„Горе-долу като при семействата и разводите – несходство в характерите, но в кръга на шегата”, така обясни в шеговит тон пред Гонг раздялата си с мароканския си тим Ас де Сале легендата на родния баскетбол Георги Младенов. Треньорът изкара 3 месеца начело на състава, но в крайна сметка се стигна до раздяла по взаимно съгласие.

„Не можахме просто да се споразумеем за начина, по който трябва да се работи. Не се оплаквам, нито искам да нападам ръководството на отбора. Те са коректни хора и досега всичко, което сме говорили, е изпълнено, всичко, което съм поискал, е изпълнено, но става въпрос за дисциплина, за неща, на които аз много държа. Свикнал съм да работя в нормални професионални отношения и особено последната година в ЛукОйл. Искам да знам, че когато кажа, че тренировката ни е от 10 часа, всички играчи да са в залата в 9.30. И когато някой закъснее, съответно си получава и наказанието, защото те са професионалисти и получават пари. Може би от там тръгна проблемът, че на един от мачовете и то важен мач за Африканската лига, един от добрите местни играчи, след като се събирахме в 13.15 часа, защото беше от 15 часа мача, той дойде в 14.20. Закъсня с 1 час, нищо не каза, влезе и аз не го пуснах да играе въобще. Може би от там тръгна цялата работа. В момента гадая. Не игра въобще, но какво да кажа. Имам 131 баскетболни тренировки, без заниманията във финтеса, а от тях имам 19 тренировки с целия отбор. Не можахме да се споразумеем за начина, по който искам да работя. Тежко им се отразяват двуразови тренировки”, коментира Младенов.

„Разбрахме се като нормални хора без никакви скандали, без никакви разправии, по взаимно съгласие. По-добре така, не искам да обиждам никой, но не искам да си губя времето. Аз съм от хората, които смятат, че и в най-тежката ситуация, има шанс да се оправят нещата, но не се получи. Много неща трябваше да се променят и най-много в професионална гледна точка от страна на играчите. Аз съм правил на ден по четири вида тренировки, четири системи, като започнем от трима играчи, петима, седем или девет. Правя тренировки за различен брой играчи. Имал съм по пет дни подред по трима-четирима играчи на тренировка. Имал съм един играч на тренировка преди един техен празник. Дойде в 6 часа само един играч. Какво да правя с него? Много от тези неща не зависеха и от играчите, защото много често ги викаха в националния отбор. Но независимо от това, много неща исках да променя и не се разбрахме просто по моите виждания. В началото всичко беше нормално, те търсеха тази дисциплина, но накрая се оказа, че няма да може да стане. Има много неща, които те ги приемат по съвсем друг начин. В никакъв случай не сме имали проблеми, не сме се карали. Разделихме се като нормални хора”, сподели още Георги Младенов и добави, че най-много се радва, че отново е близо до семейството си:

„Независимо, че тук ми е доста студеничко сега, е много хубаво. Повярвайте ми – много е хубаво. В България е много хубаво. Нямаше ме точно 100 дни, така че се чувствам много добре при семейството си. Сега от тук нататък вече ще трябва да търсим варианти да се завърши сезона на някакво друго място без значение къде. Просто казвам, че съм много доволен от начина, по който се отнесоха там с мен. Просто не можахме да се разберем по начина, по който аз съм свикнал да работя тук, им се отразява по съвсем друг начин там. Отношението към дисциплината, към тренировъчния процес е съвсем различно. Като, че ли професионализмът е малко, както беше преди години при нас, малко псевдо. Макар, че всички получават пари и никой не работи. Имах само един играч, който работи – капитанът на отбора, той е на 32 години, най-възрастният, но това е друга тема. Това вече е страница затворена. С никакви лоши чувства не съм си тръгнал от там. Напротив, това е някакъв опит в такава страна, в която се интересуват от баскетбол, искат да работят за него, но искат по някакъв техен начин.”