Дванайсет години. Толкова трябваше да почака баскетболният Левски, за да стигне до първото място в България. Дванайсет години, в които преживя тежки моменти, понякога бе близо до върха, понякога на една крачка, но не стигна до крайния успех. Цели пет пъти остана втори, а това боли повече от факта да си там някъде в средата на класирането.

През всичките дванайсет години Левски оцеля и само това е достойно за уважение. Защото се намираха хора, които да го подкрепят. И след толкова време, когато много от днешните фенове са били още деца, „сините” спечелиха шампионската титла. Успяха да детронират Лукойл Академик. Отборът, който в последните единайсет години бе истински хегемон в родния баскетбол. Защото да успееш да се задържиш на върха цели единайсет сезон също заслужава респект.

Точно затова този финал беше специален. Специален за двата съперника и за българския баскетбол като цяло. Финалът сложи край на едно бурно първенство, завършило с още по-бурни плейофи. В българския баскетбол има много проблеми и това е видно за всеки, който поне малко се интересува от този спорт. Нивото не е особено високо, допускат се прекалено много понякога направо посредствени чужденци, а всяко лято се чудим защо националният отбор не върви така, както ни се иска.

Финалът бе специален и за двамата треньори. Тити Папазов и Сашо Везенков направиха така, че половин България да разбере, че върви спорът за титлата. Не с извънземен баскетбол, а със скандал. Ако не друго, то не може да им се отрече, че защитават интересите на отборите си.

За Тити последните месеци бяха повече от емоционални и това се вижда с просто око. От турнира за Купата на България до финала на първенството успя да предизвика такава вълна от коментари за собствената си личност - и положителни, и отрицателни, че стръвта, с която гонеше победата никак не беше странна. Тези, които го познават добре знаят, че просто е различен. Може да е обидил доста хора, но със сигурност се е извинил за най-много от грешките си, а едва ли мнозинството може да се похвали с това.

Левски направи отбор, който да бъде конкурентен на Лукойл Академик и методично превземаше целите си една по една. Спечелените три трофея ще останат в историята на клуба и може би ще дадат нужния тласък за бъдещото участие в силната Адриатическа лига. Защото тази година, приемането на „сините” в престижната регионална надпревара е четвъртият голям успех на клуба.

За Сашо Везенков времената също не бяха лесни. Отборът смени двама треньори през сезона и накрая постът отново бе зает от спортния директор. Преди година този ход даде желания резултат, но не и сега. Самият Везенков каза най-добре след финала: „Лукойл има нужда от треньор, който да е на нивото му.” Може да е за добро, ако човекът, който всъщност взима генералните решения в Лукойл Академик Валентин Златев прояви търпение. Каквото понякога липсваше в клуба през годините.

Не са нужни кой знае какви задълбочени познания по баскетбол, за да се стигне до извода, че прекалено честите треньорски смени, прекалено драстичните изменения в състава рано или късно ще те свалят от трона. Лукойл има очевидна нужда да си намери опитен треньор, който да получи доверието и подкрепата да изгради състав поне за две-три години напред. И определено има нужда да си намери или да подкрепи един бъдещ лидер на тима. Защото наречете го банално, но снощи „студентите” загубиха титлата и заради липсата на дългогодишния си капитан Тодор Стойков. Сега пред ръководството на клуба стои задачата да вземе важни решения и може би точно поражението ще мотивира ръководните фактори за следващата битка догодина. Точно затова победата на Левски би могла да е полезна и за вече бившите шампиони. Поне това би бил най-добрият сценарий за родния ни баскетбол.

И накрая за публиката. Често казваме, че любителите на играта са тези, заради които тя съществува. Хубаво е, че по време на плейофите имаше емоции и по трибуните. Хубаво е, че феновете бяха повече от обикновено. Феновете обаче създават и проблеми, особено когато влизат в графата „футболни”, но това всъщност не е проблем на самите фенове, а на клубовете, участници в съответния мач и то, когато не могат да ги контролират подобаващо за един баскетболен двубой.

Истинският проблем е друг. А именно, че през сезона баскетболната публика често бе прекалено малко. И това вече е една от сериозните задачи, които трябва да занимават всички клубове в гордо наречената българска Национална баскетболна лига.

Защото може и да не бяхме виждали друг шампион освен Лукойл Академик от единайсет години, но през това време сме виждали зала „Универсиада” препълнена и за европейските мачове на същия този отбор , който принципно не се слави с масивно фенско присъствие, и за срещите на националния ни тим, който пък ще е на дневен ред съвсем скоро.