До началото на новия квалификационен цикъл за Европейското първенство по баскетбол през 2015 година има повече от четири месеца. Новият национален селекционер Константин Папазов обаче вече е наясно с почти цялата подготвителна програма на тима ни. Той даде откровено интервю за www.basketball.bg, в което можете да се запознаете с плановете на селекционера за лятото.

- Г-н Папазов, ясна ли е вече програмата на националния отбор?

- Ясна е програмата на мачовете, които искам да изиграем в подготовката. Радващо е, че още в средата на януари бяхме договорили всички контроли с помощта на федерацията. Така, както исках, между 15 и 22 юли ще изиграем 5 мача. Два ще са в Словакия на 16 и 17, а от 19 до 21 юли ще играем на турнир в Австрия. Не е уточнено мястото, но ще бъде удобно с едно пътуване до Виена да осъществим тези пет контроли с отбори от нашата черга, отбори, които също се готвят за тази квалификация. Нямаме още яснота само за 27-ми или 28-ми – да изиграем последен контролен мач у дома. Това ще го уточним и със съперника.

- А къде ще се готвите?

- Окончателно не съм решил къде ще бъде подготовката. Вариантите са Велико Търново или Самоков. Има голям интерес от страна на община Велико Търново да приюти в някакъв момент националния отбор – има добри условия, добър хотел. Залата трябва да бъде преведена в стандартите, за да може да бъде полезна на националния отбор. Самоков също е много добро място, особено лятото, като температурата е по-ниска и могат да се избегнат горещините. Допълнително ще преценим с целия щаб къде ще бъдем. В края на подготовката, след завръщането от Австрия, от 24 юли, ще бъдем във Варна. По предварителни планове, желанието ни е първият кръг мачовете с Исландия и Румъния да се играят във Варна. Това е окончателно. За втората фаза, след връщането ни от Исландия – от 16 август до 1 септември имах огромно желание и имах уверението на бившето правителство, гаранция, че залата в Ботевград ще бъде готова. В момента има някакво забавяне, макар да вървеше с много добри темпове и щеше да бъде готова, ако имаше финансиране. Сега трябва да помислим допълнително за друг вариант. Убеден съм обаче, че Ботевград с нова зала е възможно най-доброто място. Публиката е много баскетболна. Има две такива публики – тази в Ботевград и Ямбол. Тя ще е решаващ фактор и аз много разчитам на това нещо. Ако залата не стане, много е вероятно да продължим квалификациите във Варна. Има вариант и за София, залата много пъти е била пълна, публиката е помагала и е била съпричастна. Ще мислим. Трябва да вземем предвид, че и финансовите условия сега са различни от тези от преди няколко години. Трябва да сме адекватни на настоящите условия. Хубаво е да си в 5-звезден хотел, но това не критерии за класиране. Убеден съм, че федерацията ще създаде максимално добри условия за работа. За нас е важно да проявим отговорност, това ще е по-важно от лукса, в който тънеше отборът в предишните периоди.

- Говорихте ли вече с всички потенциални национали и по-конкретно с Деян и Калоян Иванови, Филип Виденов?

- Говорил съм с абсолютно всички играчи, които са в чужбина. Имам категоричното потвърждение на близнаците, че ще бъдат в отбора. Убеден съм, че те с поведението си ще докажат, че тяхното отсъствие миналото лято не е някаква прищявка. Просто и те, като много от нас, подцениха квалификацията и поискаха почивка. Да не се връщаме назад. При положение, че няма някакво напрежение, няма място за сръдни. Те са хора, които много искат отбора да се класира и да успее. Това, че миналата година ги нямаше, сега ги мобилизира двойно. Те са хора, които са чувствителни и искат да изчистят имената си. В никакъв случай не са бойкотирали България и най-лесния начин да докажат това е като бъдат безупречни. Те са лидерите на този отбор. Играят на високо ниво. Нямаме много класни играчи, които играят в Европа. Филип съм го поканил. Водили сме няколко разговора. Той вече е на 33 години, играл на много високо ниво. Той мисли как максимално да запази тялото си, това е нормално да мисли как да изкарва заплатата си от клуба. Убеден съм, че има място и класа. Той също може да бъде лидер. Вратата на националния отбор за него е отворена. Няма да му се разсърдя обаче ако откаже, няма да го сметна и за предателство. Много добре се познаваме. Знам, че ако вземе такова решение ще е плод на това да запази тялото си за последните години от кариерата си. Има този кредит от моя страна, сам да вземе това решение. Той е голям авторитет и би внесъл голям респект у противниците. Ще се радвам много ако бъде в отбора, но няма да се сърдя.

- Обявихте, че ще повикате и трима млади играчи от младежкия и юношеския национален отбор – Павлин Иванов, Димитър Димитров и Александър Везенков…

- Ситуацията с Александър Везенков е малко по-сложна – той ще може да се присъедини едва три дни преди същинската квалификация. Да са живи и здрави. Със сигурност и тримата ще са част от националния отбор. Това е кредит към тях, но с проявите им мисля все повече, че това не е кредит, а заслужено. Все пак ние се готвим за Евробаскет 2015 г., тогава те ще бъдат две години по-големи. Хубаво е да мислим в тази посока.

- Миналото лято в националния отбор лъснаха доста проблеми…

- Имаме наистина голям проблем – струпване на много добри играчи на позицията на шутинг гард и леко крило. Което означава, че хора, които заслужават и имат качества да бъдат в националния отбор, няма да бъдат. Защото имаме 11 човека за 6 места реално. Не може да има повече от 6 играчи на тези две позиции. Всички тези 11 имат потенциал и могат да бъдат фактори в този отбор. Това ще е най-трудната задача на щаба ни, да изберем. Самите изяви на играчите най-вероятно ще ни помогнат, има доста време. Другото, което е водещо – при определянето на тези 6-7 човека от 11 водещо ще бъде кои могат да бъдат отборни играчи, кои имат нагласата и способността да подтиснат Егото си и да се отдадат в полза на националния отбор. На последната квалификация се видя точно това – егото на играчите беше в основата на неуспеха. Много от играчите не успяха да оценят поканата и присъствието си в националния отбор и повече разчитаха на себедоказване и лични изяви, което за съжаление беше един от факторите, които се отразиха на некласирането. Много пъти казах, че в нещастието, което изживя Росен Барчовски, защото той е човекът, който най-много изживя и изстрада миналото лято, има нещо положително – пролича си кои не могат да подтиснат егото си и мислят първо за себе си и после за националния отбор. Личната изява и печеленето на пари е в клубните отбори. Националният отбор е на цяла България. Звезди в националния отбор няма да стават. Нека да бъдат звезди в клубовете си. Националният отбор е награда и признание за добре свършената работа в клубовете. И покана със удоволствие, а не със себедоказване. Много голям проблем е това, че в този период много от играчите нямат подписани договори и не знаят бъдещето си. Това се отразява на мисленето им и поведението им в националния отбор. Много ми се иска, но е невъзможно, всички повикани да имат вече договори за следващия сезон. За да могат да са с избистрени глави и спокойни, за да могат да гледат на националния отбор не като на място за търсене на работа и доказване, а като място за тяхната класа и за България. Националният отбор е предизвикателство и признание за класата. Имам комуникативната възможност да убедя всеки, за когото смятам, че трябва да промени мисленето си.

- А каква е ситуацията с центровете?

- Още много се чудя на позицията център, кой да е третият за тренировъчен процес. Всеки след Николай Върбанов и Костадин Маршавелски ще бъде много голям компромис. Но това е нашият малшанс – струпване на много добри играчи на две позиции, и в същото време – на позициите на гарда и центъра – трудно можем да намерим трети. Това са реалностите и трябва да се съобразяваме с нея. Вината е на всички ни и най-вече моя. Нямаме центрове и нямаме гардове. Ако може да оправдаем липсата на центрове, защото високите момчета от рано се пленяват от волейбола и неговите успехи, то вината за липсата на гардове е най-вече на нас – треньорите.