Юбилей, който може да развълнува повече хората около него, отколкото самия Глушков. Просто не е свикнал да празнува, нито рождения ден на 10 януари, нито хубавите декемврийски празници. Защото винаги е бил на път, в движение, като играч, а и след това, в новите си роли. Приема го като нещо напълно нормално, и може би затова не отдава голямо значение на днешната кръгла годишнина.

Но си струва да си припомним, защото макар в България често да омаловажаваме значението на този факт, името на Георги Глушков винаги ще остане записано със златната история на баскетболната игра. Не само в Европа, а чак до НБА.

Ако погледнете архивите на европейските спортни всекидневници, всеки един от тях от време на време се сеща и припомня славната история на първия европеец в НБА. Неотдавна испанският "Марка" го стори, с препратката - за да има 108 европейци в момента в Лигата, навремето един център от България е бил първият...

За историята на Георги Глушков, разказва първият Алманах на българския баскетбол, ето част от нея:

Георги Глушков е роден на 10 януари 1960 г. в гр. Трявна – едно райско кътче в родния Балкан с десетина хиляди души. Малък град, но с традиции. По онова време Трявна дори има отбор по баскетбол в Б група, както и непрестранни състезания за ентусиастите. Такъв е и Глушков.. Като малък той бива вратар на училищния отбор по футбол, но учителят му по физическо Апостолов накланя везните към баскетбола.

Как започва всичко?

Един ден Глушков и треньорът по баскетбол в училище Петър Милчев виждат във вестник „Народен спорт“ конкурс - „Висок баскетболист“ и попълват талон за неговото участие. Глушков тогава е на 15 години и е висок 185 см., но с треньора му добавят още 2. И те обаче не се оказват достатъчни и той не е поканен на приемен изпит в София. По-късно бива отхвърлен и от спортните училища в Плевен и Русе. Късметът му излиза най-неочаквано в Ямбол. По това време ямболският наставник Симеон Варчев подбира момчета, родени през 1960-те. Освен с ръста си, младокът впечатлява и с непримиримостта да играе баскетбол. Така през 1975 година идва предложението от Варчев и  Глушков напуска родната Трявна. Ето думите на треньора при първия му контакт с младока: „Още преди да съм му подал топката, усетих, че ще го бъде.“

За годините си Глушков расте скорострелно бързо. За една година стига до 198 сантиметра, което сериозно плаши майка му и жената дори го завежда на лекар. Оказва се, че всичко е наред, но му откриват аритмия на сърцето. За щастие, това не става проблем за кариерата му, а напротив - всичко потръгва стремглаво напред. Младият състезател започва да получава десетки покани от треньорите в цялата страна и постепенно става част от всички формации на българския национален отбор. В преломен момент обаче, Глушков решава да се откаже от баскетбола заради носталгия по родния дом и приятели. Майка му обаче се оказва решаващ фактор и не позволява това да се случи. От тогава Варчев и съпругата му приемат Георги като собствен син и отварят дома си за него. Така Глушков ги следва навсякъде и отива заедно с тях да играе по-късно в Балкан Ботевград и Варна.

Всичко, докато не замине за лигата на „извънземните“. Това се случва през заветната 1985 година. Тогава Глушков става не само първият българин, но и първият баскетболист от Източна Европа и целия социалистически лагер, избран в НБА.

Пътят до НБА

На Универсиадата през 1985 година в Щуртгарт състезателят разбира случайно, че е попаднал в драфта на Финикс. Малко по-късно Глушков тръгва за САЩ с неговия треньор Симеон Варчев и международния съдия Стефан Станев, който единствен говори добре английски. „Когато поех към Америка, все още не знаех за какво отивам. Казаха ми, че ще участвам в някакъв лагер.“ Още на летището го посрещат безброй журналисти и Глушков разбира от тях за какво е там.

За първия мач с Финикс

Георги Глушков: „Първият ми мач със звездите на НБА беше наистина незабравим. Аз сред звездите на Финикс играя срещу Лейкърс. Представяте ли си, за мен беше върховно усещането. В мига си мислех, че се е сбъднала най-голямата ми мечта.“

Залата – огромна, като никоя друга в Еропа, а в нея около 15,000 души дошли да наблюдават срещата. Срещу него - звезди като Карим Абдул Джабар, но българинът се представя отлично и вкарва цели 18 точки в първия си досег до НБА.

След този камп, идва щастливата развръзка, когато той е одобрен за лигата на „извънземните“ - НБА. Последват редица преговори с България, тъй като състезателят е военизиран играч на ЦСКА, но в крайна сметка Глушков получава разрешение да замине. Договорът му в НБА е за около $200,000. В началото българският състезател не получава достатъчно игрово време, но после нещата се оправят и той изиграва цели 48 мача за Финикс Сънс.

Преди втория му сезон в НВА, Глушков участва на летен лагер с Финикс, когато решава да потърси нови пътеки за своето бъдеще, защото не получава гаранция за достатъчно игрово време. На същия камп италиански мениджъри харесват българина и му отправят добра оферта. Така през 1986 приключва кариерата му в НБА и той подписва с италианския Казерта. Глушков остава там четири години. След това той носи още екипите на италианските Реджо Емилия, Фонтана Фреда, испанския Таугрес Витория, а през 2002 година на 42-годишна възраст българинът приключва кариерата в италианския Пискинола.

Малко след това Георги Глушков става мениджър на Казерта, а през август 2008 година се завръща в родна България. След идването у нас получава предложение от тогавашния президент на Българската федерация Михаил Михов да стане главната фигура в изграждането на нов стил на работа, поемайки поста Мениджър по развитието. Година по-късно, Глушков става изпълнителен директор, а през лятото на 2011 година, след смъртта на Михаил Михов, застава начело на федерацията по баскетбол, където е и до днес.

През 2014 година Глушков е избран за член на борда на Международната централа ФИБА Европа.