Добрата новина от снощи с адрес купа УЛЕБ се нарича Божидар Аврамов. 18-годишният български баскетболист и неговият Памеса Валенсия отвяха хърватския Задар и влязоха във Финалната осмица на втория по сила европейски клубен турнир. Именно младокът остана единствен да представя България в купа УЛЕБ след отпадането на ЛукОйл Академик в осминафиналите.

Отговорност за него? – В никакъв случай!

Самото му присъствие в мъжкия отбор на Памеса Валенсия за нас би трябвало да е повод за радост! И за надежда също!

Защото, както стана ясно в последно време е доста неподходящо да броим и да сравняваме колко представители имаме в евротурнирите и колко някоя наша съседна страна например. Вече е прекалено късно да се вторачваме в миналото.

Не, че няма какво да видим. Даже напротив. Просто обикновено го правим, не за да научим нещо, а за да търсим виновници. От което голяма полза няма...

В Испания Божидар Аврамов прави това, за което мечтаят много негови връстници, които обичат баскетбола у нас. Получи шанс и се възползва от него. Даже по-добре да се каже – бори се за него всеки ден, на всяка тренировка. Като доказателство, че талантът иска много работа, за да бъде реализиран.

И, ако някой ден има повече като Божо, няма да се чудим дали ще го бъде националния ни тим. И може би няма да ни прави чак такова впечатление колко българи има в шампиона и тези след него, за да оправдаваме резултатите, които постигат. Ама до този някой ден, има още доста време...

Шампионът на България, настоящият и логично – бъдещият - ЛукОйл Академик отпадна от надпреварата за купа УЛЕБ след осминафинален сблъсък с доказано по-класния и опитен Динамо Москва. Баскетболът може и да е непредсказуема игра, но реалността обикновено взима връх. Другото са изключения, за които само можем да мечтаем.

„Това е положението!”, както би възкликнал един колега. Определено – не повод за песимизъм, но със сигурност – постоянен дразнител за родните фенове за нещо повече. В ЛукОйл Академик за щастие сами вдигат летвата и дано не се успокояват от направеното до тук. Защото би било жалко да не копнеят за по-високо ниво, бъдейки стимул за останалите ни клубове в момента. Такива са фактите, а те носят след себе си, както овации за хубавите победи, така и още по-големи очаквания...

И, ако в ЛукОйл Академик държат да са големи, ще трябва да се справят и с напрежението, и с критиките. Въпрос на избор е как ще ги приемат...

Тъй като едва ли имат нужда да им се повтаря очевидното – че са класи над конкуренцията във вътрешното ни първенство, че се справиха добре излизайки от групата си в купа УЛЕБ и чудесно като отстраниха съперник в първия кръг от директните елиминации.