Баскетболистът Дейвид Вантерпуул от ЦСКА Москва е един от най-атрактивните автори в официалния сайт на Евролигата. Денят на решителните трети срещи в два от четвъртфиналите, включително домакинството на настоящия еврошампион на Макаби Тел Авив е най-подходящото време за последните му откровения…

„К’во става хора? Като баскетболни фенове сигурно обожавате това време от годината! Първо, зимата си отива и слънчевите лъчи блестят малко по-ярко… Също пред вас е „специалитета” на сезона! Времето, когато всеки отделен мач означава много повече от обикновено и отборите се хвърлят в здрава битка по между си! Една изгубена топка или борба, или препуснат наказателен удар може за означава край на сезона, докато обратното би спасило мечтата на твоя тим! Феновете крещят истерично докато не си загубят гласовете, защото знаят, че това може да е последният път, в който виждат любимия си отбор в Евролигата тази година. Точно това време от сезона ОБИЧАМ! Играчите го наричат „Crunch Time” или просто „Money Time”.

Ле-ле, да знаете колко искам да не бях контузен!

Но, да си дойдем на думата! Ок, Ок, ЦСКА загуби от Макаби в Тел Авив…. Не знам дали някои е слушал коментарите след победата ни в първия мач, но треньорът Месина бе категоричен, че не трябва да ни броят за 100% сигурни за Финалната четворка предварително, само защото бяхме спечилили с много в Москва. Той каза, че ни чака още по-тежък сблъсък в Тел Авив и че трябва да очакваме много яка битка. Макаби има много силен отбор, със сърце и чест, и те показаха точно това у дома си. Феновете им бяха фантастични и бяха пределно ясни защо противниковите отбори изпадат в тежка ситуация при гостуванията си в Израел. Някои хора казаха, че сме били „изненадани” в Тел Авив и загубата е разочарование, защото сме били фаворити, но да се изправиш срещу Макаби в собствената му зала и да победиш е едно от най-трудните задачи, които ти поставя Евролигата, поне според мен…

Човече, поражението в Тел Авив възроди някои жестоки спомени за мен. Помня как играх с Монтепаски Сиена във Финалната четворка през 2004-та година в Нокиа Арена. Преди въпросния мач бяхме загубили там през редовния сезон след тройка на Шарунас Ясикевичус в последните секунди, а аз изпуснах стрелбата си със сирената, която можеше да ни даде успеха… После на финалите паднахме от Скипер Болоня след две продължения с 1 точка, след което Макаби стигна лесно до победата в турнира.

ЦСКА със сигурност не игра страхотно в Тел Авив, но фактът, че имахме шанс да се върнем в мача говори, че в отбора има характер! Всички момчета са биткаджии и са готови да приемат всяко предизвикателство! Питаха ме дали мисля, че тази загуба не е за добро и дали не ни е подействала като аларма… Но повярвайте ми, по това време на сезона няма „загуби за добро”… Просто, защото основната цел е да продължиш все по-напред… към навиците си. А победите вече са се превърнали в навик за нас. Много приятен навик! А навиците трудно се нарушават, както знаете. Ние трябва да продължим да работим здраво, да опитваме все по-усилено да правим нещата на ниво. Едно нещо е сигурно: Еторе Месина няма да има мира, докато не подготви перфектно своя тим за игра и победа разбира се. А и след това едва ле ще ни остави да си отдъхнем!

Сега серията стигна до трети мач в Москва!!! Предизвиква сериозна напрежение нали!? Ами, играчите обичат подобни моменти. Всички тези пъти, когато си на терена и часовникът те насочва към последен изстрел, за да стигнеш до победата… 10…9…8…

Някои играчи всъщност се мобилизират още повече, когато са под напрежение, просто стават още по-добри! Точно в напрежението се раждат звездите, наистина! Ако играеш страхотно в такъв момент значи си баскетболист от класа! (Обратното е да играеш невероятно срещу не толкова силен съперник в безсмислен мач, а тогава хората си казват: „Какво толкова?) Различните състезатели понасят напрежението различно, но не мисля, че в този случай сме подложени на обичайния натиск. Не сме мислили да стигнем до титлата само с 1 загубен двубой. Приемаме всеки мач като поредната стъпка и после гледаме към следващия. Една от причините да продължаваме да печелим беше, че може би станахме единствените в Евролигата, които не мислеха за „серията”… Другите нека се вълнуват от поредицата успехи, ние правихме каквото си знаехме най-добре, а то е да ставаме по-добри! И все още го правим! А когато става напечено е още по-забавно, наистина!!!...7…6…

Дори чух някой да казва, че ЦСКА не се справя добре, когато трябва да отвърне на удара, защото не е свикнал. Така ли мислите! Аз пък смятам, че това е добре. Според мен това означава, че си вършим добре работата и правим всичко, за да победим. Понякога контролираш мача, а накрая губиш…5…4…

Нека да ви кажа нещо. И двата мача довечера ще са невероятни! Емоцията ще е огромна и срещите ще са на високо ниво! Знам, че ние сме готови и очаквам същото и от Макаби…3…2… Знам, че ще съм там, сърцето ми ще тупти и кръвта ми ще кипи. Също както, когато бях дете и на площадката заставах срещу предпочитания ми съперник, взимах топката в последния момент и с шанса да донеса победата на моя тим.. 1… Вантерпуул стреля!

…СИРЕНА…

Вкарах ли!?”