За по-малко от година името на един 17-годишен български баскетболист влезе в комбинация с две думи, достатъчно чужди за нашето си дередже, че са на път да му донесат разпознаваемост, каквато двойно по-възрастни от него състезатели така и няма да достигнат.

За по-малко от година името на Христо Захариев от Левски влезе в комбинация с това на европейския клубен шампион Панатинайкос и с термина „допинг”. За щастие само едната комбинация е реална.

Друг въпрос е от коя от въпросните случки ще извлече позитиви и обратното.

За Христо Захариев казват, че има дарба за баскетбол. Заложби. Такива, че най-големият треньорски авторитет в този спорт на Стария континент – Желко Обрадович ги забеляза.

Многозначително. Както и това, че младокът от Левски е единственият роден играч задържал се около месец в лагера на тоталния хегемон в баскетболна Европа миналия сезон Панатинайкос. Единственият, който въобще е носил екипа на „зелените”, пък било то само в контроли. Просто в живота има неща, които никой и нещо не може да изтрие.

Защото щом сме стигнали до там, че да признаем дефицита на кадри, които да обучават младите в България, значи трябва да сме абсолютни лицемери да махнем с пренебрежение на простичкия факт, че на един българин му е даден шанс и е заслужил каквото и да е внимание в чужбина.

Дали се е възползвал максимално от този шанс и как ще му се отрази вниманието на Христо Захариев ще си проличи след време.

За същия този 17-годишен баскетболист в последните дни обаче тръгнаха коментари дал ли е положителна допинг проба или не. И то в момент, когато негов съотборник отнесе едногодишна забрана да се подвизава по терените заради употреба на канабис.

Становището на Левски, баскетболната ни федерация и националната антидопингова лаборатория е – Захариев е чист. Всъщност дори в организма му да има завишено ниво на тестостерон, единствено е важно, че допинг пробата, която е дал след „вечното дерби” през февруари е отрицателна според международния антидопингов кодекс, а не според някакви логически съждения.

Може пък момчето да е мъж и половина още на 17.

Останалото е просто трупане на популярност, в случая съвсем неволно от негова страна. Ама от онази - рисковата. Особено в определена възраст.

Но, ако Христо Захариев наистина има заложби да е голям някой ден, може и това да е за добро. Първо – поне доста хора сигурно са чули името му. Второ – може пък онова, което прави с топката в ръце между двата коша да им хареса достатъчно, че да го запомнят. И трето – ако е тръгнал на далече, по-добре да свиква от рано с напрежението на баскетболното игрище и извън него....