Без битка няма победа, без страдание, няма удоволствие... Някакви умни мисли, казани преди много години. Явно момчетата от Лукойл Академик обаче ще трябва да преминат през тях и да ги предъвчат, за да стигнат до голямата битка от Финалната четворка на европейския клубен турнир, в който участват през тази година – FIBA EuroChallenge.

Далеч по-лесно за всички щеше да бъде шампионите да победят във втория мач, след като спечелиха първия като гости, и в четвъртък вечер да се отдадат на заслужен купон. Но не, нещата при нас, в България, рядко стават по лесния, или по хубавия начин. (В противен случай сега вероятно Лукойл щеше да е поне в турнира Еврокъп.)

По принцип, друга поговорка гласи, че не е важна крайната дестинация, а наученото по пътя. В спорта обаче, крайната дестинация е всичко. Затова звездната селекция на Лукойл се нуждае от успехи, за да оправдае съществуването си. Или с други думи – от класиране за Финалната четворка, за където другите два наистина добри отбора в надпреварата – Спартак Санкт Петербург и Локомотив Кубан – вече се класираха.

А Лукойл заслужава място сред тези отбори, и го показа точно срещу Спартак, а и преди това, срещу Арис. Само дето не успя да го покаже и в мач №2 от четвъртфиналната серия срещу Кърка Ново Место. Успокояващо е, че това в крайна сметка бе един наистина слаб мач за „студентите”, в който те не играха като хората нито в защита, нито в нападение, и могат да се сърдят най-вече на себе си, въпреки силния отпор на словенците. И все пак, надали ще изиграят два такива мача подред в Европа (вече ще си е чудо на чудесата, ако след Левски, Спартак Плевен удари и Лукойл).

Конкретно на въпроса, Лукойл Академик разполага отлични играчи, по много параграфи – по-добри от тези Кърка Ново место. Лукойл може да играе добре в защита, ако се напъне и е концентриран, Лукойл може да бележи много, ако осъществява атаките си внимателно и без глупави грешки от бързане, Лукойл може да е един мноооооого силен отбор, ако не се разпилява, когато нещата тръгнат надолу. След видяното на втория мач, изводът е един - Лукойл има нужда от борби и от малко късмет, за да запише още една победа, и да продължи триумфално напред. Защото, пак – го заслужава.

Лукойл си има всичко, едни от най-добрите български играчи, едни изключително класни чужденци, достатъчно средства. Има спокойствие да работи в Правец без шум, има Купа зад гърба си, и изобщо, сезонът върви по мед и масло за „студентите”. Стига те да не превърнат EuroChallenge в истински Real Pain Challenge, от който накрая да остане само някоя гадна синина...

* Заглавието е игра на думи от Real Pain Challenge – битката в ММА, както и EuroChallenge – евротурнирът, в който играе Лукойл Академик