Испанският треньор Хосе Мария Бусета, който води до преди година женския национален отбор по баскетбол, се изказа в подкрепа на младите български специалисти. Той изпрати специално открито писмо до родните медии, в което коментира основно представянето на националния отбор за кадети до 16 години, воден от бившият му помощник Борислава Мандур. Ето и пълният текст на писмото:

Открито писмо

ГОЛЯМ ПРОГРЕС БЕЗ НАГРАДА

Чема Бусета, бивш национален селекционер на женския баскетболен тим

Българският национален отбор за девойки до 16 години (U-16) завърши последен в класирането на състоялото се във Варна и Албена Европейско първенство по баскетбол, дивизия А, губейки всички свои мачове от този шампионат. Когато се случи нещо подобно, най-лесно е да започнеш да критикуваш и да приемеш за нормални лошите резултати. Подобно поведение е типично за онези, които никога нищо не вършат или правят съвсем малко в професията си и живеят, подхранвани от завистта и деструктивното мислене. Трудното е да се направи оценка. Да се анализират обстоятелствата. Да се стигне до конструктивни изводи. Тези позитивни за всички действия обаче се реализират само от хората, които наистина искат да прогресират и все още имат енергия за работа. Националните баскетболни селекции при подрастващите от години играят в Дивизия Б и много малко от тях се класират за състезания в Дивизия А. Дори когато успеят да намерят място в елита на Европа, българските млади баскетболисти бързо изпадат оттам. Това е реалността, въпреки че не се харесва.

Много от занимаващите се с баскетбол в България продължават да живеят със спомените за славното минало на този спорт. Това минало обаче е далеч, а реалността е друга. Първата крачка към прогреса е да се приеме настоящето, такова каквото е. Да се отрича е стъпка назад. Според мен Борислава Мандур и Божидар Гьорев свършиха чудесна работа като селекционери на отбора за девойки до 16 години. Нивото на състезателките, с което стартираха своята работа, беше много ниско. Баскетболистки, които участват в слабо местно първенство, без опит в международни срещи (повечето от европейските селекции започват да играят интернационални срещи от 14 годишна възраст), се впуснаха в авантюрата на Европейското първенство Дивизия А без реални опции за успех. Никой, освен тях самите, не би събрал смелост за подобен жест в шампионат, който на всичкото отгоре се играе у дома. А те го направиха със заслужаващи адмирация мотивация, позитивизъм и професионализъм. Под сурдинка достигна до мен информацията, че някои български треньори "посветени в професията" са отказали да водят подрастващите, напълно наясно колко лимитирани са възможностите им на европейско ниво. Но Бубе и Божо имаха куража да застанат начело на тази група от баскетболистки и работиха здраво, за да подобрят качествата им и да се състезават достойно със своите европейски връстнички. През април този национален отбор игра в Турция и загуби с огромна разлика. През август, същите тези състезателки не успяха да спечелят на туркините, но останаха на само 3 точки от триумфа. Останалите резултати от срещите на Европейското, въпреки че завършиха със загуба за българките, също изненадаха приятно. Срещу Гърция, Чехия, Литва и до последната четвърт срещу Белгия, съперници все по-силни от българките, младите баскетболистки бяха много близо до победата, играха с достойнство и показаха значителен напредък, който разбира се не бе достатъчен за победа, но пък е хубаво да бъде отбелязан и забелязан.

Голям прогрес, уви без награда, и който само слепите не искат да видят. Още един положителен детайл. Българският национален отбор, въпреки загубите, бе сплотен до края, държа се далеч от кавгите и вътрешните междуособици, които в България са нещо нормално при лоши резултати. С негативния насрещен вятър, поведението и усилията на момичетата заслужават похвала. Работиха здраво и успяха да представят своята държава на Европейското първенство с достойнство и чест. И именно тук най-добре изпъкват качествата на Борислава и Божидар като лидери на тази група. Смятам, че Българската Федерация по Баскетбол оцени добре важността да се работи с подрастващите и въпреки настоящата, толкова трудна икономически, ситуация направи нужните усилия тези момичетата да участват на Европейското. И най-вече спечели с това, че заложи на млади, ентусиазирани и добре подготвени треньори, като Бубе и Божо. Липса на опит? Не мисля. На международно ниво и двамата имат много повече опит и познания от голяма част от българските треньори. На всичкото отгоре в настоящата ситуация амбицията, усилията, безстрашието от възможен провал и разбирането на модерния баскетбол, са много по-важни качества от натрупания опит.

В България липсват повече такива млади треньори, които да пречупят статуквото на аутсайдери, да имат глад за успехи, да не се задоволяват с малко и най-вече да разбират баскетбола, който се играе в днешно време. Тези треньори имат нужда от доверие, което в случая Българската Баскетболна Федерация депозитира в Борислава Мандур и Божидар Гьорев, жест, който искрено вярвам, ще има продължение в следващите години.

С най-добри чувства и от сърце, желая най-доброто на българския баскетбол. Късмет!