Няколко много сериозни юбилея ще отбележи баскетболната ни федерация – 50 години от спечелването на Купата на Европейските шампионки от женския тим на БК Славия (1959), 30 години от спечелването на купа „Лиляна Ронкети” от женския отбора на БК Левски Спартак (1979) и 25 години от спечелването на Купата на Европейските Шампионки от „сините” (1984). Ръководството на родната централа събра днес някои от отговорниците са тези успехи, както и други бивши и настоящи големи фигури от баскетболния терен, за да анонсира предстоящата церемония на 17-ти февруари, на която ще присъства и националният ни селекционер Пини Гершон.

Треньорът Славчо Бояджиев, под чието ръководство баскетболистките на Левски печелят КЕШ през 1984-та година в Будапеща, а това е последната титла за български тим, присъства на днешната среща с медиите, редом с бившата капитанка на Левски Надка Голчева, един от лидерите на шампионския тим на „сините” от 70-те и 80-те Петкана Макавеева, както и настоящият президент на баскетболния тим на Левски Юлия Боянова. Да уважат събитието дойдоха и Атанас Голомеев, Георги Младенов и Тодор Стойков.

„Не съм мислила дали бих станала отговорник на националния ни женски тим. Бих се наела с това, но ако ме потърсят, защото не съм получавала предложение. Хубавите спомени се помнят. От време на време си пускаме записи от нашата игра. Ние играехме по-атрактивен баскетбол, сега е по-силов, по-атлетичен. При нас имаше много силни характери. Всяка искаше да се изяви. Треньорите бяха много добри специалисти, измъкваха от всяка една най-доброто. Важното е и треньорът да е добър селекционер, и от всички качества на момичетата да извлече най-доброто”, сподели легендата на родния баскетбол Петкана Макавеева, която в момента работи в школата на Спартак МВР.

„В Левски няма женска част. Работя в Спартак МВР и съм доволна. Като подам 2-3 деца нагоре е супер”, коментира Макавеева, а по повод това, че все по-често празнуваме юбилей, а не настоящи успехи заяви:

„Това ме плаши. Не е хубаво. В колективните спортове по-трудно се постигат успехи, защото трябва да обединиш състезателите в една цел, сърцето им да иска да станат. Децата са нещо, което ме зарежда. Гледат те в очите и чакат да им обясниш. Аз им споменавам да миналите успехи, за да са запознати. Много са разпилени в момента децата. Има деца, които ще станат.”