Пет пъти шампион на най-силното баскетболно първенство в света – НБА. Част от легендарните отбори на Чикаго Булс и Детройт Пистънс. Съотборник на Майкъл Джордън. Легендарен борец под коша и член на баскетболната Зала на славата.
Баща на четири деца. Бивш съпруг на няколко жени. Затвора не му е чуждо място, стиптийз клубовете – още по-малко. Мадона и Кармен Електра са топлили леглото му, но надали и някоя от тях знае кой точно е истинският Денис Родман.
Сега той е в България, като специален гост на HDI Мача на звездите, а Гонг получи възможността да седне очи в очи с Денис Родман, и да му зададе своите въпроси, опитвайки се да разбере поне частица от същността на единствения по рода си атлет-шоумен.
източник: Gong.bg, Николай Тихов, Юлиана Николова
И как всъщност се озова в България?
Когато Стефан Августинов се свърза с моя екип в Ню Йорк, аз си мислех, че си се правят някаква шега. Казах, „България, наистина? Защо ще ходя в България?!“ Но всъщност неговото предложение бе страхотно. Каза ми, знаеш ли, тези деца тук обичат баскетбола, а не виждат НБА звезди изобщо тук, единствено виждат българските звезди, може би европейските, някои футболисти, такива неща. И аз казах добре. Не става въпрос изобщо за пари. Изобщо. Тук си говорим за децата, само за тях. И аз казах ОК, ще дойда, кажи ми какво трябва да направя. Бих дошъл по всяко време, за да разговарям с децата, да им разкажа за НБА. Знам, че футболистите например не правят такива неща. Благодарете на Стивън, той направи всичко това.
Какво е първото нещо, което децата трябва да знаят за баскетбола?
Мисля, че Америка искаме да правим децата си атлети. В Европа можеш да видиш и деца на 3-5 години, които знаят какви искат да бъдат. Това е невероятно. Ние в Америка не правим така, там оставяме децата си първо да пораснат, да преценят какво им харесва. Така е, в този свят на мобилни телефони, iPad-ове, такива неща, те се движат по-малко, те комуникират повече един с друг, но не излизат да се подвижат. Но много хора гледат и на спорта сега като на добър отдушник.
Какво е баскетболът за теб?
Беше нещото, което най-много бе освобождаваше в живота ми, нещото, което ми помагаше да не взимам наркотици, да не съм престъпник, да не съм просто едно тяло. Невероятно е. Не знам как станах толкова известен, как създадох цялата тази лудница, с която трябва да живея до края на живота си, но децата ми сега са доволни, защото разбират какво се случва.
Малко подобри имиджа си в последно време...
Да, нормален съм нали?! Щом не правя нищо. Мога да започна всичко отново, стига да искам. Сега обаче трябва да направя едно нещо – да създам нов Денис Родман. Правил съм това толкова години, и сега други момчета го правят, аз създадох доста неща, отворих вратите за момчетата. Питах се, какво мога да 
направя още, за да шокирам хората, но винаги се намираше още едно нещо, и още едно, и още едно... Не знам къде се крие, но има още едно.
Каква цена плати, за да станеш такъв, за този имидж?
Много пари. Много пари, много болка. Но знаете ли, момчетата, които играеха през 60-те и 70-те, те платиха много тежка цена, най-вече върху телата си, и върху семействата си. Иска се да се човек с много силна вяра. Имам добри приятели, като Елвин Кинг, сестра му Пеги, съпругата ми Мишел, децата ми, имам четири деца, и всички са край мен все още. Децата ми ходят на училище, и непрекъснато им говорят, баща ти е гей, баща ти се облича с женски дрехи, и така нататък. Но нещото, което моите деца могат да кажат, нещо страхотно – моят татко е в Залата на славата, а твоят къде е?! Страхотно, нали?!
Как виждаш новия Денис Родман – като треньор, агент? Каза, че искаш да създадеш нов Денис Родман?
Аз го създавам от доста време. И доста хора от тази индустрия – спорт и развлечения – всъщност се опитаха да ме стъпчат. Но невероятният факт е, че аз съм единственият атлет в света, който все още има работа, и се справя добре. Това ми харесва! И знаете ли, докато децата ми са живи, здрави, и умни, искам да ги науча на ценностите в живота! Туш!
Ти си чувствителен човек, какъв е най-големият ти страх?
Че няма да доживея да видя децата си как порастват.
Съжаляваш ли за нещо?
О, да, съжалявам. Ако умра, ще съжалявам много.
Кое е най-голямото разочарование в живота ми?
Аз, само аз. Аз съм разочарованието. Имах своите шансове в Детройт, Чикаго, Сан Антонио, Лейкърс, всеки ден там беше шанс за мен. Но след това си казах, нямаше да съм тук, ако бях променил нещо тогава.
Какво дете беше като малък?
Майка ми казваше, когато бяха на 11 години, че ще стана гей. „По дяволите, мамо!,“ и казах. Но си мислех, че може и да стана. Във Фиджи например, ако си последно дете, момче, трябва да станеш жена... Както и да е, да продължим.
източник: Gong.bg, Николай Тихов, Юлиана Николова
Ти си един от най-добрите борци в НБА, а беше крило. Каква е тайната ти?
Аз бях леко крило, когато влязох в Лигата, и качих килограми – от 88 килограма, до 98. Точно толкова, не 100, не 110. Всички други бяха по-големи, и в историята преди мен – и Бил Ръсел, и Уилт Чембърлейн, Чарлз Баркли. Аз просто си вършех работата – да печеля. Това правя, това ми е работата. Ако трябва, ще вкарвам, само и само да взимам пръстен, след пръстен, след пръстен. И успях да го направя.
Написа две автобиографии, какво значение имат те за теб, бяха ли някакво облекчение?
Моите истории, да, имам и трета биография, която ще излезе скоро. Това са нещата, които ще осмислят живота ми, до последния ми ден. Надявам се, че и вие тук, за мен е чест вие да сте тук, и децата в събота, и всичко, което направим, ще е страхотно.
Откъде черпиш силата си? Много деца в България растат в същите условия, в които ти си израснал. Ти си имал доста проблеми, докато си растял, както и те. Кое е това, което те е държало през цялото това време?
Едно от нещата, които научаваш, когато живееш в гетото, както са много места в България, а също така и в Турция, например, и по целия свят – трудно е, но когато свикнеш, че има такива неща в живота ти, можеш да си щастлив, да си доволен от това, което имаш. Да си атлет, звезда, е трудно, защото хората те гледат непрекъснато, и всичко, което правиш, се гледа изпод вежди. Непрекъснато те съдят. Но ако погледнеш децата, и тук в България, повечето от тях са щастливи, защото правят онова, което обичат. Повечето от тях биха искали да се измъкнат от бедността, но е много трудно, тежко. Когато разберат как е устроен светът, надявам се, че ще успеят да се съхранят силни психически. Някой ден ще ти се случи нещо, което ще е много хубаво.
Не си бил наясно, че ще станеш баскетболист, до доста късна възраст. Кога осъзна, че можеш да станеш добър баскетболист?
Никога. Това не бе целта ми. Целта ми беше да стигна до НБА. Това беше. След това, не знам какво стана. Просто играех като Денис Родман, здраво, срещнах добри хора в живота си – Чък Дейли, Фил Джексън, Джон Лукас, и други, те ме караха да вървя напред, натискаха ме през цялото време. Невероятно е, че съм един от най-добрите спортисти в света и до ден днешен!
източник: Gong.bg, Николай Тихов, Юлиана Николова
Кажи ни за твоите двама любими треньори, на какво те научиха те, и в баскетбола, и в живота?
Те по-скоро ме учиха на живота. Израснах без баща. И от тях научаваш някои неща. Понякога чуваш съветите им, но ги разбираш едва по-късно, когато ти се случи нещо. Чък Дейли ми каза веднъж: „Добрите неща се случват на хората, които чакат“. Тогава му отговорих - „Не, това не е за мен“. Но ето че, се случи и на мен. Не се случва на всички, но на мен – да.
Би ли се определил като човек с късмет?
Да, късметлия съм, да съм на мястото, на което съм в момента.
Беше на мач на Чикаго преди няколко седмици, как би оценил този отбор сега, и шансовете му да стигне финал?
Да, бях в Чикаго, там са най-добрите фенове мисля, в целия свят. Бих казал, че този отбор трябва да е поне на финал. Но всичко се залага на Дерик Роуз – добър баскетболист – но останалите части от този отбор, Буузър и Ноа, те трябва да са на ниво всеки мач, за да побеждават. Защото Скоти и Майкъл играеха във всеки един мач, всеки един! И те не се притесняваха къде съм аз, защото аз бях там. Не трябваше да вкарвам, а да се боря, да пазя, да правя каквото трябва, за да взема топката. И пак отначало. Невероятно, това бе моята работа!
Житейският урок, който никога няма да забравиш?
Нямам такъв. Много деца подражават на играчите, на футболисти, както и баскетболисти. Но трябва да знаят, че не може да правят нещата, които вече са правени, да повтарят. Трябва да правиш себе си. Просто го направи, за да можеш накрая поне това да кажеш – това аз го направих, изживях живота си напълно!
Какъв е съветът от майка си, който помниш, и какъв съвет даваш най-често на децата си?
Аз и майка ми не се разбираме много, но я обичам. Тя винаги ми казваше – всеки човек е различен, харесва различни неща. А аз казвам на децата си – животът не играе честно, играй играта, защото ако не играеш живота докрай, той ще те прецака. Играй играта, продължавай, защото един ден ще си срещу онзи надпис „Изход“, и ще си съвсем сам. Това е животът
Бил си с някои от най-хубавите жени в света. Вчера каза, че си чел за хубавите жени в България, а си видял такива и по целия свят.
Да, виждал съм доста. Но когато Стефан ме доведе тук, ми го каза. Първо каза, благодаря ти, че дойде, мислехме, че си болен. Аз му отговорих – о, не, не съм, здрав съм като бик. Той повярва в мен, и се надявам да работим пак заедно. Виждал съм наистина много хубави момичета, виждам и сега, всички вие тук сте страхотни, всяка по свой начин. Любовта е нещо хубаво, при всички положения.
източник: Gong.bg, Николай Тихов, Юлиана Николова
Какво значи „Mad men of love“?
Аз започнах модата с татуировките, бях първият, който си боядиса косата. Този уикенд сигурно ще си обръсна главата. Това значи, че е ОК да си лош, но когато се прибереш вкъщи, трябва да си добър. Туш!
А клубът на Лошите момчета?
Виждали сте Денис Родман, Боби Браун, кой ли още не, влизаме в затвора, и т.н. Ние не сме лоши, просто правим някакви наистина странни неща. Не е добре да си лош. Ако си лош, за да бъдеш добър, се получава.
Тайната на твоето щастие в три думи?
Make it work! (Намери начин да стане!)
Какво прави суперзвезда спортист, когато приключи със спорта? Как минава един твой ден?
Тренирам сутрин, прочиствам си мозъка, слава богу, не ме хваща махмурлук. Ако питам вас, хубавите момичета тук, как биха се справяли ежедневно с човек като мен, знаейки, че непрекъснато съм в светлините на прожекторите, успявайки да по направя! Тогава какво?! Кажете ми как бихте се справили вие?!
източник: Gong.bg, Николай Тихов, Юлиана Николова
Коментирай