Едно от популярните лица в българския баскетбол Людмил Хаджисотиров – Удо, бе специален гост в предаването „Гол линия”. Харизматичният гард за кратко прекъсна състезателната си кариера заради здравословни проблеми, в момента се занимава с обучение на млади таланти в школата на Лукойл Академик. Завършилият колеж в САЩ Удо има какво да даде на децата, и се надява след като завърши професионалния си път като баскетболист, да се отдаде на треньорска професия.
„Смятах, че ще продължа да играя, трябваше да се върна в Швейцария, но имах здравословен проблем. Появи се много добра възможност в Лукойл, в детско-юношеската школа. Общо взето с това се занимавам в момента. Много ми е приятно, че мога да се занимавам с неща, свързани с баскетбола. Винаги съм си мислил да практикувам тази професия. Имам диплома за треньор от САЩ. Интересно ми е да работя с деца и да им предавам наученото на различни места по света,” сподели Удо в ефира на Дарик радио.
„Има разлика при по-малките. При тях все още е повече забавление, отколкото трениране и гонене на някакви цели. И така е по добре. Колкото по-големи стават, се изисква повече старание, повече концентрация. Опитваме да даваме всичко от нас. Всеки треньор трябва да има някакви изисквания. Определено имам търпение за това,” категоричен бе Хаджисотиров.„Като подрастващ, аз също съм имал добри треньори. В момента тези в Лукойл са квалифицирани, добри педагози. Като цяло, в сравнение с времената, когато бях юноша има голямо подобрение.”
„Да, наистина има отлив при децата. Това каза и Пини Гершон. Трябва много неща да се направят по този въпрос. Всички говорят за единна програма. Тази програма трябва да се следи. В Лукойл работим по тази програма. Поръчали сме уреди от Америка, за да можем да използваме целия потенциал на тези деца. Селекцията също е много важна. Да се подбират високи деца, които могат да се развият. Конкуренцията на футбола също е проблем. Повечето родителите се стремят да пуснат децата си да тренират футбол,” добави 28-годишният баскетболист.
„Във всяка школа трябва да се развива маркетингова стратегия. Повечето са фокусирани върху резултатите, а не гледат развитието на децата. Детето, ако е много добро, може да спечели стипендия и да учи в САЩ със стипендия за около 200 000 долара. Това са шансове за развитите на децата. Много хора говорят за младите, но в крайна сметка търсят резултатите. Трябва да се намери баланса между двете неща,” продължи Удо за проблемите на родния спорт.
Относно идеята за създаване на баскетболно училище в София, гардът каза: „За мен на първо място трябва да има план за такова училище. Последва спонсорът. Едва тогава може да се говори сериозно. Идеята е много добра. Но трябва да се намерят много сериозни хора. В Лукойл се опитваме да направим това в мини-вариант. Опитваме се да намерим млади момчета от провинцията. За много деца това е шанс да дойдат в София.”
„Имахме късмета, че Васко Евтимов игра в Евролигата. Това обаче не е системно и освен него, друг мисля, че не е играл. Това е и въпрос на късмет. Филип Виденов има качествата да играе. Въпрос на късмет е в точния момент да те привлече точният отбор. Трябва да има доста повече играчи, които да могат да играят там. За да играеш на толкова високо ниво, гледат много дребни неща, т.е. школовката. Оценяват те в най-малките детайли,” отговори Удо за факта, че няма българин в най-силния европейски клубен турнир – Евролигата.
"Пристигането на баскетболист от престижния колеж в Северна Каролина, като Боби Фрейзър, е добре за Левски. Като цяло за българския баскетбол би било добре да се взимат такива играчи, от колежите в САЩ, защото те са по-евтини, а са научени," отбеляза той. Според Удо, тази година ще има много интересни мачове в родния шампионат, тъй като всички отбори разполагат с потенциал. "Левски и Лукойл Академик вече са поизравнили нивото, като бюджет, а направиха и добра селекция."
„Принципно бих се занимавал повече с треньорството, но мисля, че мога да дам различен поглед върху играта, погледнато от журналистическа гледна точка. И сега се опитвам да го правя, по-скоро за удоволствие, дано не досаждам на хората,” с усмивка завърши Людмил Хаджисотиров.
Коментирай