Националният ни селекционер по баскетбол Пини Гершон е изявил желание Тити Папазов да работи в неговия екип още през месец септември миналата година, веднага след като израелецът се е съгласил да води българския мъжки тим. „За мен това е предизвикателство и съм му благодарен. Гарантирам за себе си, а и съм сигурен за Любо, че ще направим каквото зависи от нас. А пък за играчите знам, че са способни да си оставят сърцата на терена”, сподели за Гонг Тити Папазов часове след като Гершон го посочи за свой асистент.

„Много бих искал той да се чувства щастлив, че работи в България, а това до голяма степен зависи от нас самите, защото не съм изненадан, че е казал, че за 48 часа се е наслушал на разни мнения и слухове”, каза Тити и разкри един любопитен факт, че на днешния 9-ти март редом с добрия му приятел – друг голям треньор Желко Обрадович рожден ден има и една от дъщерите на Пини Гершон.

„Снощи се обадихме на Желко и стана въпрос за това съвпадение. Може пък някой ден и Желко да дойде. Искам ми се човек като Пини да се чувства щастлив, че работи в България и това до голяма степен зависи от нас като хора, защото не съм изненадан, че е казал, че се е наслушал на противоречиви мнения”, каза Тити Папазов.

„Радва ме това, че ще бъда част от отбора и ще работя с човек като него. Винаги съм твърдял, че най-великото е да работиш за националния отбор, затова само позитивни мисли са ми в главата. Прави ми лошо впечатление това, че този избор се преекспонира. Не знам защо така се получи. Може би заради това, че такова голямо име ще е треньор. Той е изключително открит човек и ще направим добър екип. Казах му, че всички, които работят в баскетбола у нас, много обичат играта. Така мисля. Аз по принцип съм прекален позитивен. Убеден съм, че и за играчите е предизвикателство да работят с Пини Гершон”, заяви още Папазов и допълни, че не смята факта, че ще е помощник за крачка назад в кариерата си:

„Мисля, че съм показвал в работата си до сега колко значимо е било присъствието на моите помощници. Убеден съм, че и Пини мисли така. Не се чувствам подценен, насила никой не ме е карал. Не мога да не съм му благодарен. Реалист съм и може би това е, защото аз съм единственият, който познава. И аз бих се опрял на някой, който познава, в чужда обстановка. Това за него не е нова материя, но нов материал.”