Рилски спортист обърна Ямбол и след 74:69 успя да спечели бронзовите медали от Купата на България за трета поредна година.

Пред погледа на министъра на спорта Красен Кралев, Ямбол води почти през цялото време, но накрая Рилецо обърна и спечели само за минутки.

Самоковци играха цялото второ полувреме без Върнън Тейлър, който получи травма в бедрото по време на втората четвърт.

Ямбол стартира отлично, и поведе от самото начало, като във втората част имаше аванс от до 15 точки. Всички опити на Рилски да се върне в мача през първото полувреме криволичеха, и нито на почивката, нито в третата четвърт успяха да изравнят.

Правещият силен мач Жарко Ракочевич бе в основата на обрата, в началото на последния период, и именно той изравни, три минути и половина преди сирената за 66:66.

След това двата състава си размениха по тройка, а Йордан Бозов за първи път даде преднина на Рилецо, с точно 1.23 на часовника.

Антъни Гуджино донесе успеха на самоковци с важен кош, 11 секунди преди края, и пропускът на Тони Бърнас от тройката в ответната атака реши всичко.

Ракочевич приключи с 22 точки и 10 борби за Рилецо, Бозов добави 14 точки, Гуджино - девет точки плюс 11 борби, а Златин Георгиев се отчете с шест точки, осем борби и пет асистенции.

Мартин Дурчев и Стоян Петков реализираха по 17 и 16 точки за Ямбол, а Тони Бърнас завърши с 14 и 10 борби.

Отличията на победителите връчи легендата Георги Панов, а преди двубоя специална награда за заслуги прие дългогодишният рефер Борислав Томов.

Ето какво каза след срещата старши треньорът на Рилецо Росен Барчовски: „Днес стана хубав мач. Не знам като майсторство сигурно не толкова, но като интрига и двата отбора играхме много здраво. Ние бяхме с много тежка рана от вчера, защото бяхме много близо до финал. Смятам, че вчера заслужавахме повече и това няма да отшуми. Мисля, че заслужено си тръгваме с медал. Купата е Купа и се помни кой е носител, за това тя е ценна за мен. Да си толкова близо до финал, а да си тръгнеш без нищо, е тежко. Ямбол ни затрудни най-много със свежестта и желанието си за мача. Това се отрази и на резултата. Не успяхме да ги пречупим дълго време. От баскетболна гледна точка играха добре, но не са ни изненадали с нещо. Просто бяха по-надъхани и по-свежи.“

Наставникът на Ямбол Юлиян Радинов: „Успяхме да намерим мотивация. Не сме били шампиони в последните години, за да се борим за златно отличие, но третото място беше нещо престижно за нашия отбор. Момчетата бяха мобилизирани и хвърлиха сили, но накрая шансът беше на страната на Рилски спортист и те спечелиха двубоя. Накрая не отиграхме по най-добрия начин важните атаки. Не успяхме да преценим правилно кога да атакуваме, кога да отклоним. Имахме по-добри възможности за атака, но изпуснахме няколко отворени стрелби. Хубаво е, че победихме Левски, но ни боли като изтървахме този шанс днес да победим. Не искам да обвинявам съдиите, но искам да вметна, че имаше едно отсъждане, което беше съществен пропуск. 24-те секунди за атака на Рилски спортист бяха изтекли, когато ни вкараха важен кош и той бе зачетен. Това може би не е пропуск на съдиите, а сигналът от съдийската маса трябваше  да е по-силен и те да го забележат, но е факт, че получихме тогава много важен кош.“