Един от най-добрите баскетболисти, които България е имала Тодор Стойков официално сложи край на състезателната си кариера. Стойков обяви решението си на специална пресконференция, като призна, че отдавна се е готвил за този момент, но въпреки това му е много трудно.
„Наистина сега ми е доста по-трудно да застана пред вас. Това е нещо, което съм изживял през последните 20 години, а трябваше да го събера в няколко минути. Колкото и да съм се готвил за това да кажа „край”, не успях и явно още не съм готов да се разделя с баскетбола. На мачовете ми е било много по-лесно, отколкото сега. За мен това е едно ново началото”, заяви развълнуваният Тодор Стойков.
„Благодаря на ръководството на Лукойл Академик за честа, която ми оказва, за екипа с номер 15, който ще извади от употреба и за бенефиса, който смята да организира. Има проведени разговори с президента, но взехме решение първо да си почина и да видя как е от другата страна, така че няколко месеца няма да заемам някакъв пост, но ще бъда близо до отбора и до българския баскетбол. Да си капитан е признание и още по-голяма отговорност. Не съм вярвал, че мога да бъда капитан на националния отбор. И да е имало конфликти, трудно са излизали от съблекалнята. Аз съм горд, че съм бил капитан на Лукойл толкова години и на националния отбор”, коментира още 36-годишният баскетболист.
На въпрос има ли мачове, които винаги ще помни, Стойков отговори: „Всъщност не знаех, че съм изиграл толкова много мачове. Може би първият път, когато станах шампион с Черно море и въобще всички шампионски титли. Последната ни титла с Лукойл беше още по-емоционална и по-специална за мен лично. Мачовете в Европа също остават в съзнанието ми. Победата над Реал Мадрид, Динамо Москва, Арис, Цървена звезда. С националния тим също. Успехът над Италия в зала „Универсиада”. Всеки мач за мен е важен, защото съм се борил в него да давам максимума за победата и за отбора.”
„Отдавна се подготвям за този момент и знаех, че той ще дойде. Прецених, че сега е моментът да кажа „край” и дам път на младите. Знаех го още на последния мач в шампионата на 3-и юни. За мой късмет и на моя отбор, ние станахме шампиони и тогава знаех, че това е последният ми мач. Искам да кажа, че се радвам, че играх и работех в България, не в чужбина и се радвам от това, което съм постигнал. Лидерът не може да го посочим с пръст, той сам трябва да си го извоюва. Въпросът е дали мисли за отбора или за пари и собствената си статистика и тогава ние ще го разпознаем. Дано нещата вървят добре”, добави още Тодор Стойков.
Попитан какво ще посъветва младите играчи, за да се развиват дългогодишният капитан на Лукойл Академик и националния тим, заяви: „На всеки млад състезател пожелавам първо да уважава по-големите, съотборниците си, противника, вас журналистите. Да тренира и да се бори. Те имат пред тях фактите и имат шанса да ме надминат. Има много момчета с потенциал да станат много добри. Дано да ги слушат главите и да тренират. На всяко дете мога да кажат само- да тренира и да се учи. Баскетболът нито е започнал, нито ще свърши с мен. Клише е, но съм убеден, че Лукойл ще бъде още по-силен и ще доминира в България още доста години.”
„Има неща, които не съм направил по най-добрия начин, но това е вече зад гърба ми и аз съм щастлив от това, което съм постигнал. Като малък, никога не съм мислил, че след толкова години ще седна тук пред вас и толкова пъти ще стана шампион. Знам си грешките и какво съм пропуснал. Ще се опитам, когато възпитавам моите деца, да не допуснат грешките, които аз съм допуснал. Такава е била съдбата. За нищо не съжалявам. Винаги съм уважавал противника”, каза още Тодор Стойков.
Колкото до това, дали би приел да работи по някакъв начин с българската федерация по баскетбол, Стойков коментира: „Днес казвам, че спирам с професионалния баскетбол. Досега с никой нищо не съм коментирал, освен с ръководството на Лукойл Академик. Ако някой има желание и иска да помагам във федерацията или някъде другаде, очаквам да ми се обадят.”
Връщайки се назад в годините с Лукойл Академик Тодор Стойков сподели: „Според мен като колектив Лукойл бе най-силен, когато се създаваше отбора преди десетина години с Петко Маринов. Най-големите успехи пък са с Желко Лукаич. Тогава нямахме загуба в България и стигнахме най-далеч в УЛЕБ. Уважавам всички треньори, с които съм работил. Ето например трогна ме един смс, който получих снощи от Пини Гершон. Доста трогателен беше. Бъдете убедени, че това е човек, който много уважавам. Тогава с националния направи страхотен колектив. Щастлив съм, че съм работил с него. И само ще напомня, че в квалификациите тогава два от отборите, които сега продължават на Европейското ние ги победихме и ги отстранихме.”
Коментирай