Две треньорски рокади развълнуваха баскетболните среди през изминалата седмица. И двете свързани с националните ни отбори. Пини Гершон и Николай Боруков. От тях двамата ще зависи до голяма степен дали България ще стъпи на най-големия европейски форум – първенството на Стария континент през 2009-та година.

И докато Николай Боруков в петък официално бе назначен за селекционер на женския ни тим, след като основният му конкурент – бившият наставник Георги Божков сам се отказа на финалната права, то Пини Гершон вече втори месец е наясно с ангажимента си като старши треньор на мъжкия ни отбор.

Но пък сдаде властта в клуба си Олимпиакос, след като шефовете на гръцкия гранд се поддадоха на гнева и нетърпението на запалянковците…

Все пак да освиркваш собствения си отбор е запазена марка на Балканите. Вярно, че от време на време подобни неща се случват и по на запад, но сигурно всеки би признал, че по нашите географски ширини някои „фенове” владеят въпросния похват до съвършенство. Факт.

Както един друг, че не подписът, който е сложил Пини под документите за разтрогване на договора му с Олимпиакос е важен, а онзи, който постави под контракта с родната федерация.

Защото наложилата се раздяла с „червените” от Пирея по никакъв начин не променя възможностите на израелския специалист. Нито те подлежат на коментар. Още повече от българска страна.

Дано само събитията в Атина от последните дни да напомнят, че едни от най-важните фактори за успеха са търпението и подкрепата. Две неща, който харизматичният Пини Гершон трябва да получи в България. От шефове и от фенове.

И по-добре онези, които са свикнали да идват в залата, за да викат „Айде играйте, бе!”, а не „Хайде наш’те!” – да си останат в къщи, когато дойдат мачовете на националния.

Не за друго, а просто, за да има място за онези другите – истинските привърженици на играта.