1. Че е добър човек, да помага му идва от вътре и ще го прави винаги – от каквато и да е позиция.
2. Че е достатъчно искрен и директен, че да казва на хората, онова което мисли право в очите.
3. Че злобата и завистта го дразнят органически. И не би позволил на никой да го използва в търсене на някаква изгода.
4. Че препятствията само го амбицират повече и може би са го подтикнали още повече да навлезе в опасните дебри на политиката.
5. Че предизвикателствата го карат да се отдаде изцяло на дадена кауза, особено, ако безрезервно вярва в нея. Както винаги, ако трябва да съм точна.
6. Каквото и да се случи в бъдеще - такова нещо като „баскетбол след Тити” - няма, защото той е в сърцето му и това никога няма да се промени.
„Тити Папазов – кандидат за кмет на София.” Пак си го повтарям и ми става малко тъжно…
Защото най-големият абсурд в случая е, че безспорно най-добрият треньор в България вече една година няма клубен отбор… заради нечии комплекси. Но и се радвам, че дори за скромните два месеца, които се откъснаха това лято от баскет-шефовете ни, за времето, в което е начело на националния отбор нагледно показа какво е научил и какво може. Пък кой знае – може пак да си говорим, ако чудесата са възможни и едно такова стане в събота в Босна. До тогава: Тити, успех начело на България в Унгария в сряда!
Коментирай