Добро настроение. Трудно е да си гарантираш такова след разговор с поредния средностатистически български спортист. Не защото той не е интересен събеседник, а поради факта, че в 99% от случаите това, което ще има да каже, ще е с негативен оттенък. Разбира се, не по негово желание, а поради заобикалящата ни реалност. А тя обикновено е украсена в тъмни тонове - липса на пари, проблеми със спортната база, скандали със съответната федерация и т.н. Твърде познати неща, които са станали банални до степен, че се превръщат в досада за всички – както за журналисти, така и за зрители.

Чувството да попаднеш на някого, който непрекъснато се усмихва, има позитивно излъчване и гледа на нещата както в дълбочина, така и в перспектива, е рядкост. Но пък е адски приятно. И ако имате късмет да попаднете на едно и също място с Александър Везенков, ще бъдете истински щастливци. 

За да не става твърде сладникаво, ще ви споделя и защо. При острия дефицит на добри новини, успехи в спорта и личности, които могат да ви заразят с положителното си присъствие, да попаднеш на едно момче с талант, невероятна харизма и сериозни възгледи за живота, си е истинско събитие. И поради това, заслужава внимание. 

Няма да се впускам в твърде ненужни биографични подробности за Везенков, но все пак накратко – най-проспериращият български баскетболист, най-добрият играч в гръцкото първенство за изминалия сезон, трансфер в испанския колос Барселона, а твърде вероятно и такъв в НБА в обозримо бъдеще. Такива са фактите. Очевидна класа на игрището, а сега и малко за тази извън него, която очевидно също изобилства. 

„Малко съм живял в България, но виждам трудностите, които има в баскетболът. Мисля, че големият проблем е, че няма идоли. В Гърция например децата имат примери и искат да са като някой. Има много добри играчи българи и мисля, че всички заедно можем да върнем българския баскетбол, където му е мястото. Ако се обединим, вярвам, че ще успеем. Надявам се аз и всички останали момчета да даваме добър пример на децата и да ги запалим по баскетбола“.

Сигурно звучи наивно, да чуеш подобни думи от 20-годишен човек. Но когато всяка една от тях си тежи на мястото и е натоварена със съдържание, а след това видиш и блясъка в очите,  вече си абсолютно убеден, че пред теб има идол, който искаш да следваш.  Лидер, който е готов да се превърне в обединителна фигура и има кауза. 

Винаги съм смятал, че за да бъдеш голям спортист, трябва да бъдеш преди всичко голяма личност. Да даваш пример, да заразяваш останалите с амбиция и вяра, да си готов да правиш лични жертви и да подчиняваш всичко в името на колектива. За съжаление е все по-трудно да забележиш такива хора в мелницата на ежедневието ни, където преобладават злобата, интригите, егоизмът и завистта. А все по-често примерите идват отвън – от хора израснали в друга среда и закърмени с чужда култура. Везенков е един от онези имали шанса да открият себе си извън България, да изгради ценностната си система извън своята родината. Първо в Кипър, после в Гърция, а сега вече и в Испания. Здраво стъпил на земята, той прави уверени крачки в своето развитие с необходимото търпение и мъдрост. Успехът изглежда просто неизбежен. 

Всеки сам открива кумирите за себе си. Едните се в превръщат в идоли с течение на времето, а другите просто се раждат такива. Александър Везенков е от вторите. И е призван да бъде следван, защото е специален. Не го изпускайте от поглед.