„Решихме с г-н Глушков решихме да направим тази пресконференция и да отделим обяд, за да отговорим на всички без да се създава някаква дискриминация. Имах по-емоционални дни, отидох и до Щатите за 4-5 дена. Със сигурност това е едно ново предизвикателство за мен. Страна, в която не съм бил, Мечта, която всеки един иска да преживее. Много се радвам. Аз продължавам да правя това, което правя всяко лято - да тренирам. Фокусиран съм се ментално, физически и психически. Подготвен да се адаптирам по-бързо и на терена“.
„Всичко започна през декември, когато помощник-генералният мениджър дойде. После дойдоха още 5-6 човека. Сега като се запознах с повечето играчи видях, че те са земни. Помогнаха ми от първия ден и цялата организация е така направена - подобно на Олимпиакос, всички работят, за да се чувстват като отбор и като едно семейство. Тези неща помогнаха за моето решение“.
„Правата ми преминаха през много отбори. Говорих и с Бруклин, и с Кливланд. През тези години само един път бях близо да премина в един от отборите. Аз много пъти съм казвал, че НБА е една мечта, но не исках да съм там просто, за да съм там, а исках да се развивам. Но до момента нищо не беше ясно. Миналото лято имаше слухове, но нищо не беше ясно. А това лято всичко беше ясно - какво те искат от мен и каква ще е моята роля. Това беше правилният момент. Беше емоционално, трудно да се разделя с Олимпиакос, но всички го приеха. Ние бяхме като едно семейство, а като такова някой като иска да си тръгне, го пускат, защото отивам не на нещо по-добро, а по-скоро на нещо по-голямо. Една част от мен искаше да остане. Всеки ми пожела успех“.
„Не мога да кажа, че съм избрал №7 заради феновете на Олимпиакос или заради Василис Спанулус, но номерът ми харесва и оставям на журналистите да си мислите. Пасва ми“.
„Не познавах европейските момчета, а и сега не можах да се запозная с тях, но всички казват, че са прекрасни момчета. Един треньор ,когато каже, че те иска, пак нищо не е сигурно. Да искат да помагат на отбора, но и това им е работата. За ролята ми - нищо не е ясно. Сакраменто е такъв отбор, в който играе добрият. Да има две суперзвезди, но другите играят, ако се докажат“.
„Нищо няма да променям от последните години. Затова отивам, защото знам какво имам и какво мога да дам на отбора. Мисля, че за да настояват толкова и те имат нещо в предвид. Не очаквам да играя нито 30 минути, нито въобще да не играя. Има много мачове и със сигурност ще вземам участие. Сега тренирам всеки ден и гледам да съм подготвен. Очаквам да се развивам и да помагам на отбора. Не си слагам допълнителен стрес и очаквания. Сакраменто е отбор, в който е играчът е по-добър и помага на отбора да побеждава, ще играе. Със сигурност моят опит ще помогне. Колкото по-бързо се адаптирам, толкова по-бързо ще си проличи на терена“.
„В НБА е много по-трудно треньорът да те поиска, отколкото след това. Сакраменто показаха, че го искат и треньорът се пребори за него с Олимпиакос. Той обаче не само трябва да отиде, а трябва да се представи и да напише история, която да ни радва“, заяви Георги Глушков.
„Собственикът показа, че се радва, че съм там. Това е един отбор, който 17, 18 години не е бил в плейофите, а миналата година завършиха трети. Всички в града са фенове на баскетбола, друг спорт няма и толкова време без плейофи е много тежко. Очакванията за новия сезон са големи и всеки очаква да побеждава и отново да бъде в плейофите“.
"От една страна е ми е много радостен да съм лице на баскетбола в България, но от друга страна е огромна отговорност. Да, Евролигата е много компетентен и силен турнир, но когато станах част от НБА - всички разбраха. Трябва да научим децата, че трябва да се полагат усилия, но по-важно е да ги вкараме в залата, а това е задача на всички нас. От моя страна ще направя всичко възможно, за да запалим децата по баскетбола“.
„Преди е било много по-трудно за европеец да играе в НБА, а сега вече трима, четирима от най-големите звезди са европейци. Американците дори вече гледат Евролигата, дори гледат по-ниските нива в Европа. Семейството ми го прие много емоционално, а всеки от вас познава баща ми и знае, че той няма как да се зарадва повече от нормалното. Трябва да се види дали отиването ми там е само началото или пък е максимумът ми. Ще направя това да бъде само началото“.
„Когато отидох в Барселона на 19 години не бях готов за Евролигата, нямах самочувствието, нямах базата, която изградих. Сега е различно, имам повече мачове на високо ниво, два пъти стигаме до Финалната четворка. Сега съм по-готов и по-зрял, и да попадна в такава ситуация, знам какво да направя. Да в НБА е трудно и атлетизмът е на високо ниво, но и Евролигата не е за подценяване - от 5 октомври започваш да броиш победите, а в НБА не е така".
„Националният отбор е въпрос на преговори. Също така дали ще се бори за нещо, защото в момента сме на два мача да се класираме за квалификации. Не знам как ще е ситуацията. Винаги, когато съм свободен, ще се опитам да играя, но е въпрос на преговори“, каза Везенков относно националния отбор.
„До последните 24 часа не беше ясно дали ще си тръгна от Олимпиакос. Играех по 30 минити и ми беше изключително комфортно и по-скоро за това, не толкова за спечелването на Евролигата - все пак само един печели титлата накрая.
„Още не съм си намерил жилище в Сакраменто, аз бях само два дни там. По-късно ще отида да свърша това и да се напасна. Време има за всичко, има за тренировки, за почивки, за дискотеки. Когато си на 17 не е важно къде ще отидеш на почивка, защото няма и да помниш, когато си на 30. Когато си млад, е време за тренировки“.
„Искам да играя в Ню Йорк, в Бостън - това са зали, които сме виждали само по телевизията. Да се докоснеш до тези играчи, до тези зали. Просто в Америка всичко е по-огромно. Това, което също спомогна моето решение, е фактът, че Сакраменто е отбор от плейофите - отбор, който побеждава, защото има разлика между силен отбор и последния отбор в НБА“.
„Няма сегашна звезда, която харесвам. Някога харесвах Дирк Новицки, а сега харесвам баскетболисти, играещи красив баскетбол. С Майк Браун си говорихме за нормални неща, за атмосферата, за личния живот - за всичко. Много е важно, че има българска общност в Сакраменто, а иначе в почти всеки отбор в НБА има много силни играчи. Да се изправя срещу ЛеБрон, Стеф, Янис и Йокич - това е нещо много хубаво. Когато бях на 19 и играх с легенди от европейския баскетбол се почувствах по същия начин. С Барцокас пък говорихме, беше сигурен, че ще успея. Той ми се довери, а аз трябваше да му покажа, че това е правилното решение. Той разбра, че НБА е важна стъпка в професионалния ми път“.
„Може да съм зарадвал три държави, но разочаровах цяла червена Гърция. Роден съм в Кипър, а за България и Гърция и Кипър се радвам, когато виждам знамената им. Не познавам много хора с три паспорта, но аз ги имам и трите. Когато феновете на Олимпиакос ме изпращаха, не видях злоба. Беше много трудно решение и бих поплакал, но това не са трудните решения в живота“.
„На баскетбола е хубаво, че влизат в залата и остават два, три часа там. Те са запалени по техните отбори, което ме накара да се чувствам много добре, но и много емоционално. Не можахме да се видим с Милутинов, всеки трябваше да си решава за себе си и се разбрахме решението на единия да не променя решението на другия“.
"Не сме се чували от дълго време със Стоичков, но ако графиците и на двамата позволят, може да се видим в САЩ. В Барселона той е легенда и никога няма да забравя как ме посрещна там", завърши Везенков.
1Коментар