В последните години плевенчанинът Асен Великов е постоянно присъствие в националния отбор.

Великов ще остави името си като един  от най-трудолюбивите, отдадени и сърцати баскетболисти в последните години. Не случайно тази година плеймейкърът бе избран и за капитан на мъжкия национален отбор. Тихо, търпеливо, той обяснява на по-младите си съотборници, но същевременно им предава и непримиримостта си на терена. Великов е скромен, упорит и предпочита действията му да говорят вместо думите. Цени работата в екип повече от индивидуалните награди, пише официалният сайт на родната баскетболна централа в обширен материал за Асен Великов.

Роден е на 11 януари 1986 г. в Плевен. Висок е 187 см. Отдава се на играта с оранжевата топка в школата на Спартак под напътствията на треньора Георги Пандов. След това преминава през шлифовката на наставниците в Черно море. В кариерата си защитава още цветовете на Лукойл Академик, Левски, Рилски спортист.

Дългогодишен юношески и младежки национал на България, като участва на европейското първенство за юноши до 18 г. в Сарагоса през 2004 г., както на шампионатите на Стария континент за младежи до 20 г. в Литва през 2005 и 2006 г. в Турция. Година по-късно вече защитава цветовете на родния трибагреник и при мъжете. Играе за България на европейското в Литва през 2011 г., в квалификациите за Евробаскет 2013 и 2015 г.

Семейството на Асен е спортно – майка му Стефка е волейболна треньорка, баща му Дарин е баскетболен треньор, и това предопределя пътя му от самото начало. „Това, че съм от спортно семейство със сигурност е допринесло да съм запален по спорта. Още от много малък съм в залите и това ме е запалило. Не аз избрах баскетбола, а той избра мен. Майка ми е бивша волейболистка, но волейболът ме влече единствено като фен. Баскетболът е това което винаги ми е доставяло удоволствие. Никога не съм бил принуждаван да тренирам. Мотивацията сама се е появявала от любовта към спорта. Когато харесваш нещо и то ти доставя удоволствие, винаги има мотивация да се развиваш в него“, спомня си Асен. Баща му Дарин признава, че малкия сам е поел към баскетбола и без да бъде насочван се записал да тренира.

Още от началото бъдещият капитан на националите прави впечатление като дисциплиниран и трудолюбив играч. „Без тренировки и желание едва ли може да се постигне каквото и да е било. Не мога да кажа колко точно съм тренирал, но прекарвах почти цялото си време в залата или в игри които пак са свързани със спорт“, казва гардът.

Днес той е най-опитният в състава на националния отбор. Но продължава да е за пример. „Сега вече тренирам по-различен начин. Когато си дете нямаш мачове всяка седмица и тренировките са насочени за изграждане на качествата. Сега тренираме по две тренировки всеки ден през седмицата. Характерът се изгражда с времето, семейството и хората които те тренират. Волята е това, което ти е нужно когато си изморен и ти е тежко. Смятам, че и двете са еднакво важни, ако човек иска да се развива и напредва във каквото и да е.“

Макар да има подкрепата на баща си – бивш треньор на национални отбори и на успешния тим на „Плама“ (Плевен) през 90-те, Асен признава, че се учи от всички: „Всички треньори с които съм работил са изградили нещо в мен и са допринесли за това което съм сега. Най-сериозно влияние имаха хората които работиха с мен между 13 и 19 годишна възраст. Тогава бях във Варна и това е моментът, в който най-много напреднах и се развих като състезател и човек. Винаги е било с добро! Тренираха ни и ни учиха на дисциплина ,уважение и постоянство! Имало е и лоши моменти, но те са част от развитието. Когато баща ми стана треньор, аз вече бях в мъжкия състав на Черно море. Тогава имахме много сериозна конкуренция и честно казано, когато ми се е карал или обвинявал в нещо, аз не съм се замислял дали съм виновен или някой друг. Просто тренирах и се опитвах да се развивам.“

Напоследък в българския баскетбол все по-често се задава въпросът доколко е важен талантът и ако имаш талант, колко трябва да вложиш за да го развиеш. Ето какво казва Асен по този проблем: „Всичко това е важно, но най-важно е наистина спортистът да бъде професионалист! Както в залата, така и извън нея. Защото колкото и да тренираш, ако не си професионалист и извън залата, то резултатът от тренировките ще е наполовина. Волята е това което ще те държи в залата и ще ти помага в тежки моменти. Непримиримостта ще е това което ще те кара да тренираш още и още без да се задоволяваш с моментното състояние. Любовта ще е емоцията и настроението което ще имаш към играта.“

С годините Асен Великов се утвърди като фактор в българския баскетбол, но остава скромен във веруюто за ролята си на терена. „Мисля, че най-силното ми качество е желанието, което имам към всичко. Освен това не съм егоист или поне така мисля. В колективен спорт като баскетбола ако един гард е егоист, няма да може да разкрие пълния си потенциал и да може да е човекът, от който зависи играта на отбора. С времето всеки започва да вижда различни ситуации по различен начин и когато някой е играл по-дълго време е преживял повече такива моменти, има опит. Това са неща които винаги ги е имало -  по-опитните да дават съвети на по младите, защото вече са минали по този път. Вярвам, че всеки слуша, защото това е част от начина да напредваш и да се развиваш. Останалото е преценка на всеки да реши и да усети от кое и колко има нужда и дали това ще му е полезно като съвет. Един спортист без индивидуална работа няма как да успее. Отборните занимания са за всички, но ако иска човек да се стане най-добър, трябва да тренира повече от останалите. В тези тренировки е моментът да подобряваш всеки един елемент от играта и когато дойде време за отборната тренировка да го прилагаш и развиваш. Като по млад винаги ходех по-рано и оставах до по-късно, защото така са ме научили, а и много бързо след като започнах да го правя, виждах резултата и това ми беше още по-голям стимул. Индивидуалните и допълнителни тренировки са времето в което човек тренира както баскетболните си умения, така и характера и волята. Ако си трудолюбив, амбициран и всеотдаен към тренировките и хората около теб, които те тренират и помагат, резултатът ще дойде рано или късно.“

Накрая, Асен съветва: „Хората,които сега започват да се занимават, бих посъветвал да са търпеливи, да слушат тези които ги тренират и да дават всичко от себе си! Търпението е нужно, защото нещата стават бавно, с постоянство и тренировки. Слушайте треньорите си, защото те са там да Ви помагат и винаги ще Ви мислят доброто. Давайте всичко от себе си, защото с каквото и да се захване човек, ако не дава всичко от себе си, резултатът ще е посредствен!“