„Бил съм и професионален баскетболист, а после поех кариера като треньор. В тези години имах щастието да работя със състезателки, които станаха най-добри в Европа. Сега ми е мъчно, че женският баскетбол е на такова ниво. Ние всяка година се мъчим да участваме на Европейско, което преди никога не е било проблем. Не си спомням да е имало квалификации тогава. Това, което е направено е благодарение на труда на състезателките и отношението на държавата към спорта, за да се получи такова ниво, което липсва в днешно време. Погледнете в момента в женското първенство има 2-3 отбори на ниво. Ние просто се отдръпнахме от големия баскетбол в Европа”, казва Бояджиев в навечерието на честването на 90-годишнината на българския баскетбол.
„Самият тренировъчен процес е различен. Изявата и желанието за изява допринасяше за силното ни представяне. Нямаме силно първенство, а как да направим национален отбор. Момичетата казват, че получават много по-добри пари в чужбина, а тук няма перспектива. Дори младите треньори, които са амбицирани след НСА, не получават подкрепа. Един млад треньор каква мотивация ще има като не вижда перспектива”, коментира още Славчо Бояджиев.
Добави ни в предпочитани източници в Google
