Един отбор отново ще бъде лицето на българския баскетбол в Европа. Един и същ тим в последните 5 години. Един отбор, чието име знаят повечето баскетболни фенове на Стария континент – ЛукОйл Академик. Име, което предизвиква най-малкото очакване за сериозен отбор, в противниковите тимове. Със сигурност не страх, но поне обещание за битка и намерение за съревнование.

ЛукОйл Академик наистина може да бъде баскетболното лице на България. Доброто лице. Онова, за което феновете на играта у нас мечтаят. Онова, което клубът ще опита да покаже - не благодарение на „високото” ниво на родното ни първенство, а въпреки него. Защото ЛикОйл е всичко друго, но не и представител на реалността в България. Академик е с класи отгоре. За добро или за лошо…

За 5-та поредна година баскетболният ни шампион влиза в битката с най-добрите в Европа. Този сезон в конкуренцията на 54 отбора, разделени на 9 групи по 6 тима. В комапнията на италианския Бенетон Тревизо, френския По Ортез, немския Артланд, украинския БК Киев и латвийския Рига. Виза за 1/16-финалите ще вземат първите три от всяка група и 5 от най-добрите четвърти отбори.

Амбициите очаквано са за преминаване в следващата фаза, а мечтите … те определено стигат до Финалната осмица и Торино през април догодина.

За мечтите обаче до тук. Само времето ще покаже, дали ще се превърнат в реалност. Истината е тук и сега. Истината е, че ЛукОйл Академик събра изключително потенциални баскетболисти. Истината е, че имат хъс и изобилие… Също, както е истина, че никой все още не знае какъв отбор има българският шампион. Отборът с главно О, може да спечели или да загуби тази година в УЛЕБ.

Отборът ще се изправи довечера от 20 часа срещу АСК Рига и най-сигурното нещо в Арена Рига ще е, че на терена състезателите на ЛукОйл Академик няма да са сами. Заедно с техните сърца, или даже по-бързо от техните, ще туптят още 4. Тези на знаменитите играчи на Академик от 1958 година – Георги Панов, Любомир Панов, Виктор Радев и техния треньор Божидар Такев. Последният пък носи ореола на потресаващи успехи в историята на родния баскетбол, че заслужава при всяко негово влизане в залата, публиката да ръкопляска на крака.

За тези четири личности, които ще бъдат почетени довечера, срещата на откриването е и своеобразен реванш за загубения финал от преди половин век в Европа. И ще могат да го почувстват в сърцата си благодарение на игрите от настоящия им тим на Академик. Капо подарък за юбилея, като признание за успехите, които от време на време вадим от архивите, за да се стоплим. Като благодарност, че има какво да помним, с какво да се гордеем и какво да мечтаем. И да знаем, че можем. Защото сме българи. Или въпреки това…