Ето го пак! Дейвид Вантерпуул от ЦСКА Москва. Финалната четворка на Евролигата наближава, а баскетболистите вече нямат търпение да излязат на терена. Някои от тях знаят какво е да спечелят титлата и искат пак да вдигнат победоносно ръце. Точно за това говори Вантерпуул в превърналата се в традиционна рубрика в euroleague.net.

„К’во става хора? ЦСКА се класира за Финалната четворка на Евролигата за пети пореден път, което смятам, че е рекорд. Наистина е чудесно да си част от нещо толкова специално и да имаш възможността пак на участваш на финалите. Това ще ми е трети Файнъл Фор за последните четири години в турнира. Пък и съм свикнал да играя баскетбол по това време на сезона. Чувството е невероятно, даже мисля, че вече го възприемам по–нормално, сякаш съм се приспособил. Иска ти се винаги да го изпитваш. Семейството ми и приятелите ми ще пристигнат в Атина за мачовете и да се насладят на атмосферата. Наистина искам да споделя този специален момент с тях.

Някои от съотборниците ми никога преди не са играли във финалите, но дори за такива като мен, на които не им е за първи път, преживяването е различно, защото всеки разбира какъв шанс се отваря на пътя му. Моят първи Файнъл Фор беше през 2004-та година с Монтепаски Сиена в Тел Авив. Времето беше горещо, а хотелът не беше точно на плажа. Всичко изглеждаше толкова спокойно, но не и на корта. Цялото обкръжение около двубоите беше вълнуващо и прекрасно. Феновете в Тел Авив наистина са луди по баскетбол и предполагам, че трябва да очакваме същото в Атина. Както казах, всичко беше чудесно извън факта, че загубихме, но прекарахме отлично и това ще ми остане за цял живот. Все пак ми беше за първи път, първият шанс да бъда част от нещо на такова високо ниво. Ситуацията беше уникална, а и усещането също. Бях избран в най-добрия втори тим на Евролигата, но не стигнахме до титлата. Полуфиналът ни беше изключителен! Все още си мисля, че просто трябваше да спечелим. Стеф (Върбица Стефанова) и аз излязохме за пет фаула в четвъртата част, но мачът отиде в продължение. Тогава обаче бяхме без истински плеймейкър на терена. Имахме Бутси Торнтън, който се опитваше да направи каквото може и се държахме добре до последната сирена, когато тройката на Душан Викчевич (който обикновено не пропуска)… не влезе… Загубихме мача, но поне си мисля, че беше страхотно да сме част от цялата емоция.

Финалната четворка в Прага беше различна в много отношения. Ние бяхме един от претендентите, но все още мисля, че не се очакваше да вдигнем такъв шум. Доста хора мислеха, че Макаби ще спечели отново трофея, който щеше да е трети поред за тях. Имам чувството, че ни приемаха като аутсайдер в тази битка, а това може да бъде много опасно, както се видя…

В момента, само четири тима останаха в играта за титлата и няма чак такова значение какво се е случило през сезона или с какви резултати отборите са стигнали до тук. Нищо няма значение, освен да играеш най-добрия баскетбол, на който си способен. Без значение колко е силен твоят тим, ако не си подготвен и не покажеш най-доброто от себе си, ще загубиш.

След финала в Прага, аз изтичах сред феновете, за да подаря потника си на семейството си. Бях толкова щастлив, че мога да споделя радостта си с хората, които обичам. Не знам защо го направих. Не съм го планирал или нещо такова. Просто спонтанна реакция. Отидох при тях за да празнуваме заедно за малко, а после тръгнах към сектора със запалянковците на ЦСКА с останалите ми съотборници.

И знаете ли какво?

Това е чувство, което ти се иска да изпиташ отново и отново! Помня много точно какво изпитах, когато взех титлата в ръце. Говорих с някои от момчетата в отбора и сме категорични, ме искаме да ни се случи отново. Да спечелих титлата е като наркотик. Можеш лесно да се пристрастиш и винаги ще преследваш това усещане. И трябва да направим така, че да се сбъдне. За щастие доста хора, че дойдат с нас от Москва, за да ни подкрепят в Атина и надявам се това да ни помогне за нов триумф в Евролигата.”