Време е да си го признаем. Нямаше да има никакъв смисъл да коментираме българския баскетбол в края на 2008-ма година, ако го нямаше един човек. Един определено специален човек. Защото няма как да си триумфирал с три титли на Стария континент, да печелиш по милион на година, а после да се захванеш безвъзмездно с чужд национален отбор, който трудно стига до истинската европейска сцена и да си просто обикновен баскетболен треньор.

За една година начело на България, Пини Гершон ни даде самочувствие, което се печели само по един начин – с победи. 57-годишният белокос наставник избра страната ни за поредното си предизвикателство, но се оказа, че ексцентричното му начинание се превърна в изключително успешен проект, осъществен и благодарение на умението на израелеца да изгради истински колектив около себе си. С отдадеността и ентусиазма, с който прие нашата кауза за своя, Гершон освен професионално удоволетворение заслужи и възможността да се нарече един от нас като българин.

Класирането на мъжкия ни състав за Европейското първенство в Полша беше инфарктно като във филм на Хичкок, но пък изключително сладко. Баскетболистите ни повярваха на Пини, че могат и постигнаха считаното за невъзможно – да прескочат евроквалификациите в компанията на доказани сили като Сърбия и Италия.

Но не, това не е поредната ода във възхвала на Гершон. Вече няма нужда да обясняваме кой е той и какво може. Може би имаше през март, когато босът на шампионите се закани да не пусне играчите на своя клуб в националния, ако Пини не се откаже от Тити Папазов в щаба си... Сега всички знаят какво се случи или по-точно какво не се случи.

Визата за Евро 2009 донесе много еуфория и заслужено задоволство сред членовете на новото ръководство на федерацията начело с президента Михал Михов, който замени дългогодишния първи човек в баскетбола ни Атанас Тонев, но дано осъзнават, че тя води много повече изисквания със себе си. Като отговорността да не оставят във въздуха декларираните намерения за усилена работа по създаването на баскетболна академия. Тъй като въпреки признанието за свършеното през лятото от управляващите, остана съмнението, че желанието на Пини да работи за бъдещето на родния баскетбол, не бе използвано максимално.

Без съмнение освен националният тим, лицето на българския баскетбол в Европа и през 2008-ма година си остана ЛукОйл Академик. „Студентите” очаквано пак спечелиха титлата и Купата на страната, но явно бележат отстъпление. Осминафиналите на купа УЛЕБ отново се оказаха непреодолимо препятствие за шампионите миналия сезон. В ЛукОйл смениха треньора Желко Лукаич с младия наставник Любо Минчев, но направиха доста грешки в селекцията и два мача преди края на груповата фаза на тазгодината надпревара в Еврокъп имат само илюзорни шансове да се доберат до следващата фаза.

Добрата новина във вътрешното ни първенство е засилената конкуренция и шансът на три от амбициозните ни отбори – Левски, Черно море и Рилски спортист да се изявяват в новосъздадената Балканска лига.

Колкото до абсурдите в ЦСКА - да не си разваляме коледното настроение с подигравките на станалия печално известен гръцко-сръбски дует начело на „червените”. Така де, щом в т.нар. Национална баскетболна лига ги търпят, защо да им се сърдим ние...

За женския ни баскетбол 2008-ма се оказа поредната сива година. Споменът за успехите на ЦСКА на клубно ниво все повече боли, отколкото да топли. Вече остана само горчилката, че за пореден път се оказахме безсилни да предотвратим разрухата в спорта, дори след като знаем, че можем много. Е, при определени условия. Защото простете, ама за какво първенство можем да говорим без Левски и ЦСКА. Пък и шампионът Дунав тръгна с големи амбиции за международната сцена, а приключи с наведена глава. Иначе браво за стремежа да се сблъскат с големите, макар и с ограничен потенциал за евроелита.

Дамският ни представителен отбор продължава да се движи по ръба. Но не за класиране на шампионат на Стария континент, а как да не стане съвсем за срам, какъвто би било евентуално изпадане в Б дивизия. Вече 15 години баскетболистките ни не успяват да се класират на Европейско първенство. Вярно, че през януари имат нова възможност да се конкурират за квота за форума в Латвия, но определено изпуснаха златна възможност в същинските квалификации тази година. И реално обяснение никой няма, както и решение.

P.S. Пожеланията Пини Гершон да се справи и с това, няма да помогнат! Той все пак не е Дядо Коледа. Нищо, че прилича...