Един голям мъж в най-истинския смисъл на думата се прости с кариерата си като играч. Георги Младенов официално се раздели с феновете на баскетбола от паркета и остави усещането, че животът му продължава пак там – в залата, но като треньорът, какъвто вече е от няколко години.

Голям мъж и непримирим спортист. Такъв беше Георги Младенов. Такъв е. И като такъв ще го знаят и помнят няколкото хиляди в Арена Армеец, дошли да наблюдават бенефиса му и Левски - Панатинайкос.

Със сигурност и той ще помни винаги последните минути от снощния двубой. Последните секунди на мача, когато трябваше символично да предаде екипа си на сина си Борислав, неговият наследник. Не му се тръгваше. Това бе повече от очевидно. С тъга, но и с пълно от щастие сърце Георги Младенов извървя пътя към съблекалнята, за да събуе кецовете си. Трогнат и развълнуван до сълзи от емоцията, от уважението и признанието, което получи от станалите на крака фенове. Може би най-сладкият завършек на една блестяща кариера.

А на терена остана синът му. Бъдещето. Пък и всички деца, които с трепет изгледаха двубоя между Левски и европейския шампион Панатинайкос в една голяма вечер за българския баскетбол. Вечер, която се превърна в доказателство, че с амбиция и желание, и в България можем да се радваме на впечатляващо спортно събитие, което да се помни дълго.