Работната етика и любовта към баскетбола са в основата Александър Везенков да се превърне в най-добрия играч в Европа. Мнението е на неговия треньор в Олимпиакос Йоргос Барцокас.

Само два дни след като надви Реал Мадрид в Пирея, Олимпиакос се изправя пред второто голямо предизвикателство за седмицата в лицето на другия испански гранд – Барселона.

Александър Везенков отново ще бъде централна фигура за своя клуб в емоционалната среща срещу бившия си тим. Моментът ще бъде специален и за старши треньора на Олимпиакос Йоргос Барцокас, който ръководи Барса преди 8 сезона.

За трети път във своите кариери Везенков и Барцокас работят заедно, а пред камерата на NOVA специалистът говори за факторите, които правят българина топ играч и как Олимпиакос може да забрави колебливия старт на сезона с помощта на новото попълнение Еван Фурние, който във визитката си има 12 сезона в Националната баскетболна асоциация.

„На първо място, завръщането на Саша беше негово решение. Той имаше възможност да продължи в НБА с Торонто или друг отбор. За него със сигурност не е лесно, защото прекара една година с малка роля в Сакраменто и сега трябва да се пренастрои ментално. От тази гледна точка, напрежението върху него е наистина голямо“, сподели треньорът.

„Той е точно същото момче, което срещнах преди години в Барселона. Има същата работна етика, същите навици, същия маниакален подход към баскетбола. Всичко опира до любовта към играта. До това колко си ангажиран в работата си и гарантирам, че в това отношение Саша не се е променил“, каза още той.

„Разбира се, сега се снима повече, дава повече автографи. Олимпиакос е много голям клуб, така че животът ти извън залата се променя. Не можеш да излезеш навън и да останеш незабелязан“, каза още Барцокас.

Неговият съотборник Еван Фурнир сподели: „Той е ключов играч, фантастичен. Бил е тук дълго време в миналото, така че е наясно с системата на игра и изискванията. Като нов играч, за мен е важно да изградя добра комуникация с него на терена. Саша е много важен за нашия отбор.“

Още в материала на Симеон Найденов.