„Животът ми е в баскетбола”, казва един от най-успешните треньори в историята на родния баскетбол Славчо Бояджиев, който извежда женския Левски до Купата на Европейските шампиони през 1984-та година, а в момента е директор към женското направление на баскетболната ни федерация.

„Бил съм и професионален баскетболист, а после поех кариера като треньор. В тези години имах щастието да работя със състезателки, които станаха най-добри в Европа. Сега ми е мъчно, че женският баскетбол е на такова ниво. Ние всяка година се мъчим да участваме на Европейско, което преди никога не е било проблем. Не си спомням да е имало квалификации тогава. Това, което е направено е благодарение на труда на състезателките и отношението на държавата към спорта, за да се получи такова ниво, което липсва в днешно време. Погледнете в момента в женското първенство има 2-3 отбори на ниво. Ние просто се отдръпнахме от големия баскетбол в Европа”, казва Бояджиев в навечерието на честването на 90-годишнината на българския баскетбол.

„Самият тренировъчен процес е различен. Изявата и желанието за изява допринасяше за силното ни представяне. Нямаме силно първенство, а как да направим национален отбор. Момичетата казват, че получават много по-добри пари в чужбина, а тук няма перспектива. Дори младите треньори, които са амбицирани след НСА, не получават подкрепа. Един млад треньор каква мотивация ще има като не вижда перспектива”, коментира още Славчо Бояджиев.