Играе се баскетболен мач от евротурнирите. Зала „Универсиада” е пълна с хора, жадни за спорт с евромарка, който им предлага Лукойл Академик. Мачът е напрегнат, атмосферата нажежена. Българите бият, но с малко и хората си тръгват не много доволни. Какво оставят след себе си?

Една зала с много боклуци по местата, където са стояли до преди малко хора. Едва ли трябва да изглеждат така редовете по трибуните. Бутилки от вода, пликчета от чипс, хартийки от всевъзможни опаковки, рекламни брошурки, кутии от цигари и какво ли още не. Не че на някой му е направило впечатление.

Така е и по стадионите и в градския транспорт, и по улиците, и в междублоковите пространства, и къде ли не. Сами правим боклука, а после търсим вината в някой друг, че не е почистил.

Какво щеше да коства на всеки да си прибере боклучето и на излизане да го изхвърли ? Нищо. Но така е по лесно. И това в зала за 2 000 души. Какво ли ще е, когато построят зала с 10 000 места или по-голяма?

Секундомерът на единия кош не работеше и съдиите се видяха в чудо, та някакъв си боклук ли ще впечатли гостите. А може би на принципа „сменям сливи за смет” хората оставят „помощи” за залата под формата на боклук. Знам ли. Почистват хората сметта и я „предават за сливи”, които продават и спечелените пари влагат в техническо обновяване на залата...

Прекалено лесно е. Затова и техниката често изневерява, а хората пак тънат в смет.