Българската баскетболна звезда Александър Везенков разкри откровени детайли за кариерата си в подкаста „GAME ON“, като говори за развитието си в Олимпиакос, престоя си в НБА и решението да се завърне в Пирея. Крилото на „червено-белите“ коментира и работата си с наставника Йоргос Барцокас, като очерта ключови моменти, повлияли на професионалния му път.

Везенков призна, че в началния етап от престоя си в гръцкия гранд е преминал през сериозни съмнения относно бъдещето си на най-високо ниво. Според него трудният старт е поставил под въпрос увереността му, но подкрепата от ръководството се е оказала решаваща.

„Първият сезон (б.р. - 2018/2019) не мина добре, а втората не започна добре. Тогава си казах дали изобщо ставам за това ниво и да не би да трябва да отида на по-ниско ниво“, сподели той, като подчерта доверието, което е получил от клуба: „Господата Ангелопулос видяха нещо в мен и ми казаха, че няма да си тръгна“.

Назначаването на Барцокас бележи важен етап в развитието на българския национал. Според него периодът по време на пандемията от COVID-19 е изиграл ключова роля за израстването му, тъй като му е позволил да се концентрира изцяло върху физическата и техническата си подготовка.

„COVID много ми помогна. Отидох в България и работих шест месеца изключително много. Когато нещата не вървяха добре, си казах, че ще работя още повече“.

Везенков коментира и темперамента на своя треньор, който често привлича внимание с емоционалното си поведение край страничната линия. Той подчерта, че интензивността на Барцокас е продиктувана от желанието му за успех и отдадеността към играта.

„Той дава храна за тях. Много е страстен в това, което прави. Понякога излиза извън себе си. На тренировки обаче не вика, много е спокоен. Просто преживява мача със собствения си стрес и напрежение“, каза той, като допълни, че различните състезатели реагират по различен начин на подобен тип емоции:

„Ти може да се блокираш от виковете, аз може да се запаля. В професионалния спорт всички сме равни, но не сме еднакви“.

Българинът акцентира върху значението на ясното разпределение на отговорностите в един успешен състав и подчерта, че колективният баланс е ключът към резултатите.

„Успешните отбори са тези, които знаят своята роля. Всеки е звезда в своята роля“.

Относно личния си статут в състава на Олимпиакос, той предпочита да запази умерен тон, като поставя акцент върху постоянството в работата си и стремежа към развитие.

„Не мисля за това, за да не си създавам допълнителен натиск. От първия ден работя, за да давам най-доброто от себе си. Поел съм повече отговорности и ми харесва да излизам напред“.

Именно желанието да носи лидерска тежест се оказва сред основните причини да напусне НБА и да се върне в Европа, въпреки опциите да продължи кариерата си отвъд океана.

„Можех да остана там и всичко да е по-спокойно. Но ми харесва да поемам отговорност. Това е нещо, което търся“.

Везенков говори и за престоя си в Сакраменто Кингс, като отбеляза, че моментът на преминаване в НБА често е решаващ за европейските състезатели.

„Отидох малко по-възрастен. На 28 години в НБА вече те смятат за утвърден играч. Трудно ми беше да се адаптирам, имах възходи и падения, а след това се контузих“.

Въпреки интереса от страна на Торонто Раптърс, българският национал избира да се върне в позната среда, където има възможност да се бори за отличия.

„Треньорът ми се обади и ми каза, че ме иска. Мислих много, но исках да се върна, да бъда в огъня, да се боря за титли. Никой не ме е принуждавал да си тръгна. Аз казах, че искам да си тръгна“.

В заключение Везенков подчерта, че атмосферата в Олимпиакос и амбицията на клуба напълно съответстват на неговия характер и стремеж към върхови постижения.

„Чувствам се много добре, че се върнах. Хората ме посрещнаха топло. В Олимпиакос само титлата е успех“.