След почти дузина играчи, баскетболният ни шампион Лукойл Академик смени и треньора. Факт, който може би назряваше отдавна, макар и дошъл не след уволнението, а оставката на младия специалист Любо Минчев. Обяснения за незадоволителното представяне и слабата игра на „студентите” всъщност има много. Оправдания – едва ли. Въпреки че доста от тях звучат логично. Нещо като прекалено големият списък от състезатели, които гастролираха в отбора, някои толкова за кратко, че дори да им забравим имената още преди края на сезона.

Едва ли Любо Минчев е очаквал безоблачни дни в Лукойл Академик. Дори обратното, няколко пъти повтори, че е наясно какво му предстои. Но май наистина му дойде в повече, както сам намекна още по време на мачовете в турнира Еврокъп.

Да си начело на шампионите определено е тежко. Очакванията са големи, също както и критиките понякога. И няма как да не е така, след няколкото поредни титли, дългите месеци без поражение в България и тотална хегемония. До скоро. Защото все още най-добрият ни клубен отбор, с безспорно най-големи възможности, играе сезон след безславно, макар и разбираемо отпадане в евротурнирите, заради сблъсъците с много качествени съперници. Година, в която сякаш другите вървят нагоре, а Лукойл – не. И няма как второто да не се набива на очи повече от първото.

Сега раздялата между Академик и един от помощниците на Пини Гершон в националния, изглежда по-скоро поредният проблем за клуба, отколкото решение. Но оставката на Минчев може би е последната и най-ярка сигнална лампа за нуждата от някаква промяна.

Е, топката отново е в ръцете на ръководството. Кой ще води Лукойл Академик?! Очакваме отговора скоро. Дали нов чужденец, с обещания за дългосрочна стратегия, или българин – млад и перспективен или доказан и опитен?! Изборът е сложен. А пътят май е познат…Да видим накъде води.