Ново лято, нов късмет... Лукойл Академик сменя треньори, дори когато става шампион. По-рано днес от Лукойл Академик обявиха новия си старши треньор, 48-годишният сърбин Желко Лукаич. Наставникът се надява да пристигне в България другата седмица и започне работа начело на шампионите.

Лукаич е име, което се ползва с уважение, излязъл от една от най-добрите школи в Европа. По наша информация той ще бъде най-скъпият баскетболен спец, някога идвал в България. Цифрата, под която треньорът слага подпис е шестцифрена в евро. При това за една година, или поне това са условията на треньора. Месечното възнаграждение на Лукаич ще бъде по-високо от това на Марин Докузовски, и дори повече от това на Владо Джурович. Но това, разбира се, е признак, че в Лукойл Академик са решили да направят нещо по-значимо в Европа в предстоящия сезон от елиминиране след първата фаза. Крайно време е да се направи нещо повече, защото имаме опита, имаме играчите, а вече и треньора, който е способен да го стори.

Името на Лукойл Академик вече е запазена марка в УЛЕБ и звучи много по-баскетболно от много от тези в списъка на 54-те участника, на които разбрахме имената по-рано днес. Е да, вярно, има и такива имена като Динамо Москва, Уникс Казан, Бенетон Тревизо, Климамио Болоня и Хувентут Бадалона, които ще ги искаме в по-късна фаза от турнира. Но повечето от останалите отбори са от нашата черга и с опита, който вече натрупахме в евротурнирите би трябвало да имаме безпроблемен успех срещу тях. Лукаич е стигал до полуфинал в УЛЕБ, печелил е Адриатическата лига, защо да не го стори и сега. Още повече, че купи с българска марка вече не се побират във витрината на господин Златев и са му безинтересни. Друг е въпросът дали от Лукойл могат да го сторят, дали имат предпоставки за такова начинание, дали имат и нужните елементи да подредят пъзела. Защото добри играчи има, но дали има има поне един състезател, който да каже: „Аз станах по-добър, отколкото бях преди година”? Съмняваме се...Асен Великов вече сигурно съжалява, че не си остана във Варна, или пък не отиде да играе при баща си в Плевен. Чавдар Костов след силното лято в Гърция на Европейското имаше предпоставки да играе основна роля, но уви...Дано не затрием един от най-големите таланти в историята на българския баскетбол. Бойко Младенов пък да се чуди защо му е да се съблича, като още в началото на сезона му бяха връчени „оловните доспехи”. Добре, че братя Лилови отидоха в Ботевград, та да не им пишат в бележниците „нулева” година. Талик Браун, Мате Скелин, Ламонт Барнс и Томас Мобли опознаха заведенията в София и всеки път чакаха с нетърпение да дойде ограденото с кръгче 5-то число на месеца. Тодор Стойков за пореден път показа, че и на един крак да играе в България, няма да има проблеми. Ламонт и 40-те да мине пак ще бъде най-добрият плеймейкър у нас.

На всички е ясно, че новият треньор ще има приятни туристически разходки в България с цел опознай родината. Мачовете у нас малко могат да му объркат представата за „класна кошарка”, но ще му трябва малко време за да влезе в час. Все пак, нека да сме оптимисти и се надяваме, че той ще промени нещата в негова посока, а не обратното. На всеки малко разбиращ от баскетбол фен в страната е ясно, че и готвачът в Лукойл да е треньор, няма как да сбърка в българското първенство. Мачовете у нас са като „пилешки хапки” за всеки един треньор, дошъл на кормилото на Лукойл, в Европа обаче лъжицата става малко по-голяма. Не всеки може да я погълне, типичен пример бе предишният треньор, за сегашния ще видим... Въпреки, че УЛЕБ свали много ниско летвата. В сравнение с минали години много, ама много по-ниско...За да може и англичаните да разберат какво е това баскетбол, за да може и някои от отборите да си купят оригинални швейцарски шоколади или пък да видят ботаническата градина във Франкфурт. Или пък за да може феновете на западните отбори да направят екскурзии до Източна Европа с цел евтина бира и красиви момичета.

Всички искаме Лукойл Академик да успее в Европа, защото успехите у нас вече не се броят. Дори и публиката в Правец вече знае това и подбира мачовете на отбора си. Защото куриозно или не, Лукойл Академик е на 9-то място по посещаемост на домакинските си мачове в българското първенство.

Дано Лукаич се адаптира по-бързо у нас, да оправдае изразходваните по него средства и направи нещо по-значително. Защото е обидно за баскетбола някои отбори, взети заедно да имат по-малък бюджет от треньора на един отбор. Нищо лошо срещу треньора, просто такава е действителната картинка на родния баскетбол. И ако не успееш в Европа, значи не си успял. Клишираното ”целта е купата на България и шампионата” е изтъркано за отбор от класата на Лукойл Академик, дори и бебетата в Правец вече казват първо ЕВРОПА, преди да кажат България.

А иначе Лукаич ще има едно наум и ще държи билета за обратно връщане в задния си джоб. Просто защото столът на треньора в Лукойл е много горещ и така...до другото лято, до следващия избор...

Коментар на специализирания сайт bulgarianbasket.com.