Докато безброй играчи блестят и взимат индивидуални награди благодарение на жълтия екип на Макаби Тел Авив, то никой не означава повече за израелския гранд от капитана Дерик Шарп. Неговата целеустременост и лидерски качества от дълго време водят отбора по пътя на победата. Една от най-великите е през 2004-та е срещу Жалгирис в последния кръг на Топ 16, когато невероятният изстрел на Шарп за три точки изпраща мача в продължение и от там Макаби на Файнъл Фор в Тел Авив.

Сега 36 годишен, Дерик Шарп прави един от най-добрите си сезони и въпреки, че годината бе определена за преходна в Тел Авив, Макаби отново се цели във Финалната четворка на Евролигата в Атина.

„Всяка победа е важна”, казва нисичкият гард и продължава:

„Изиграхме няколко драматични мача, където успехът се решаваше в последните минути. Работихме страшно много в последните седмици и заслужаваме да се порадваме.”

Това е 11-тия ти сезон с Макаби Тел Авив и изглежда, че върви все по-добре и по-добре за теб. Дали многото големи двубои, които сте изиграли ти помага да развиваш уменията си?

Ами не знам. Да, играя от много време и стрелям от много време. Това май само по-казва, че колкото повече тренираш, толкова по-добър ставаш. Нали знаете –тренировката прави съвършенството. Просто се опитвам да стрелям със самочувствие и да се надяваме ще продължа по същия начин и ще помагам на отбора да печели.

Попадал си във всякакви ситуации с Макаби. Има ли сега допълнителна мотивация да стигнете до Файнъл Фора в Атина?

Да, сега като, че ли има малко повече напрежение върху нас, отколкото към всеки друг тим. Но това е, защото ние всъщност представяме цялата страна, докато другите отбори представят повече градовете си. Това е истинско предизвикателство за новите играчи и младите ни баскетболисти, ново е за тях. Иска се повече време да свикнат с тези обстоятелства. Иска се и опит да издържиш на очакванията.

Направихте много промени в състава миналото лято. Нова ера ли е това за Макаби Тел Авив? Готови ли сте за големите препятствия, които идват?

Надявам се, че сме преживели достатъчно битки, че сме изиграли достатъчно трудни срещу, че да сме научили нещо от тях и да имаме самочувствие да се справим с предстоящото. Мисля, че някои от играчите израстнаха бързо за много кратко време този сезон.

Плюс Горан Йеретин, вие привлякохте петима нови баскетболисти, а Симас Ясаитис е единственият, който има опит в Евролигата. Чувстваш ли някаква допълнителна отговорност да подготвиш новодошлите какво да очакват от всяка следваща фаза на турнира?

Просто да бъда един от тях. Да бъда до тях на тренировките. Да им помагам да продължават да работят упорито всеки ден. Да им вдъхвам самочувствие и увереност. Важно е да влизаш в тренировките все едно е истински мач. Това е основното, което се опитвам да им внуша.

Загубите, които претърпяхте като студен душ ли ви подействаха?

Не. Ние ни отиваме на мач с очакванията да вкараме 68 или 168 точки. Не мислим колко ще отбележим ние или съперника, а само да са повече от техните. Работата е там да не позволиш на противника да отбележи много. А ние си имаме достатъчно реализаторски талант.

Като погледнеш събитията в Евролигата до тук, кои според теб са кандидатите за Финалната четворка?

Бих казал Макаби, ЦСКА, Панатинайкос. Кой още ли? Има толкова качествени отбори. Бенетон, Динамо или Барселона. Просто тимовете, които запазвах химията в състава си, обикновено стигат до финалите.

Никога няма да забравим онзи невероятен изстрел срещу Жалгирис през 2004-та. Колко често те питат за него и какво означава той за кариерата ти?

Колко често ли? Може би веднъж или два пъти всяка седмица. Случвало се е да срещна някого на улицата и той да каже: „Хей, Шарп, Обичам те! Помня онзи изстрел. Жалгирис. Това… Онова…” Така, че доста често ми напомнят. Колкото до кариерата ми, може би най-вече това помогна на Макаби, защото после победихме. Наистина изкачи кариерата ми на по-високо ниво. И може би реши дали ще остана в Тел Авив или да отида някъде другаде. Това промени облика на Макаби в следващите 2-3 години, катапултира ни там, където сме сега. Така, че определено мисля, че това беше велик момент за всички в Макаби Тел Авив.”