Заместник председателят на БК Евроинс Черно море Симеон Варчев изпрати до редакцията на Гонг свое изявление по повод скандалния 3-и мач от плейофите между Рилски спортист и Евроинс Черно море. Публикуваме го без съкращения:

"Чувството за победа винаги носи радост,положителни емоции, удовлетворение, превъзходство, гордост и пр. Всичко това се изпитва, когато е постигнато по един нормален начин, спазвайки правилата на играта, с много воля, с много амбиция, с много желание , с много морал. За съжаление не винаги това се постига по този начин. Понякога като си поставиш задача непременно да победиш с всички сили и всички средства, като се спазва едно правило „целта оправдава средствата”, тогава вече морала се изгубва. Спортсменството , феърплея, всичко изчезва. Идва голата победа. Доколко тя е удовлетворение за тези които са я постигнали това до голяма степен зависи от морала който има човек в себе си. Едва ли Барчовски е искал да постигне тази победа по този начин. Едва ли той е накарал своя състезател Мийович да се нахвърли с юмрук върху наш състезател, с което да даде началото на този инцидент, който доведе до тези абсурдни наказания. Истината е че чужденците на Рилски спортист и във Варна и в Самоков се държаха доста гордо надменно и бих казал малко арогантно. Не знам, може би защото са от бившите Югославски Републики им дава много високо самочувствие. Все пак играта има правила и те са длъжни да ги спазват. Затова ми е интересно поведението на Барчовски. Голямата радост след завършване на третата среща. Все едно, че е победил Панайтинайкос. На практика ти си победил един отбор от младежи, които все още се учат да играят баскетбол без чужденци.

Според мен е недопустим скандалът, който е настъпил след срещата с Президента на противниковия клуб – Асен Христов. В края на краищата ти си треньор. Какви разговори може да имаш с Президента на противниковия клуб. Да беше разговарял със старши треньора – Минчев или с Делев, с тях да влезеш в конфликт – нормално. Но да влезеш в конфликт с Президента на противниковия клуб, нещо не ми се връзват нещата. Не забравяй, че ти си треньор на националния отбор на България. Защото когато си треньор на България ти олицетворяваш нацията. Ти я представляваш. Затова ми е много странно поведението ти.

На първата среща правиш скандал с нашият изп.директор – Ташев, сега влизаш в конфликт с нашият Президент, според мен трябва малко да се позамислиш. Дали всички треньори от противниковия отбор влизат в конфликт с нашите ръководители. Защото аз не познавам Асен Христов и Борислав Ташев като скандални личности.

Тук има един щекотлив момент. Въпрос на който трябва да се даде отговор.Трябва ли треньора на националния отбор да ръководи клубен отбор? Не се ли получава конфликт на интереси? Колкото и да си обективен, колкото и да искаш да бъдеш реалистичен, там където си на работа и там от където получаваш заплата, не можеш да не бъдеш по-субективен в определени моменти. Мога да кажа за себе си, че четири години бях треньор на нац.отбор и само първата година съвместявах с треньор на клубен отбор и разбрах, че това не е добре за мен и през следващите три години не съм ръководел клубен отбор. Не знам дали трябва да се постави това като задължително условие от ръководството на федерацията или да се остави на морала на индивида. Наистина ръководството трябва да помисли.

Втория момент е съдийството. Един изключително щекотлив проблем във всички видове спорт. И в индивидуални и в колективни. Там където има субективизъм има скандали, разправии, некоректност, непочтеност. В българските масмедии, постоянно се говори на тази тема. В баскетбола не е като във футбола. Но е и далеко от това как трябва да бъде. През тези години организационната структура на съдиите бе променяна многократно . По едно време бяха самостоятелни, нещо което противоречеше на закона за спорт. Даже имаха нахалството да се регистрират по ЗФЛНЦ. Те искат винаги да бъдат самостоятелни. Те да се наказват , те да имат своя организационен живот. Мразят намесите във вътрешните им работи. А на практика те са една обслужваща сфера. Те са едно необходимо зло. Но както в треньорството, така и в съдийството трябва да има морал. Да, първо трябва да имаш качества, да можеш да носиш отговорност. Това е вече въпрос на характер. Едни го имат, други го нямат. Много са проблемите със съдийството. Много големи и едва ли днес ще можем да ги решим. Но ми се иска да кажа на тези трима юнака- Цеков, Марков и Караниколов, които онзи дин взеха такива колосално велики решения, да отстранят 16 човека, общо от двата отбора. Добре, че не им дойде на ум да отстранят и треньорите, защото някои от треньорите бяха за отстраняване, особено помощник треньора на Самоков, който участва активно, използвайки шутове.

Да, те искаха да покажат колко са велики. Защото скандала, който се породи не беше от тези , че да бъдат отстранени толкова много хора. В българския спорт и в частност в баскетбола е имало скандали, много по-големи от този , който се разрази в Самоков. Никога до сега обаче, съдиите не са пристъпвали до такива драстични , бих казал безумни действия. Да тези младежи искаха да покажат колко са велики, но според мен показаха колко са дребнави. Тъй като , ако бяха толкова принципни нямаше да разрешат на нашия състезател Милчо Борисов да участва в продължението след скандала, тъй като той беше също на резервната скамейка и по тяхната логика, би трябвало да бъде отстранен, заедно с подбудителя Мийович. Вместо да се опитат да анализират ситуацията, да се допитат и до близко стоящите очевидци или служебни лица, от рода на телевизионните коментатори на БНТ – Хаджисотиров и Манченко, които имаха възможността от запис да върнат ситуацията и да видят кой крив и кой прав. Те взеха едно решение, с което може би са искали да влязат в историята. Като няма друг начин, като нямаш качества да станеш нещо повече, ето търсиш по този начин да влезеш в историята.

Съдии трябва да стават само много уравновесени хора. Тъй като и техния проблем не е малък. Говоря от чисто човешка гледна точка. От една страна по време на дадена среща ти си може би една от най-важните фигури. Една игра като баскетбола, където съприкосновенията са с хиляди в една среща, всеки твой избор на контакт да го отсъдиш или да не го отсъдиш, решава в голяма степен философията на играта, а и самия резултат. От друга страна ти като съдия кой си? Каква роля играеш в живота на тези хора? Значи от една пълна значимост до една пълна незначимост. Трябва да понесеш, да имаш характера, да разбереш философията на своето поведение, за да можеш да практикуваш тази дейност, която за сега в по-голямата си част е аматьорска.

Реших да наблегна на тези два проблема, защото ги смятам за значими.Никак не ми се иска да говоря за неточната информация от таблото, която постави отбора на „Евроинс Черно море” в крайно трудна ситуация – четирима срещу трима, защото това са „песни от стари вечеринки”. И не е достойно за баскетболен клуб, който вече толкова години се утвърждава в българския баскетбол, да използва тези методи, само и само за да победи.

За поведението на феновете, за хвърлените предмети по състезателите, мога да кажа, че те навсякъде са едни и същи. Хвърлят предмети и псуват и в Самоков, и в Ботевград, и във Варна и в Ямбол, и в София.

Жалко, че това се случва в един интелигентен спорт като баскетбола. Но това е съдбата на спортиста".