Оазис на 400 километра от България

Често казваме, че интересът към спорта зависи от конкурентоспособността, от постигнатите успехи, дори само от наличието на шанс за победа. Това логично важи и за баскетбола, за интереса към този спорт у нас, а и не само. Победите по презумпция водят до по-голям интерес и от фенове, и от спонсори, които пък хем субсидират съответния отбор, хем се възползват от широкия отзвук, който получават насреща.

На клубно ниво в Европа най-голямата сцена за баскетболните отбори е Евролигата. Преди няколко сезона Лукойл Академик се пробва в квалификицаиите на престижния турнир, а през миналото лято Левски бе на косъм от същото. Но освен мечтите за българско участие, най-близкият допир за българския баскеболен фен с шоуто в Евролигата, освен интернет, всъщност е пътуване до някоя от съседните държави, които имат представители в надпреварата. Сърбия, Турция, Гърция - Белград, Истанбул, Атина... И най-достъпен изглежда първият вариант.

На малко повече от 400 километра западно от София, на всеки две седмици вече няколко месеца, се случва нещо, което най-запалените биха определили като баскетболен рай. След като в последните години големият съперник Партизан представяше доста успешно Сърбия на най-високата баскетболна сцена на Стария континент, през настоящия сезон Цървена звезда прави точно това. Макар миналата година да не спечели Адриатическата лига и за пореден път да отстъпи шампионската титла в родината си, баскетболният Цървена звезда достигна Топ 16 в Евролигата през настоящия сезон и с играта си до момента печели похвали и адмирации.

Та затова, ако иска да погледа качествен баскетбол и да усети стопроцентова баскетболна атмосфера, на родния любител на играта му трябва малко ентусиазъм и няколко часа, за да се добере до Белград. А там му остава да се снабди с билет за мач на Цървена звезда и да се наслади на това, за което предполага се, всички ние мечтаем да видим в България...

С най-младия отбор в Евролигата този сезон Цървена звезда записа 6 победи и 4 загуби в груповата фаза на турнира, класирайки се за Топ 16 два кръга преди края. Във втората фаза пък до момента Звезда има 3 победи и 8 поржения, но сред победените съперници бе настоящият европейски шампион Макаби Тел Авив, а някои от загубите дойдоха след равностойна игра, така че с малко късмет сръбският тим би бил със сериозни шансове за Топ 8 на състезанието. В четвъртък вечер например Цървена звезда даде сериозен отпор на испанския гранд Барселона, но отстъпи със 73:77 точки пред пълните трибуни на „Белградска арена“.

източник: Gong.bg, Мария Мицова

И така, с двама американци, един германец, един словенец и всички останали - местни играчи, Цървена звезда успява да държи интригата жива до последно в групата си от Топ 16 в Евролигата. Ще кажете, че няма нищо чак толкова сензационно, все пак говорим за сръбски баскетболен отбор, и ще сте прави.

Точно затова, не за стойностите на сръбския баскетбол ще стане дума. А за това как един баскетболен отбор, който може да се похвали на първо място с огромна фенска маса, но също така и с истински работещ маркетинг. Това допринася за сериозния брой различни по мащаб спонсори, за масираното отразяване на всичко случващото се около отбора и за ангажираността на привържениците с мачовете на тима.

Въпросният маркетигнов отдел, дори за страничен наблюдател, очевидно работи, а не просто съществува като понятие, както често се случва в нашата си действителност. Като се започне от там, че докато националните състезатели още не се бяха присъединили към подготовката, лидерите на отбора обикаляха из Белград, за да поднесат като подарък сезонни карти на някои от най-запалените привърженици, които вече са изявили желание да закупят такива. Разбира се, всичко това бе предварително измислено, организирано, заснето и представено така, че да ти се прииска, ако си фен на Звезда и на твоята врата да потропа любимият ти баскетболист и да ти подари пропуск за мачовете.

Резултатът от кампанията - 4 500 продадени сезонни карти за отбор, който играе домакинските си мачове в Адриатическата лига в 7-хилядната „Пионир“, в държава, в която по подобие на България, купуването на сезонна карта, никак не е нещо традиционно. С всеки следващ мач феновете бяха сюрпризирани и забавлявани с различни видео клипове с участието на някои от баскетболистите на тима, а през сезона дори големите звезди на клуба се включваха в различни инициативи за срещи с привържениците, като например лично да застанат на касите на залата и да продават билети за даден мач. Следващата стъпка – близо 20 хиляди зрители за домакинските мачовете на Цървена звезда в груповата фаза на Евролигата, което им донесе първото място по посещаемост сред всички участници в турнира, дори въпреки факта, че два от мачовете бяха играни не в „Белградска арена“, а в по-малката „Пионир“ и то един от тях бе при закрити врата.

източник: Gong.bg, Мария Мицова

И още, като говорим за добър маркетинг, трябва да се отбележи, че някои от спонсорите на тима са намерили допълнителни начини да рекламират себе си и да се включат в общата кауза. Така например популярна транспортна фирма, спонсор на клуба, превозва с отстъпка пътници, които отиват на домакински мач на Цървена звезда, компания за спортна екипировка превърна част от играчите на отбора в модели, фирма за захарни изделия подарява на запалянковците от продуктите си по време на мачовете, а друга компания дарява опредена сума за избрана благородна кауза за всяка отбелязана тройка... Всякакви наглед простички идеи, които биват осъществени, носейки взаимна изгода и за отбора, и за спонсорите.

Но да се върнем към поредния двубой на Цървена звезда в Топ 16 на Евролигата и домакинството на Барселона. За няколко часа българската група заменя София с Белград и в четвъртък вечер сме пред „Белградска арена“. Само поглед отвън дава представа какво ни чака вътре... Час преди двубоя хиляди хора се събират пред залата, а почти всички са снабдени с артикули на тима – фланелка, потник, шалче, шапка. Ако някой пък е пропуснал да се облече в червено и бяло на входа може да си закупи екип на отбора.

С наближаването на двубоя в залата вече става горещо. И в преносния, и в буквалния смисъл. Повечето зрители са прави, макар да не се чува организирано скандиране. Но мачът започва и агитката запява, останалата част от публиката също се включва. Играта е равностойна, а в моментите, когато домакинът води или е близо до съперника в резултата, виковете на феновете са оглушителни. Дори за неутрален зрител би било трудно да не настръхне от нажежената атмосфера, да не бъде увлечен от общата енергия насочена към случващото се на терена...

Цървена звезда обаче губи с малка разлика и макар съжалението от пропуснатия шанс да е голямо, мнозинството от зрителите са наясно, че отборът постепенно се настройва основно към развръзката в Адриатическата лига, вътрешното първенството и очакваната голяма битка за титлата с Партизан. Играчите са изпратени с аплодисменти и на свой ред поздравяват публиката. Зрителите се разотиват, а други /като нас/ поемат малко по-дълъг път към родината, с мечтата за българско участие на подобно ниво и български клубове, които да могат да берат пловодете от подобен позитвен синхрон между отбор, фенове и спонсори.