва да има чужденки с три отбора.
Трябва да се опитаме да направим млади състезателки. Радвам се, че в Стара Загора има втори отбор, оформя се и в Пловдив. Надявам се да намерят сили да развият този женски баскетбол, защото наистина сме назад в сравнение с мъжката част.
- Казаното до тук важи с пълна сила и за националните отбори при подрастващите. Имахме лек напредък в мъжко направление и отстъпление при момичетата. Какъв е Вашият анализ за 2018 година при подрастващите?
- Всяка година имаме много събития за подрастващи. Може би за втора или трета година отделяме повече внимание на тези, които са под 16 години, защото установихме, че има една пропаст между 13 и 16 години, където нямаме опорни точки да се сравняваме с другите. За 12-годинши момчета имаме един турнир, който всяка година прави БУБА Баскет. След което чак на 15-16 години виждаме колко сме назад и нещо не върви. Затова през тази година имахме много събития за 14-годишни, имахме проект с ФИБА, Турция, Македония, Косово и Румъния, организирахме турнир в София за 14-годишни. Казвахме, че сме зле с женската част, а бихме Турция с 20 точки. Не разбирам дали е въпрос на набор.
В неделя завърши турнирът на Регионите – 4 региона, най-талантливите деца. Един турнир, в който трябваше да видим с какво разполагаме от набор 2006 момчета и момичета. В три дни имаше много емоции. Турнирът от гледна точка на емоцията беше много силен, с присъствие на родители, треньорски амбиции. Изпълнихме целта, записахме мачовете, имаше в YouTube предаване непрекъснато с над 2500 гледания. Но не успяхме да видим духа на това събитие, а именно да видим най-добрите деца, да ги пуснем да играят в спокойна обстановка, да дадем шанс на всички да играят, независимо от победата, защото те са бъдещето. Ще има още такива събития. Започнали сме от 13, 14, 15, 16 години при подрастващите, защото смятам, че това е чувствителната възраст, след която в българския баскетбол чувствително изоставаме и нашата сверка на 16 години вече е доста късно да правим корекции.
И това се случва въпреки че в последните години хвърлихме много финансови усилия, за да осигурим 40 дни лагери на всички национални отбори подрастващи с оглед по-добри класирания, да догоним изоставания.
Което се оказа невъзможно, трябва да се работи през цялата година и да има мониторинг на всички деца, да знаем къде сме във всеки един момент, колко и как изоставаме. Тази година имахме доста сверки. В Словения ходиха два отбора за 14-годишни, бяха неуверени, после добиха увереност. Тук се върнаха и спечелиха. Това ще допринесе много за по-доброто представяне, за вдигане на нивото, а и за ориентация на треньорите да знаят ние къде сме всъщност. Защото много треньори се изредиха в България начело на различни национални отбори. Като интелигентни хора трябва да знаем къде грешим. Най-лесно е да кажем, че федерацията е виновна. Всеки си поема вината.
- Споменахте треньорите. През 2018 г. започна работа и нова Треньорска комисия. Какво очаквате от нея?
- Новата Треньорска комисия има представители на доста опитни треньори. Понеже повечето ни треньори са по-млади, с по-малко опит, аз се надявам по-опитните да обхванат програмата за националните селекции, да могат да я координират, да има дискусии между млади и стари. Аз съм сигурен, че младите могат да научат нещо от по-опитните си колеги. Защото все още нямаме млад треньор, който да работи в чужбина и да е стигнал някакво ниво. Все още всеки се води от нашето ниво тук. От тази комисия очаквам доста неща да се случат, особено в методичен план.
- Вярно е, че имаме самочувствие, че сме много комбинативни. Само че баскетболът на игрището без обем от работа нещата не са такива, каквито ни се искат. Може би трябва да насочим усилия в този смисъл да ги подобрим.
- Тук всяка буква, всеки полузаслон е проблем. Аз не смятам, че тези дреболии са ни проблем, а работата, която трябва да се извърши по време на годината, трябва да бъде качествена. Разбирам също, че за да се развива един отбор, трябва да има доста равностойно ниво. Не може двама души да са на високо ниво, другите да са на посредствено и отборът да върви напред. Случва се точно обратното, посредствените дърпат по-добрите назад. В тази връзка, опитахме се да отделим по-добрите в първа дивизия, т.е. елитна група, за да могат да играят по-смислени мачове, да има конкуренция, борба. Треньорите, в една такава конкурентна обстановка, да могат да се развиват. Може би в бъдеще ще ги направим три нивата, за да подобрим нещата. Но пътят е този. Аз не виждам как, без обем на работа и без една такава програма, която да бъде координирана, да се знае къде изоставаме и какво правим, а само с административни промени на правилника, на наредбите, дали да играем тук зона или там да играем лична преса с капани, можем да повишим нивото.
Така че Треньорската комисия има сериозна задача. Всеки месец ще имат събирания да обсъждат проблемите. Ще имат регионални представители на треньорската комисия, ще се срещат с треньорите, за да обсъждат на място, т.е. ние отиваме при треньорите, а не те да идват при треньорската комисия. Комисията отива при тях, за да обсъждат проблемите, които тя е забелязала и да търсят решение всички заедно, което за мен е хубаво и продуктивно.
- Да се върнем към националните отбори при подрастващите. Доволен ли сте от видяното през лятото?
- В мъжката част сме много близко. Показваме някакви опити, характер, това ни е нивото. 7-о място при младежите. За пръв път от много години успяхме да сме един от първите отбори по защита. Защото предишни години бяхме последни по защита, т.е. най-много точки ни бяха вкарали и най-много грешки. Сега поне тези два показателя сме едни от първите – най-малко грешки и най-малко вкарани точки. Въпросът е, че трябва да вкарваме повече, това е задача при подрастващите момичета, 16-годишни, 18-годишни, 20-годишните. В бъдеще по-голямо внимание ще обръщаме на 13-, 14-, 15-годишните, които трябва да бъдат на ниво и готови за първенствата си на 16 години, за да не догонваме после непостижими разлики. Защото не можеш за едно лято да догониш нещо, което не си правил никога. Тази година участвахме в много събития. Сега, през декември, предстоят Балканиади за 6 отбора. През януари 16-годишните момичета ще пътуват за Гърция. Така че програмата е много наситена, те непрекъснато ще имат сверка, непрекъснато ще се проверяват с някой. Като паднем, трябва да получим импулс, енергия да искаме да станем по-добри, да видим нещо, което не сме направили и да го направим.
През изтичащата година проведохме Европейско първенство за 20-годишни мъже в София, с много отбори, в три зали. Догодина също ще бъдем домакини. И ни се иска да раздвижим женската част. В България стените не помагат, така че ние трябва да си помогнем. Отборът ни започва подготовка на практика още от сега, декември. Програмата е сериозна.
- За втора година бе събран и национален отбор по баскетбол на колички. Този проект ще продължи ли?
- Това е инициатива на федерацията. Проведохме първенство с пет отбора, турнир за Купата на България и международни участия, едно от което не беше програмирано. Работим с много голям ентусиазъм, успяхме и две победи да имаме, което дава надежда. Догодина ще има по-интересна програма, има европейско първенство, на което искаме да участваме.
- Да погледнем какво се случи у нас, в домашните ни първенства. Вече стана дума за женския шампионат. Как оценявате мъжкия, в който проблемите не се разминаха?
- Миналата година в общи линии първенството в женска част нещата бяха доста спокойни, дали защото са само два отбора. Не може да има елитна група, защото я няма никаква. Като разсъждаваме за ниво, трябва да говорим за 6-8 отбора, които да дават ниво, да дават възможност професионална на нашите момичета да се развиват. Защото иначе излиза, че мислим само за тези чужденки, които идват в България за по няколко месеца да изкарат едни пари вместо нашите момичета. Надявам се някой ден да има тези 6 отбора. Но сега, в тази обстановка, не виждам такава възможност.
В мъжката част не можахме да минем безпроблемно, имаше доста отворени писма, доста пресконференции, поискани оставки и то в едно първенство, в което служителите на федерацията, включително аз, нямаме активна роля. НБЛ от доста години е самостоятелна, независима комисия, която си подготвя нормативни документи, взима решения и ги предлага на УС за утвърждаване. Така че в тази връзка в последните години нямаме от административна гледна точка разминавания с тях – каквото ни предложат, това им утвърждаваме. Защото те са сбор от тези клубове, които са лицето на България и ние искаме най-доброто и по тяхно решение, тяхна препоръка и желание, взимаме и утвърждаваме решенията им на УС. Естествено, имаше 1-2 техни предложения, които не одобрихме, но те бяха финансови искания. Но въпреки това – имаше напрежение, писма. В средата на годината проблем бяха съдиите. Който бие – съдиите са добри, който загуби – лоши са. Но всъщност става дума за едни и същи съдии. И когато биеш, и когато губиш.
- Имаше и друг проблем със съдиите в края на миналия сезон…
- В края на миналия сезон лигата изпадна в неплатежоспособност и се наложи моята интервенция спрямо съдийската комисия. Помолих ги да не пишат отворени писма, защото с отворени писма въпросите не се решават. Пък и вредим на имиджа на баскетбола. Последният месец, а и преди това, свиреха без да им бъде заплащан труда. Но и този проблем успяхме да решим. Но… Финалите пак не завършиха мирно. Често се стига до такива неща. И въпреки, че аз не отговарям за това, пак ми беше потърсена отговорност. Въпреки че за сезон 2017/2018 имаше назначен професионален Генерален мениджър със заплата, който трябваше да се грижи за лигата и да решава тези проблеми в движение. Интересно е, че преди последното заседание на УС получихме писмо от президента на Рилски спортист г-н Петър Георгиев, в което едно от исканията му бе да дам мнението си относно решението на ОС на НБЛ да освободи Генералния мениджър. Няма как да изкажа мнението си по този въпрос. Преди година и половина, когато избираха и назначиха Генерален мениджър никой не ме попита за мнението ми. Защо сега търсят такова?
- През миналия сезон бе променен и форматът на провеждане на турнира за Купата на България. Каква е оценката Ви за новата форма на състезанието?
- Имахме проблеми с Купата на България за мъже. По искане на клубовете форматът беше променен. След много години на Финални осмици и с дебати предложението на лигата преди един сезон беше да остане само един финален мач накрая, да се играят мачове на разменено гостуване в предните фази. Според мен това е хубаво.
Някои ще ме попитат кое по-хубаво. Има няколко аспекта на този въпрос. Има един финансов аспект, който винаги сме пренебрегвали, когато говорим за събития. В последните години сме акцентирали върху това кой ще даде, кой ще организира, кой ще плати всичко. И в общи линии се намираха такива спонсори, клубове, общини. Намирахме кой да плати всичко, за да се случи Финалната осмица в неговия град с надеждата пред собствена публика те да се изявят. И по закона на Мърфи, като че ли, всички домакини в общи линии се спъваха. Не помня от кога домакинът не беше печелил трофея. Може би и затова са искали промяна.
Така решиха и приехме миналата година финалът да се играе на неутрален терен и избрахме Велико Търново. Не мина без проблеми. Имаше пресконференции, кой щял да ходи, защо. Намериха се и будни граждани, които да сезират търновските организатори, че залата им ще бъде съборена, ако мачът се проведе там. От дистанцията на времето се чудя как преди това никой не сезира Ботевград, че тяхната зала ще бъде съборена, ако е домакин на този мач. Въпреки всичко, след много перипетии, финалът се проведе и стана прекрасен. И какво се случи накрая? 400 човека от Самоков, 300 от страната на Левски Лукойл. И 100 човека охрана и 20 жандармеристи, скрити. Останалите бяха 1200 души, жадни за баскетбол в тази част на България. И преди четири години бяхме правили там финали на турнира за Купата на България при жените. Смятам, че се получи прекрасно събитие – безпроблемен финал, с победител, без полемики след края на мача относно резултата и съдийството. Отчитам това за много положително.
Така че през 2019 г. пак ще има финал за Купата на неутрален терен. Предполагам, че няма вече да си говорим защо тук, а не там. Панагюрище е супер неутрален терен. Някой ще каже – там няма баскетбол. Но имат хубава зала, т.е. две една до друга. Хубаво ще бъде да събудим хората там.
- Сезонът в НБЛ приключи с проблеми, които като че ли се задълбочиха след това. Как рефлектираха те върху БФБаскетбол?
- Стигнахме до лятото с проблемите на Лигата. Ще има ли, няма ли да има. Мога да споделя, че не съм бил канен на заседанията на НБЛ доста дълго време, така че нямам лични впечатления за това какво са си говорили. Но на първото заседание, на което бях поканен – беше през лятото, говорихме за отделяне на Лигата. НБЛ да стане самостоятелна юридическа единица, която да управлява ресурси и финанси, администрация. Говорихме си, но промените в Закона на спорта, които позволяват това, още не бяха приети. Сега са приети. Има тази възможност. Аз лично, като член на УС, съм „За“. Ако искат да разговаряме на тази тема, можем да го направим. Ако те смятат, че са достигнали до това ниво, на което могат да се управляват. Защото така или иначе в момента трудните въпроси са ги оставили за решаване на УС. Дори когато трябва да излязат с единно решение, не го правят.
Засега сме намерили спонсор за НБЛ за следващите три години с опция за още две. Имаме спонсор за Купата на България, имаме спонсор за мъжкия национален отбор, за съдии и секретари. С гордост обявявам и името му – Efbet. Компанията даде името и на турнира за Купата на България. Имаме интересен договор с тях, който може да продължи още две години. Надявам се да намерим и други спонсори, с които да обогатим българския баскетбол и да помогнат да изпълняваме тези програми, които не са малко. Само погледнете програмата за подрастващи – тя е толкова богата. Сигурен съм, че ако успеем да я изпълним, няма как да нямаме напредък в тази насока.
- Какво очаквате от 2019 година?
- Доста говорихме какво е минало. Мисля, че ни предстои нова тежка година, натоварена определено. Говорим за подрастващите, за усилията, които трябва да положим, за да финансираме всички тези мероприятия и инициативи, които трябва да се случат с 12, 13, 14, 16, 18, 20-годишни момичета и момчета. Мъжкият и женският национални отбори имат фиксирана програма и там е ясно какво предстои. Мъжкият отбор ще приключи през февруари тази квалификация, която смятам, че беше много позитивна за нас, защото ни даде възможност да се срещнем с много силни отбори, да премерим сили.
- Имаме отново честта да сме домакини на Европейско първенство, за което трябва да се готвим. Трябва да работим и за провеждането на турнирите за Купите на България.
- Наред с всичко това през 2019 г. ще трябва да отбележим 100-ната годишнина от появата на организирания баскетбол в България. Това е много сериозна годишнина. Трябва да подготвим документ, с който да определим как ще бъде отбелязана 100-годишнината. Има много идеи. 90-годишнината беше отпразнувана в София с прием с много гости, почетоха ни много хора от ФИБА. Това е едно от нещата, които могат да се случат. Но аз смятам, че ще е недостатъчно. 100-годишнината е голямо събитие за нас. В България има много центрове, които развиват баскетбола още от началото му в нашите земи. Така че смятам, че трябва да организирам събития в тези градове със съдействието на местните клубове и общини. Искам през 2019 г. да прехвърлим страниците отзад напред, да си спомним. Трябва да отбележим и почетем най-добрите. Няма да прекъснем традицията и ще направим анкети за най-добрите състезатели през десетилетието. Може би трябва да направим нещо като 100-годишник, който да събере паметни моменти. Но по-конкретни идеи и решения ще има през януари.
- Стандартни за това време на годината са пожеланията. Какво е Вашето пожелание за 2019 година?
- Нека завършим 2018 година спокойно и ведро. Останаха малко състезания на националните отбори. Не сме в напрегната фаза. Два български отбора продължават в следващата фаза на ФИБА Къп. Надявам се поне един от тях да продължи напред.
За следващата година си пожелавам да сме здрави, упорити, толерантни един към друг и с поглед към голямата снимка на българския баскетбол. Стогодишен. Това е малко символично пожелание, защото последните години се вглеждаме повече в малките, личните портрети. А днес, на прага на стогодишнината на баскетбола в България, сме задължени и трябва повече да гледаме голямата снимка на баскетбола и там да се видим. Ако успеем да постигнем това, ще имаме успех.
Коментирай