Това не е спортно-технически коментар за финала в баскетбола Лукойл Академик - Левски. Това не е измерване кой е бил по-добър. Не е възхвала на победителите и сриване на победените. Не е критика към едните или другите, или към допълващия персонал.

Това са факти: Лукойл Академик стана шампион на България по баскетбол за 11-и пореден път. Левски отново остана със сребърните медали в първенството. На терена имаше познати герои, които се сражаваха с променлив успех.

Баскетболното първенство привлече такъв интерес, какъвто не е имало от години. За това са „виновни” Балкан, Рилски спортист, Левски, че даже самият Лукойл Академик. Макар и по различни причини.

И затова - браво!

Браво на всички онези отбори, които направиха пътя към върха в българския баскетбол толкова труден. Както вече всички в лагера на шампиона може би са осъзнали - няма нищо по-сладко от най-трудния успех.

Интересът, разбира се, означава - хората да искат да гледат мачовете на живо в залата или пред телевизионния екран. А това определено е голяма част от истинския смисъл на спорта. Интересът също така означава медиите да предложат на интересуващите се най-различен материал - интервюта, коментари, снимки, прогнози. Но това е друга тема. Изглежда доста сложна понякога.

Това всъщност е и надежда. Тази, че следващото първенство ще бъде още по-интригуващо, че българските баскетболисти ще продължават да се развиват и като спортисти, и като личности. Надежда, че и Лукойл Академик, и Левски ще се представят по-добре в международното си участие. И надежда, че още това лято повече хора ще имат желание да гледат баскетболни мачове, защото идва време за националния отбор.